Една от героините за Испания при спечелването на световната титла през лятото Джени Ермосо даде първото си просторно интервю след мондиала в Австралия и Нова Зеландия.
Ермосо говори пред GQ за драматичните събития, които я заобиколиха в последните месеци. Заради "подарената" целувка от Луис Рубиалес, за съжаление, испанските националки станаха обект на нежелано внимание.
"Ла фурия" и Ермосо окупираха челните страници на спортните издания не заради триумфа си, а заради недобре разчетената реакция на вече бившия президент на Кралската испанска футболна федерация.
Целувката доведе до огромен скандал, който взе главата на Рубиалес. Функционерът бе отстранен от футбола за три години, като е възможно дори да бъде изправен пред съда за сексуално посегателство.
На Ермосо обаче ѝ е омръзнало да обяснява едно и също.
"Последните седмици бяха много тежки. Болката се засилва от факта, че трябва да повтарям едно и също непрекъснато - споделя футболистката пред испанското издание на сп. GQ, което я обяви за жена на годината. -
Знам, че трябва да се опитам да го забравя. За това работим заедно с психоложката ми. За мен психическото здраве е важно колкото тренировките. Благодарение на помощта ѝ се чувствам по-силна и мисълта да се откажа от футбола дори не ми е минавала през ума. Не съм загубила ентусиазма си"
Световната шампионка обясни и защо не се отказа от борбата си срещу Рубиалес, колкото и да ѝ е било трудно.
"Никога не бих направила нещо подобно, за да спечеля пари. Гордост е за мен, че мога да се боря за правата си. Дори да трябва да рискувам главата си за промяна, ще го направя", категорична е Ермосо.
Радостна е, че в резултат на битката ѝ с Рубиалес гласът на жените в испанския футбол ще се чува по-често. Въпреки ужасното отношение към нея в социалните мрежи и от част от медиите.
"Мисля, че сега всеки е много по-запознат какво означава думата "феминизъм", включително мои приятели и семейството ми - каза още Ермосо. -
Ние във футбола изпитахме от първа ръка битката за равенство. Наричаха ни капризни. Лъжеха, че сме искали същите заплати като при мъжете. И това ме вбесява.
Всяка от нас знае, че не генерираме същия интерес като мъжкия футбол и разбира се, че не сме искали да получаваме колкото тях. Искахме много базови неща - минимална заплата, уважение и възможност да направим нещо велико.
Веднага щом ги получихме, спечелихме Световното.
Най-лошото е, че пострадах аз и публичният ми имидж от действие, което не бе провокирано от мен. Но пак аз обрах всички негативи. Започнах да получавам заплахи. Това е нещо, с което няма как да свикнеш."
Не само приятелите и семейството ѝ, но и много хора в медиите започнаха да разбират малко по-различно значението на думата "феминизъм".
Година преди спечелването на световната титла женският национален отбор на Испания протестира за по-справедливо заплащане и за достъп до по-добра инфраструктура.
Тогава "Марка и "Ас" - два от най-големите спортни ежедневници в Испания, излязоха на челните си страници със заглавия, в които нарекоха футболистките "предателки".
12 месеца по-късно трябваше да сменят наратива.
