Хари Кейн остава в Тотнъм, защото Манчестър Сити така и не отправи официална оферта, доближаваща се до сумата, която Даниел Леви счита за основателна.
Президентът на Спърс смята, че неговият най-добър играч струва над 150 млн. паунда, но тъй като те не бяха сложени на масата, най-изтощителната трансферна сага на това лято завърши - поне засега.
Кейн обяви, че остава в Тотнъм, докато Сити ще опита да реши по друг начин проблема с липсата на изявен реализатор, способен да осигурява над 20 гола на сезон за Пеп Гуардиола.
Без нападател "гражданите" трудно ще защитят титлата си от Висшата лига и още по-трудно ще изпълнят най-голямата си цел - да стъпят на върха и в Шампионската лига.
Въпреки това, спестяването на тези над 100 млн., които щяха да отидат за Кейн, може и да се окаже нещо положително за клуба. Съществуваха не един и два аргумента срещу хвърлянето на такава сума за 28-годишен играч, за когото се говори, че дори босовете на Сити не са били убедени, че е идеалният човек за стила на Гуардиола.
Сред йерархията на манчестърци е имало мнения, че голмайсторът твърде често се връща по-назад да играе като №10, а отличителното му качество да завършва бързо атаките със светкавичен удар не е подходящо за многоходовите акции на Сити.
Така или иначе, поне до януари Кейн ще се задържи в Лондон и по този начин един феноменален играч от топ класа остава извън Шампионската лига.
За звезда като него в идеална футболна възраст това е трагично, но пък е добре за конкурентността в големия футбол.
Разбира се, иронията е, че сега Сити (клуб на върха на футболната пирамида, където местата са все по-малко) трябва да търси нов нападател и вероятно тепърва ще размества пластовете на трансферния пазар.
Жорже Мендеш активно търси варианти за своя лъскав клиент Кристиано Роналдо и Манчестър Сити е разглеждан като възможна дестинация.
Предпочитанията на португалеца са да играе в английски клуб и то естествено такъв, който участва в Шампионската лига.
Сделката ще е трудна за осъществяване в рамките на по-малко от седмица до края на трансферния прозорец заради комплексния договор, от който се нуждае играч като Кристиано и свързаните с него странични комерсиални дейности.
Още по-деликатен е въпросът с неговото минало като играч на Манчестър Юнайтед. Един такъв трансфер в "шумните съседи" от Сити би бил удар по неговата репутация и би хвърлил петно върху спомените от престоя му на "Олд Трафорд".
Дори моралният аспект да изглежда нещо твърде относително и идеалистично, той има конкретно значение, дори в комерсиален план.
Историята на футболистите с клубовете, в които са играли, образува тяхното наследство, създава тяхната популярност, тяхната "марка".
И една от големите тревоги за бъдещето на футбола е свързана именно със ситуацията на Кейн и Роналдо, както и с настоящия трансферен пазар.
Работата е там, че върхът на футболната пирамида става все по-малък и е движен от свои собствени икономически рамки, които нямат нищо общо с тези на всички останали в йерархията.
Затова футболистите и треньорите от най-висока категория имат все по-малко опции за своята кариера, все по-малко възможни дестинации, които са все по-взаимозаменяеми.
Суперклубовете са ужасно далеч от всички други и става все по-обичайно да си договарят и разменят някои от големите футболни звезди, за които пък няма особено значение за кой от най-бляскавите клубове играят.
В един по-различен свят - например, ако се върнем в средата на 2000-те, футболист като Роналдо едва ли би обмислял завръщане в Англия с екипа на различен клуб от Юнайтед.
Миналото му на "Олд Трафорд" щеше да има повече тежест, а дори и да оставим сантиментите настрана, разликата щеше да бъде в многото възможности пред звезда като него.
Тогава имаше много повече потенциал за разнообразни кариери за звездите - повече клубове от Франция, Италия, Испания и Германия имаха по-добри шансове да се борят за титлата и да стигнат далеч в Шампионската лига.
Затова играчите имаха повече избор.
Уви, сега при Роналдо има само няколко клуба, които могат да си го позволят и които отговарят на неговите амбиции за още една "Златна топка" и трофей от Шампионската лига. С Лионел Меси беше същото, когато трябваше да напусне Барселона. Същото е например и с Антонио Конте в мениджърската сфера.
Близки до италианеца източници свидетелстват, че единствените отбори, които му се струват приемливи и адекватни на нивото му са Реал Мадрид, Манчестър Юнайтед и Пари Сен Жермен.
Просто натам отива футболът и колкото и да са ценни аномалии като титлата на Лил във Франция, те ще стават все по-редки.
Това е тъжно, защото футболът е по-качествен и по-вълнуващ спорт, когато има повече достойни конкуренти и когато трофеите не се разпределят само между най-богатите.
За целта, най-добрите играчи трябва да са разпределени в повече клубове, но това означава и по-равномерно разпределение на финансите.
Връщаме се към добре познат проблем. Проблем, заради който възникна и неслучилата се Суперлига.
Този трансферен пазар напомня твърде много на една трансферна Суперлига - най-добрите футболисти се придвижват свободно от един в друг "франчайз". По-дълбоките емоционални връзки с отборите биват скъсани.
В нещо подобно се превърна и NBA.
Такъв печален развой би могъл да се избегне, дори само заради гигантския глобален обхват на футбола.
Жалко е, че сме в ситуация, в която елитът става все по-малоброен и доминиращ, но COVID-19 доста допринесе за изостряне на неравенството.
Обстоятелствата поставят в сложна позиция и самия Хари Кейн. Той се нуждае от още един силен и резултатен сезон, защото ще навърши 29 и до последно ще се надява някой от малкото топ клубове да извади парите за него.
Манчестър Сити пък рано или късно ще си купи топ нападател - с което обезкървяването на футбола от страна на елитите ще продължи.
