Ричард Арнолд е човекът, върху когото ще падне тежкото бреме да реши проблемите на Манчестър Юнайтед.
Той е новата силна фигура, която заема ръководен пост на "Олд Трафорд" в продължаващия с години период на лутане за целия клуб.
Изглежда колкото повече нещата се променят в Юнайтед, толкова повече си остават същите, така е и при смяната на Ед Удуърд с Ричард Арнолд.
От февруари Удуърд окончателно ще освободи поста на изпълнителен вицепрезидент след осем години и половина, в които финансовите баланси бяха по-важни от попълването на витрината с трофеи.
Отиващият си шеф ще бъде запомнен със смяната на четирима мениджъри с етикета "постоянни", с изхарчването на над един милиард евро за трансфери (голямата част от тях неуспешни) и със спечелването на точно нула титли на Англия след оттеглянето на сър Алекс Фъргюсън.
Естествено, ще бъде запомнен и като един от активните идеолози на Суперлигата, а именно разпадът на обречения проект стана повод Удуърд да обяви оттеглянето си още през април миналата година.
Цели 10 месеца по-късно той най-сетне ще сдаде поста, за да бъде наследен от свой приближен човек, гарантиращ приемственост и липса на някакви революционни намерения. Официално постът на Арнолд няма да е изпълнителен вицепрезидент, а главен изпълнителен директор, но отговорностите му ще бъдат сходни, а промените - плавни, доколкото въобще ще ги има.
50-годишният Арнолд е връстник на Удуърд и двамата са възпитаници на Университета в Бристъл, макар че са се запознали по-късно, когато са били колеги в счетоводна фирма.
Имат и друго общо помежду си - липсата на всякакъв опит във футболен клуб, преди да се присъединят към Манчестър Юнайтед.
Всъщност преди да се насочи към счетоводството, Арнолд става бакалавър по биология.
На "Олд Трафорд" пристига през 2007 г. с длъжност търговски директор и успява да разшири спонсорските сделки на клуба, обхвата на мърчъндайзинга и ефективността на дигиталните платформи на Юнайтед.
Създава си име като движещата сила зад привличането на множество спонсори, специфични за конкретни страни по цял свят. Манчестър Юнайтед се обвързва с фирми за матраци, смазочни масла и други неочаквани продукти, а дори до един момент да предизвиква присмех, подходът е изкопиран и от конкурентни европейски клубове.
Локалните спонсорства на различни континенти спомагат за процъфтяващото здраве на Манчестър Юнайтед от бизнес гледна точка, а Арнолд е повишен в управляващ директор през 2013-та.
По същото време Ед Удуърд поема цялата отговорност за прякото управление на "червените дяволи".
Постъпленията от реклами са в основата на здравия бизнес модел на Юнайтед през последните 8 години и донесоха над половината приходи на клуба за отминалите два сезона.
Откакто Ричард Арнолд е управляващ директор, търговските приходи са скочили от 152 млн. паунда през 2013 г. до 279 млн. през 2020-а.
След това настъпи неизбежният спад заради ефекта от пандемията, но трябва да се отбележи, че по този показател се наблюдава стагнация още от 2016-а нататък, кореспондираща със стагнацията в спортните постижения.
А именно по спортните резултати ще бъде съден Арнолд, поне от феновете - защото собствениците от фамилията Глейзър с нищо не са доказали, че за тях трофеите са от първостепенна важност.
Новият шеф ще възприеме по-дистанциран подход по футболните въпроси, приемайки, че за тях трябва да се грижат съответните компетентни хора в клуба.
На младини Арнолд е фен на ръгбито и рядко си позволява да дава оценки за футбол, макар че през март заяви, че Оле Гунар Солскяер се радва на "феноменален успех" като мениджър на отбора.
Ед Удуърд държеше да се обвързва с някои футболни въпроси и обядваше с шефовете на други европейски колоси, дискутирайки трансфери. Оттук нататък изпълнителният директор едва ли ще се занимава с нещо такова.
Спортните решения ще зависят от футболния отдел, ръководен от неговия лидер Джон Мъртоу - назначен на новооснованата позиция на футболен директор миналата година. Самият Арнолд е държал такава длъжност най-сетне да бъде създадена.
Новият силен човек на "Олд Трафорд" стои и зад решението Ралф Рангник да получи консултантска роля след като приключи периода му като мениджър на Юнайтед.
Като цяло се очаква футболният отдел, който включва и техническия директор Дарън Флечър, вече да е по-независим от преди. Това е и най-сериозната промяна, очертаваща се след оттеглянето на Удуърд.
Съответно се предполага, че Ричард Арнолд няма да има решаваща роля и в голямото предстоящо решение - кой да води Юнайтед от следващата кампания.
Арнолд е описван като консенсусен човек с дебела кожа, способен да устоява на напрежението и критиките, вървящи с ръководния пост. Но консенсусът е все по-трудно постижим, когато неуредиците в клуба са толкова много.
Без силна фигура като ненадминатия сър Алекс на мениджърския пост, проблемите се натрупаха и Арнолд е посрещнат на поста от раздута, разделена и неспокойна съблекалня, отказваща да приеме методите на временния наставник.
Новият шеф ще е фокусиран повече върху бизнес въпросите и дългосрочното развитие, но те са неизменно свързани с все по-неубедителното представяне на отбора, заради което дори попадането в топ 4 и класирането за Шампионската лига през следващия сезон не е сигурно.
Поне за разлика от Удуърд, Арнолд няма да е натоварен със задачата директно да замени незаменима фигура като Фъргюсън, който в продължение на десетилетия беше човекът-клуб.
Но празнината, оставена от Фърги, още не е запълнена.
Едва ли феновете ще посрещнат Арнолд с особени надежди, но процесите са в ход - Юнайтед смени играчи, мениджъри, смени вътрешната си структура, а сега смени и човека, отговорен за координирането на всичко това.
Изглежда остава да се променят единствено резултатите на терена.
