Италия потегли по твърде неприятен начин в новото издание на Лигата на нациите и отнесе неизбежните критики за представянето си.
"Адзурите" бяха освиркани от собствената си публика на "Олимпико" в Рим при безславното 0:2 срещу Белгия, с което започна вторият период на Роберто Манчини начело на тима.
Селекционерът демонстрира желание да освежи състава и да се довери на младоци, способни да оформят един различен облик на Италия през следващите години.
Особено голямо доверие получи 20-годишният играч на Каляри Алесандро Романо, който трябваше да дърпа конците в халфовата линия в своя дебют с националната фланелка.
Натоварен с голямата отговорност при първата си поява на такава сцена, Романо изживя тежки мигове и особено през първото полувреме се превърна в символ на италианската безпомощност.
Именно негово грешно подаване в 20-ата минута доведе до отнета топка, бърза контраатака и откриващ гол в мача, дело на Мика Годс.
Тогава халфът не прецени добре един съвсем рутинен пас, а в тези минути Белгия играеше на съвсем различна скорост от своя съперник.
Личеше си, че Романо играе с притеснение и в контраст с това, което прави на клубно ниво, не смееше да подава напред и да намира хора между линиите, а се задоволяваше да връща топката назад или да я предоставя на съотборник в близост до него.
"Скуадра адзура" беше тотално надиграна през първите 45 минути, но точно в такъв момент треньорът Манчини взе много значимо решение.
Опитът на наставника си пролича, той прояви мъдрост и търпение и се въздържа да извади Алесандро Романо още на почивката.
Една такава смяна най-вероятно щеше да се отрази твърде тежко на психиката на младежа и да му остави единствено неприятни спомени от дебюта му.
Манчини предпочете да го остави да изиграе още 20 минути през втората част, които му позволиха да се успокои на терена и да натрупа малко повече увереност.
Само няколко дни по-късно Италия се преобрази и излезе с почти изцяло нов състав при гостуването на Турция.
Мачът протече значително по-добре от предишния, италианците вкараха положенията си и отнесоха съперника с 4:1.
Този път Романо стартира от пейката и игра само в последните петнайсетина минути при комфортни три гола преднина в на практика решен двубой.
Важното за него е, че остави зад гърба си неприятните моменти от началото срещу Белгия и може да продължи смело напред - което е наложително, защото тепърва на него ще се разчита много.
Достигането на Романо до националния отбор е съвсем заслужено и отразява прогреса му на клубно ниво през последните месеци.
Халфът е собственост на Рома и се присъедини към Каляри под наем през това лято, след като преди това изкара друг период като преотстъпен - в Специя в Серия "Б".
В Каляри веднага стана ключов футболист в схемата на Фабио Писакане и действа като образцов дълбоко разположен плеймейкър.
Италианците имат богата традиция на така наречения пост "реджиста" с креативни халфове, които дирижират играта от зоната пред защитата. Достатъчно е да споменем името на Андреа Пирло, а в по-близките години типичен реджиста беше Жоржиньо.
Алесандро Романо е модерен вариант на тази футболна класика и експертите сипят комплименти относно визията му за играта и показваната зрялост едва на 20 години.
Още сме в началото на сезона, но Алесандро поддържа впечатляващите 92% точност на подаванията си в Серия "А" - и то без да се ограничава до лесни пасове на късо разстояние.
Погледът му върху случващото се му позволява често да опитва амбициозни извеждания на съотборници и да изостря за един миг атаките.
Романо умее и сам да се включва от дълбочина, а изстрелите му с неговия силен ляв крак носят постоянна опасност. Един такъв снаряд от далечно разстояние в дебюта му срещу Парма донесе първата победа на Каляри за сезона.
Младокът е полезен и в защита и прави впечатление, че е доста мощен физически, притежава силата да печели единоборства и върши много черна работа, когато отборът му не притежава топката.
В Каляри много му помага присъствието на опитен халф до него като Хари Уинкс.
Англичанинът осигурява спокойствие, тактическа зрялост и помощ в дефанзивен план, за да даде на Романо нужната свобода да гради играта.
Няма съмнение, че новият национал на Италия трябва да подобрява доста неща, включително психическата си устойчивост и концентрацията си, за да бъде на високо ниво през цялото игрово време.
Но няколкото му мача с екипа на Каляри дотук бяха достатъчни, за да стане ясно защо на Ботуша му възлагат такива надежди.
Италия има големи проблеми с развитието на талантите си и затова в момента не може да се похвали с успехите, които имаше в миналото.
Но засега Алесандро Романо получава нужната среда за развитие и доверието да бъде основна фигура в клубния и националния тим, а целта е да стане елитен реджиста като именитите си предшественици на тази позиция.
Ще му се налага да прогресира с бързи крачки, защото изпитанията ще бъдат големи и още в петък идва следващото - гостуване на Франция, отново в Лигата на нациите.
