Симоне Индзаги още си спомня колко празен беше "Олимпико" за първия му мач като старши-треньор на Лацио през април 2016 г.
Освен притежателите на 10-те хиляди сезони билета едва още 3 хиляди тифози се настаниха по трибуните, за да гледат мача с Емполи на Марко Джампаоло. Слабата посещаемост бе напълно обяснима - голяма част от привържениците все още не бяха готови да простят унижението и загубата с 1:4 в градското дерби с Рома, което коства главата на наставника на "орлите" Стефано Пиоли.
Решението да се назначи Индзаги, който дотогава бе треньор на юношите старша възраст на лациалите, първоначално не успя да породи голям ентусиазъм. Неговото минало като играч и ролята, която изигра за последното спечелено от тима скудето, се пренебрегваха на фона на подозренията, че е просто евтин вариант за запълване на дупката и още едно доказателство за липсата на амбиции от страна на собственика Клаудио Лотито, презрително наричан от някои "крадец на мечти".
За да се отърси от обвиненията, клубът започна търсенето на мениджър, чиято визитка да завладее въображението на запалянковците и да ги привлече обратно на "Олимпико". Индзаги спечели четири от седемте си мача като временен наставник, което бе чудесен рекорд, но изглеждаше предопределен за преназначаване в другия клуб на Лотито - втородивизионния Салернитана.
Марсело Биелса бе избраникът на римляните и клубът потвърди назначението му.
Но ако сте забравили периода на Ел Локо във Вечния град, не се притеснявайте. Той продължи всичко на всичко 48 часа, и то само на хартия, тъй като аржентинецът изобщо не стъпи в Рим. Биелса подаде оставка очевидно разстроен от факта, че Лацио не беше подписал с нито един от шестимата играчи, които поиска. А новините от Буенос Айрес принуди Лотито да пробва Индзаги с постоянен договор.
През тази седмица се навършват четири години от победата с 2:0 над Емполи и дебюта на 44-годишния наставник на скамейката на "орлите". Успехът често се измерва с трофеи и нямамe право да подминем трите, които Симоне прибави в клубната витрина (Копа Италия и две Суперкупи), превръщайки Лацио във втория най-успешен отбор на Ботуша за последните девет години след доминанта Ювентус.
Но още по-голямо удовлетворение на треньора носи друг факт - тифозите се завърнаха на стадиона. След Коледа средната посещаемост на домакинствата на "орлите" е 46 хил., а срещу Интер се изсипаха 61 хил. и създадоха феерична атмосфера.
"Това, което правим е невероятно", заяви Чиро Имобиле пред Il Corriere dello Sport в края на март, когато първенството вече беше прекъснато. Лацио е непобеден в 21 мача в първенството, а това е най-дългата серия в топ 5 шампионатите на континента. След като на 29 февруари римляните надделяха над Болоня с 2:0, те оглавихае таблицата за първи път на този етап от сезона от повече от две десетилетия. "Основната ни цел е класиране в Шампионската лиг", заяви скромно спортният директор Игли Таре.
За последно Лацио проби до групите на най-авторитетния турнир през 2007-а, което не подхожда на клуб, който завърши миналото хилядолетие с КНК и Суперкупата на Европа и започна новото с достигане до четвъртфиналите на Шампионската лига.
Това бяха времена, в които Сержо Краньоти харчеше колкото и когато си поиска, и чупеше световни трансферни рекорди, какъвто бе случаят с Ернан Креспо.
Но Лотито нито имаше възможностите, нито желанието да продължи курса на боса на фалиралия хранителен гигант "Cirio".
Успехите обаче не лъжат. Като президент на Лацио Лотито отпразнува шест на брой и няма по-запомнящ се от триумфа в турнира Копа Италия през 2013 г., когато бе повален градският враг Рома. Лацио спечели с гол на капитана Сенад Лулич, а клубът пусна линия дрехи и фен артикули с логото "Lulic 71" в чест на босненеца и 71-вата минута на победното попадение.
