Новината, че Челси взима за близо 70 милиона евро Педро Нето от Уулвърхемптън, не бива да идва като шок. Клубът определено се нуждаше от добро крило, след като в момента има на разположение само шест чисти флангови футболисти, привлечени за около 200 милиона евро.
Плюс Коул Палмър, който спокойно също може да мине за външен атакуващ футболист.
Седем крила и половина - не е зле като избор за Енцо Мареска. Но може да се вземе още един, за да са поне колкото вратарите. Защото след друга новина от тази седмица, която гласи: Челси взе осми вратар - Майк Пендерс от Генк, за 20 милиона евро, нещата вече не изглеждат никак забавни. Те са направо стряскащи.
Успокояващо донякъде, Пендерс ще играе под наем в досегашния си клуб следващия сезон. Вратарите са само 7. Но това е в кръга на шегата.
Няма нищо успокояващо около това, което прави Челси. За 2 години - пет трансферни прозореца с настоящия, клубът е привлякъл точно 40 играчи.
Цената наближава 1.5 милиарда евро, което само по себе си е озадачаващо и предизвиква въпроси около Финансов феърплей и други подобни, изглеждащи все по-въображаеми съществуващи правила.
Но парите настрана. Кой купува 40 играчи за две години? И защо са му, след като е заварил през 2022-ра състав, който само 10 месеца по-рано е спечелил Шампионската лига?
В онзи тим бяха някои от най-добрите млади играчи на Европа като Кай Хаверц, Мейсън Маунт, Бен Чилуел, Рийс Джеймс... Последните двама още са в клуба, но не е ясно докога. Като нищо ще бъдат продадени, защото няма място, при 40 нови...
Разбираме новите собственици да са заварили след ерата "Абрамович" разруха, застаряващ отбор, липса на потенциал... Вместо това те имаха Томас Тухел за мениджър и тим - шампион на Европа. С 3-4 силни нови попълнения, онзи Челси от 2022 г. спокойно влизаше в битката за титла.
Но онзи Челси вече го няма.
Това е някакъв нов Челси, сбор от десетки играчи, които дойдоха за огромни пари.
Поне 10 са централни полузащитници, плюс тези, които си бяха в клуба, това прави 12-13 футболисти, конкуриращи се за 2-3 позиции в средата на терена. Никой от тях не е дошъл в Лондон, за да е резерва или да не влиза в групата. Как да стане това?
Кой изобщо събира състав от 40-45 играчи?
Във футбола за идеален баланс се смята около 25, плюс 3-4 млади от академията, с които да атакуваш сезона.
Какъв е този модел? И за какъв модел може да се говори изобщо?
Единственото, което се вижда като ясна тенденция е, че Челси привлича младоци. Но не е сериозно да са 40 на брой. И наистина е невероятно как това продължава - отваряш новините от английския футбол и просто е неизбежно една от тях всеки ден да не е "Челси купи" или "Челси продаде".
Схемата е малко като на играта Championship Manager, само че Тод Боели е набарал някакъв чийт код и има неограничен бюджет. Но идеята е постоянно да се случва някаква търговия - да вървят сделки.
Съвсем не на шега феновете във форумите си пишат как е трудно да запомнят имената на всички в състава.
Как да обсъдиш качествата на Чуквуемека, Вейга, Йоргенсен, Келиман или Омородион, като не помниш вече кой кой беше?
Този откъде го взехме, какъв играе? А не беше ли този всъщност онзи (малко в стил Валери Божинов, да ни извинявате)?
Опитваме се да го обърнем на хумор, но не е лесно.
Всъщност Боели може да си мисли, че това е бейзболен клуб - Челси Блу Сокс, например, а сезонът в Мейджър лигата изисква поне 45 състезатели в картотеките. Осем вратари - тия момчета са добри с ръце, един може да е питчър, един - кетчър...
Това, което се случва на "Стамфорд Бридж", не е футболен проект.
Може би дълбоко в стратегията е залегнало това да се съберат най-добрите млади играчи на планетата, а след време това да е супер отбор.
Но как да стане, като треньорите се сменят постоянно, а и те не могат да работят с толкова много футболисти. Та те не се събират на едно тренировъчно игрище! Не са измислени упражнения, в които да се включват по над 40 играчи.
Как се разгръща потенциал на играч, който ще тренира година и може да играе в 4-5 мача. При тази конкуренция, няма как да играят всички.
Най-притеснителното е, че клубът тотално се е капсулирал и никой за нищо не говори.
Феновете са гневни, поискаха обяснение за назначението на Почетино, а после и за уволнението му, точно когато отборът сякаш заигра и се посработи в края на сезона.
Сега идва Мареска, но той и магьосник да е, как да отсее от толкова играчи кои да са титуляри, а останалите да са в кондиция, въпреки че не влизат дори в групата.
Някои няма да влизат и в групата на резервния тим, който играе обикновено в понеделник вечер във Висша лига 2.
Всичко това е като огромен слон, който се разхожда из стаята на европейския футбол и поне на две нива неговото присъствие и поведение бодат очи.
За момента обаче и Висшата лига, а и УЕФА, изглежда са някъде на балкона и не виждат какво става в стаята.
