Идва краят на една от най-красивите футболни приказки. И този край няма да е щастлив

Изминалите седем години бяха най-славните в 138-годишната история на Лестър Сити. Но по всичко личи, че една от най-красивите футболни приказки е към края си - и този край едва ли ще е щастлив.

Феновете на "лисиците" изживяха мигове, за каквито не смееха дори да мечтаят - шокираща титла от Висшата лига; пробив до четвъртфиналите на Шампионската лига; триумфи на "Уембли" за ФА Къп и Къмюнити шийлд; полуфинал в Лигата на конференциите.

Но нищо не продължава вечно и кошмарното начало на новия сезон принуждава публиката да промени тотално очакванията си. Изглежда Лестър ще трябва да участва в битката на изпадащите.

След тежкото 2:5 срещу Брайтън в неделя, Лестър Сити е на дъното на таблицата с една точка от шест мача. Публиката негодува, на играчите им липсва увереност на терена, а все повече обвинения се отправят към мениджъра, който пък е недоволен от тоталната пасивност на трансферния пазар.

Катастрофата срещу Брайтън беше точно от типа мачове, обичайно водещи до уволнение на треньора.

Феновете на домакините го усещаха и крещяха "Ще те уволнят на сутринта!" към Брендън Роджърс, докато техните любимци пълнеха мрежата на Дани Уорд.

Знаеха го и привържениците на Лестър, вероятно и самият мениджър го знаеше, както и собствениците на клуба.

Легендата Гари Линекер, изтъкнат фен на Лестър и бивш голмайстор на тима, написа в Twitter, че настъпват "тревожни времена за нас, поддръжниците на "лисиците" и добави, че тимът е "ужасен в защита и изглежда сменя схемата на всеки 45 минути".

Не е трудно да се види, че търпението към треньора се изчерпва - в края на мача в гостуващата агитка се забеляза транспарант "Роджърс вън", който отразява нагласите на голяма част от фен базата. 

Но заслугите на северноирландеца не могат да се отрекат, а смекчаващите вината му обстоятелства също не са тайна.

Роджърс води Лестър от февруари 2019 г. и през трите му пълни сезона начело, тимът грабна Купата на Англия за първи път в историята си, спечели и Къмюнити шийлд, достигна полуфинали за Купата на лигата и Лигата на конференциите.

Записа и две пети места в шампионата през кампании, в които малко не достигна за пробив в зона "Шампионска лига".

Още преди началото на този сезон обаче Роджърс беше поставен в твърде неприятна позиция. През трансферния период редица от играчите искаха да напуснат, няколко основни фигури са с изтичащи след година договори, а клубът отказа да отпусне средства за селекция в името на дългосрочната финансова стабилност.

В скорошно интервю Роджърс подчерта, че проявява разбиране към ръководството, а след тежката загуба от Брайтън пое отговорността.

"Резултатите се дължат на мен, аз съм мениджърът, а ние трябва да работим още по-упорито, за да постигнем необходимата първа победа", каза той.

"Фокусирам се върху футбола и опитвам да дам на играчите увереността и структурата в играта ни, за да се завърнем към победите".

Запитан дали той е правилният човек да придвижи Лестър напред, Роджърс отговори: "Ще дам най-доброто, което мога. От първия ден опитвам да правя именно това".

Откъм процент победи, северноирландецът е най-успешният треньор на отбора в ерата на Висшата лига след италианеца Клаудио Раниери, донесъл титлата през 2016 г.

Няма спор, че поне до един момент бившият мениджър на Ливърпул вършеше прекрасна работа на "Кинг Пауър". Но през този сезон той е принуден да се справя със състав, който се нуждае от освежаване.

Никак не помогна напускането на вратаря Каспер Шмайхел - същинска легенда на Лестър, преминал в Ница срещу 1 млн. паунда.

Уесли Фофана пък беше продаден на Челси за 70 млн., а единственият новопривлечен Вут Фаес от Реймс пристигна именно на негово място.

"Не получихме подкрепата при трансферите, от която този отбор се нуждае", призна Роджърс след загубата с 0:1 от Манчестър Юнайтед.

"Трудно беше да наблюдаваме как клубовете от топ 5 първенствата се подсилват с нови фигури, докато ние не можехме. Клубът вече не е това, което беше преди няколко години".

Някои разчетоха тези думи като атака към ръководството, затова мениджърът уточни пред Sky Sports, че разбира аргументите на шефовете и няма никакъв проблем с тях. Той призова към обединение и към борба, но и спомена, че първата му цел този сезон е да постигне 40 точки, с което на практика призна, че Лестър ще се бори да не изпадне.

На пръв поглед това е твърде пораженческо мислене, при положение, че Роджърс все още разполага с много от играчите, с което завърши на пето място по-миналия сезон: Харви Барнс, Джони Еванс, Келеши Ихеаначо, Джеймс Мадисън, Чаглар Союнчю, Юри Тилеманс, Джейми Варди и други.

Но докато конкурентите се развиваха, Лестър бавно вървеше надолу и мениджърът успя само да забави, но не и да спре този спад.

След загубата от Брайтън, наставникът изтъкна, че играчите трябва да си припомнят колко добри са всъщност. За целта обаче може би им е необходим нов треньор.

Следващите няколко дни ще бъдат определящи. Във футбола всичко може да се промени много бързо, но е трудно да си представим как Брендън Роджърс ще оцелее в дългосрочен, или дори в средносрочен план.

Преди паузата за националните отбори Лестър играе с Астън Вила у дома и гостува на Тотнъм, а ако пропадането продължи, това ще бъде краят на Роджърс.

Цяло лято напрежението между него и ръководителите се увеличаваше, след като още през февруари той поиска обновяване на състава и то му беше отказано. 

Президентът Аяват Шривадханапрабха уточни в открита позиция, че стабилността е на първо място и Лестър трябва да ограничи харчовете, за да спази правилата на финансовия феърплей на УЕФА.

Роджърс има договор до 2025 г. и ще получи солидна компенсация при уволнение - но във Висшата лига собствениците се страхуват преди всичко от изпадане, защото то излиза много по-скъпо от всякакви неустойки.

Решението ще падне върху Шривадханапрабха и ако той прецени, че Роджърс повече не е в състояние да мотивира тези играчи, всичко вече ще опира до намирането на заместник.

Тайландският бос не е човек, който взима импулсивни решения, но в случая няма време за губене.

Сякаш измина цяла вечност от онази 2016-а, когато Лестър постигна една от най-големите сензации в спорта въобще. Днес реалността във Висшата лига е твърде сурова за този клуб и оцеляването му в елита е под съмнение.

А ако това оцеляване зависи от смяната на треньора, решението е неизбежно. Да не забравяме, че дори самият Клаудио Раниери, архитектът на шампионското чудо, беше изпъден само девет месеца след спечелването на титлата.

Sportcafe Футбол свят

Суперлигата вече съществува - и се намира на Острова

Разликата между Премиър лийг и всички останали става плашеща