Показателно е, че дори и най-привързаните и носталгични към миналото с Краньоти тифози се убедиха, че моделът на Лотито също носи резултати. Клубът харчи премерено и за футболисти, и за заплати, но това не му пречи да е замесен в голямата битка. Възнагражденията на футболистите възлизат на 72 млн. евро на година, което е четири пъти по-малко от Юве и два пъти от Интер. За сравнение - перото "заплати" в другия римски клуб Рома е 125 млн. евро.
Игли Таре не си играе на Кешбол, както се опитват в някои от най-могъщите клубове на континента, използвайки математически модели и обемни файлове с данни за избирането на нови попълнения. Албанският директор действа с методите на старата школа и често трансферите му се дължат на лични контакти и познанства, както се случи с привличането на вратаря Томас Стракоша, син на неговия съотборник в националния отбор Фотак Стракоша.
Лотито обаче обича да нарича клуба си "иновативен", въпреки че за тифозите по-важни са успехите, а не иновациите.
Чиро Имобиле пък споделя за Индзаги, че е едновременно "модерен" и "all'italiana" - класически пример за наставник от италианската школа. Стилът, който практикува Лацио, несъмнено съответства на някои от стереотипите за страната, но хваща и окото. Да, Лацио е безапелационен в отбрана, но и изключително вдъхновяващ за гледане, когато атакува.
Чиро Имобиле е в изумителна форма и има 27 гола в 26 двубоя преди прекъсването и колко ли рекорда щеше да гътне, ако не беше пандемията...
Ако трябва да откроим още някого, защо да не започнем с Луис Алберто, който е най-добрият плеймейкър на Серия "А" с 12 асистенции и великолепен дрибъл. Пълна загадка е как той все още има само един мач за националния тим на Испания? Като стана дума за дрибльори, да не забравяме Хоакин Корея. А какво да кажем за солидния като скала Сергей Милинкович-Савич?
Просто наистина израстването на отбора в сравнение с миналата година е изумително.
Лацио беши осми и имаше с 21 точки по-малко на този етап в предишната кампания. А с изключение на дошлия от СПАЛ Мануел Ладзари отборът е почти същият. Разликата е, че всички се представят на върха на възможностите си - на по-високо ниво дори от първия пълен сезон на Индзаги, в който Лацио пропусна зона Шампионска лига в последния кръг.
Имобиле вече е вкарал 12 гола повече в сравнение с целия минал сезон. Милинкович-Савич се завърна към най-доброто, на което е способен, след трудни месеци през миналата кампания. Луис Алберто също е във върхова форма, а дълбочината на Лацио се допълва от Фелипе Кайседо, Данило Каталди, Сенад Лулич, Франческо Ачерби и др.
Както и при другата сензация на Апенините - Аталанта, треньорът и ядрото на този отбор отдавна са заедно.
Индзаги и неговите играчи се дърпат един друг напред, трупат опит и самочувствие, и притежават нещо, което парите не могат да купят - чувството за принадлежност. А италианците вярват, че именно това е една от най-важната предпоставки добрите отбори да се превръщат във велики.
Когато в един клуб се говори като за семейство и всеки иска това, което е най-добро за другия, потенциалът се разгръща максимално.
"Нито една тактика не може да бъде ефективна, ако в отбора липсва разбиране", обича да обяснява Индзаги и трябва да му се признае, че е много прав.
В момента, в който инерцията на лациалите бе убита, въпросът е дали ще могат да я продължат, когато се възобнови първенството, и да спечелят първата си титла от две десетилетия?
Ако откраднем една фраза на един от бившите наставници на Имобиле, Юрген Клоп, Лацио се превърна "психическо чудовище". Римляните на два пъти победиха Ювентус за два седмици и възкръснаха срещу Интер, след като първи получиха гол във вратата си през февруари.
Поредното доказателство, че пред отбора на Индзаги лимитът е само небето.
Вярно е, че Лацио има гостуване на Ювентус в Торино, както и двубои с Аталанта и Наполи. А седем от оставащите 12 мача на отбора са далеч от Вечния град. Мисията на римляните ще е трудна и опасна. Но "орлите" са готови за полета на живота си.
