Късно снощи българско време футболистите на Дирианген, най-стария клуб в Никарагуа, поставиха лицевите си маски и се наредиха на терена в очакване на първия съдийски сигнал.
Те са на трето място в Лига Примера на страната и домакинският двубой срещу четвъртия Депортиво Уолтър Ферети им даваше шанс да поставят под напрежение отборите пред тях и да увеличат аванса си от 6 т. пред директния съперник.
Първенството е оспорвано, но Дирианген няма особено желание за съревнование и играе единствено по задължение.
Играе, защото лигата на Никарагуа е една от едва трите в света - заедно с тези на Беларус и Бурунди, които продължават въпреки кризата с коронавируса. И естествено, решението мачовете да се провеждат насред пандемията предизвиква страх и недоверие.
"Футболистите ни не искат да продължават да играят", признава генералният мениджър на Дирианген Серхио Саласар. "Страхуват се и ние ги разбираме. Искаме да прекъснем шампионата, но всички клубове гласуваха и мнозинството бяха за продължаване".
Макар че в страната, потвърдила пет случая на COVID-19, това решение се преразглежда всяка седмица, само Дирианген се е обявил за спиране на първенството при последната среща на клубовете във вторник.
Останалите 9 тима не са готови да се откажат от двубоите, като основният аргумент е, че здравното министерство засега не е обявило провеждането на мачовете за опасно. И не може да се намери човек в лигата извън тима на Дирианген, който публично да се отклони от тази теза.
За да вникнем в ситуацията, трябва да нагазим в мътните води на никарагуанския футбол.
Сбитото обяснение е, че почти всички пътища водят до президента на страната Даниел Ортега, който управлява със здрава ръка и счита футбола за силно средство за поддържане на властта и утвърждаване на стабилен имидж за външния свят.
Дирианген е единственият отбор в елита с минимално или съвсем никакво финансиране от държавата. Други четири клуба се описват като притежавани от частни собственици, но също разчитат на средствата на властта - затова и в ситуацията спазват директивите отгоре. Режимът на Ортега се разклати през април 2018 г., когато протестно движение превзе улиците; то беше неутрализирано със сила и беше пролята кръв, но последваха поредица от стачки и икономиката на страната пое сериозен удар.
Спиране на футболния сезон - и още повече, на по-популярната бейзболна лига - би създало впечатление, че нещата отново излизат извън контрол.
"Продължаването на лигата е резултат от желанието на правителството да докаже, че всичко е нормално, но това е нормалност, която реално не съществува", твърди журналистът Камило Веласкес. "От 2018-а насам отчаяно се опитват да покажат, че нещата вече са както преди и това включва функционирането на спортовете. Коронавирусът се оказа голяма заплаха, защото се страхуват от обща стачка, а затварянето на всичко би създало възможност за нещо такова".
Затова футболът си продължава. "Работата ми е да играя и докато институцията, която отговаря за здравето, не прекъсне спортните събития, всичко ще си продължи както обикновено", уверява нападателят на Уолтър Ферети Дшон Форбс.
Пабло Гайего, който е испанец и играе в Манагуа, поддържа същото становище и подчертава, че е "супер щастлив" от грижите на клуба си. "Ако почувствам, че физическото ми състояние е изложено на риск, съм сигурен, че мога да говоря с тях, но ние се чувстваме в безопасност и смятаме, че нужните мерки се взимат", обяснява той.
Всъщност отборът Депортиво Уолтър Ферети е собственост на никарагуанската полиция, докато футболистите на Манагуа получават заплатите си от кметството на столицата.
Това не означава, че трябва да зачеркваме мненията на футболистите на тези отбори - но те едва ли биха искали да рискуват с проява на неподчинение в държава, в която се смята, че са държани 73-ма политически затворници.
"Играчите са много, много уплашени", казва Веласкес. Журналистът твърди и че няколко от тях в лични съобщения са му признали колко безпомощни са и как са принудени да играят против волята си. "Когато с футбол си изкарват прехраната и когато държавата им плаща заплатите, можем да разберем защо ще си мълчат".
Засега има само малки наченки на подкрепа за позицията на Дирианген. Реал Мадрис, седми в таблицата, изглежда беше готов на неподчинение и обяви в социалните мрежи, че няма да се яви за двубоя си с Реал Естели на 22 март.
Но това съобщение беше мистериозно изтрито, Мадрис се появи за мача и го загуби с 0:4.
Футболните запалянковци бяха разочаровани от липсата на подкрепа от футболистите на страната по време на протестите преди две години, а сега феновете изглежда са твърдо за спиране на Лига Примера, особено докато им е забранено да посещават срещите. В момента Twitter профилите на клубовете призовават публиката да си стои по домовете, защото от миналия кръг на първенството мачовете са при закрити врата. А още отпреди това маските биеха на очи не само на трибуните, но и на терена.
"Некомфортно е за играчите, но те самите предпочитат да носят маски", казва генералният мениджър на Дирианген Саласар. Това води до поразителната картина на футболисти, тичащи с маски на лицата, която само подчертава абсурдността на ситуацията.
Един от водещите играчи на Дирианген, костариканецът Себастиан Баркеро, вече е получил разрешение да се прибере у дома и останалите играчи също са били уверени, че при желание ще бъдат пуснати.
Междувременно, всички очакват доказателства, че ситуацията в Никарагуа наистина е нормална по улиците и в болниците - според представата, създавана от властта и от президента Ортега.
"Първо трябва да се погрижим за здравето на хората", завършва Саласар. "И продължаваме да смятаме, че не трябва да играем".
