Манчестър Сити предлага 100 милиона евро за Коди Гакпо от Ливърпул. Новина, която едва ли би удивила някого, който следи футбола като числа. Та те 100 милиона вече пари ли са?! Само че си струва да се хванем за тази вест и да поразсъждаваме малко по-генерално.
Не че Гакпо е лош играч. Национал на Нидерландия, вкарва голове на световни и европейски първенства в оранжево. За Ливърпул статистиките му са повече от прилични, постоянен е в тях, стана и шампион с този отбор преди година.
Само дето Гакпо е на 27 години, а в края на този сезон ще стане на 28. Не е някой, от когото се очаква тепърва да набира скорост като за флангови футболист. И освен това Сити има на неговата позиция - ляво крило/ляв нападател - избор между Жереми Доку, Антоан Семеньо и Раян Аит-Нури. Да не говорим, че чудесно може да я играе на по-консервативна схема и Нико О'Райли. ОК, въпреки това Гакпо има стабилни голови статистики, доказан играч за Висшата лига е, няма никаква нужда от адаптация и - не на последно място, отслабва директен конкурент, ако бъде привлечен.
И ако този трансфер с неговите 9 цифри може да бъде обяснен, пазарът това лято предложи доста, които направо са извън коловозите на здравия разум.
Сити взе Елиът Андерсън за 135 милиона евро от Нотингам. Ясно е, че това е рейтингов играч вече с опит от световно първенство с английския тим, в идеална възраст и голямо бъдеще. Но само преди 2 години той бе взет във Форест от Нюкасъл за 20 милиона евро.
Челси плати за Морган Роджърс 137.5 милиона евро - това към момента е трансфер №1 на лятото. Няма съмнения колко качествен футболист е атакуващият полузащитник, и все пак сме длъжни да припомним, че преди 2 години (точно като при Андерсън) Вила го взе от Мидълзбро за 14 милиона евро.
Ще добавим тук истерията около Ян Диоманде, който разпали трансферна война между ПСЖ, Ливърпул и Реал Мадрид, спечелена от кралския клуб.
125 милиона евро за 19-годишен играч със сигурност са впечатляваща сума, още повече, че неговият опит в големия футбол дотук е от един полусезон с Леганес и един пълен сезон с РБ Лайпциг. Да, впечатляващ като статистики, но все пак - един сезон.
И ако всички тези имена са на хора, които или са доказани, или пък имат толкова голям потенциал, че трансферите изглеждат в реда на логиката, нека погледнем още няколко сделки за огромни пари, които направо те карат да повдигнеш вежди.
Тотнъм плати 88 милиона евро за Савиньо, който игра два сезона на фланга за Сити. Преди това клубът от Манчестър плати за него 35 милиона евро. За две години и 84 мача бразилецът записа 7 гола и 7 асистенции. Скромничко. Но си увеличи цената повече от два пъти. Странно, нали?
Отиваме към трансфера на Лиъм Делап от Челси в Нотингам, който също е изумителен, както и да го погледнеш. Преди година струваше 35 милиона евро, когато лондонският клуб го взе от Ипсуич. Вкара 1 гол в 28 мача във Висшата лига. Уточняваме, ако не е ясно - той е централен нападател. Сега Челси му взе почти 50 милиона евро. Как точно си вдигаш цената с близо 15 милиона, ако не си направил нищо запомнящо се?
Обяснения много...
Едно от тях е, че парите на отборите във Висшата лига, а и на най-силните в Европа, вече са толкова много, че надплащането над реалната цена на някого не е особен проблем.
Второто - когато чуеш името на купувача и лигата, в която той играе, цената се променя. Само даваме за пример сделката за Родри от Сити в Барса това лято. Играч №1 на световното премина при каталунците за 72 милиона евро. Говорим за "Златна топка" и безспорна супер класа. Ако трансферът бе от Барса в Сити - бъдете сигурни, цената щеше да е над 100 милиона. Просто пазарът се движи от механизъм, в който различните лиги имат различен статут. Английската, където дори новаците разполагат с бюджети от над 100 милиона за харчене, е най-отгоре в него. И когато продаваш на английски отбор, "си искаш смело" суми, които не би поставил като условие за продажба на играч, ако го поиска например Ювентус. Или Атлетико Мадрид.
Въпросът тук е дали това е добре за играта, но той е по-скоро безсмислен.
Като цяло футболът върви в посока, в която вече свикваме със суми като "100 милиона". Машината за пари, която са клубовете от най-висшия ешелон на европейската игра, прави и пазара инфлационен - според разбиранията на здравия разум. И вади от играта като конкуренти на него всички, които са извън това отбрано семейство на най-мощните футболни икономически клубове: Английските - дори до десето място, Реал, Барса, Байерн, ПСЖ. Това е. Останалите опитват да им продават "на дебело", за да могат да развържат своите ръце на пазара и да се подсилят с техния клас нови.
Има един голям проблем обаче. Ако Делап, който не вкарва, струва 50 млн. евро, колко ще струва Игор Тиаго от Брентфорд, който вкарва? А утре някой гранд може да дойде и за него. И може да чуе цена към 100 милиона. Летвата се вдига, но това не е естествен прогрес на цените и такъв, който произтича от качеството и футболната логика.
Но всички тези разсъждения са малко като да търсим логика защо се вдигат цените на недвижими имоти, да кажем. Щом има търсене и някой е склонен да плати... защо не, по дяволите!? А при настоящата икономика на футбола и огромните ресурси, концентрирани в една група клубове на най-високото ниво, "плащачи" винаги ще има.
