Как Висшата лига превръща 100-милионните футболисти в норма

Средностатистическата трансферна сума за един нормален футболист във Висшата лига е скочила до небето.

Вече изобщо не са изключения играчите, които струват 100 млн. паунда и отвъд - те се превръщат в норма и 9-цифрените суми не са запазени само за някакви огромни звезди.

Тенденцията започна от Джак Грийлиш през 2021 г., когато Манчестър Сити плати 100 милиона за него на Астън Вила.

Впоследствие английският национал трябваше да търпи критики, че не твори невероятни неща по терена, които да оправдаят цената му, а е просто един от многото в звездния състав на Пеп Гуардиола.

Но през изминалите пет години сумите за играчи в английския елит са се покачили доста отвъд средната инфлация на пазара.

Всъщност, ако разгледаме последното десетилетие, ще видим, че цените на елитни състезатели с доказана за Висшата лига класа са се удвоили.

Все пак в периода 2016-2023 г. бяха по-редки резките скокове в цените, но оттогава насам нещата излязоха извън контрол.

Горе-долу по същото време, когато Сити привлече Грийлиш, Челси извади 97.5 млн. паунда, за да си върне Ромелу Лукаку.

Този ход на лондончани се оказа пълен провал, но проправи пътя за бъдещи подобни сделки.

През 2023 г. 9-цифрени суми бяха платени за Енцо Фернандес и Мойсес Кайседо (също купени от Челси) и Деклан Райс (купен от Арсенал).

Разбира се, тези вътрешни за Премиър лийг трансфери взаимно се подсилват и правят бъдещи подобни сделки все по-възможни.

Така или иначе, клубовете в Англия са по-богати от когато и да е в миналото и никое друго клубно първенство не може да се сравни с Висшата лига по постъпления от телевизионни права, спонсорства и търговски приходи.

Днес дори средняците в английския шампионат често изпреварват по приходи чуждестранни клубове, които участват в Шампионската лига.

Това им осигурява повече възможности за селекция, както и по-силна позиция при преговори за изходящи трансфери.

Повечето от тях рядко се оказват притиснати задължително да продават най-добрите си играчи.

Отминали са времената, когато водещите клубове от т. нар. топ 6 могат да принудят останалите да им продадат най-ценните си състезатели.

Логичният резултат е, че продаващите вече слагат значително по-високи цени на най-качествените си фигури.

Миналото лято се осъществиха трансферите на Флориан Вирц (116.5 млн.) и Александър Исак (125 млн.) в Ливърпул, а през настоящия трансферен прозорец халфовете Сандро Тонали (100 млн.), Елиът Андерсън (116 млн.) и Морган Роджърс (117 млн.) също се присъединиха към 100-милионния списък.

А продажбата на Антъни Гордън от Нюкасъл в Барселона за 70 милиона паунда също е напълно в крак с модата на трансферния пазар.

Тепърва ще разберем доколко успешни ще бъдат тези трансфери.

Но със сигурност вече е старо схващане, че футболисти с такива цени трябва да са единствено суперзвезди, лидери на отборите си и бъдещи легенди.

Когато през 2012 г. Манчестър Юнайтед продаде Кристиано Роналдо на Реал Мадрид за 80 милиона паунда, светът се удиви.

Мнозина се питаха как е възможно един атлет да струва толкова и какво трябва да постигне, за да оправдае цената си.

Sportcafe Футбол свят

Нов рекорд: Челси вече има най-скъпия английски футболист, но какво трябва да направи той, за да оправдае цената си?

Отново бомбастичен трансфер на "Стамфорд Бридж"

Но тогава Роналдо вече беше световна звезда, носител на "Златна топка", шампион на Англия и победител в Шампионската лига с Юнайтед. Оттам нататък пък се превърна в една от най-големите легенди в историята на Реал.

И се стигна дотам Ювентус да плати 100 милиона евро за него.

През 2016-а пък Пол Погба струваше на Юнайтед 93 млн. паунда, но тогава такава сделка представляваше аномалия.

Днес 100-милионната граница се преминава относително лесно от топ клубовете и даже не прави кой знае какво впечатление.

Все пак футболистите за 9-цифрени суми обикновено отговарят на определени критерии - например да са се доказали във Висшата лига и да са на пикова възраст 24-26 г. или под нея.

Но Енцо Фернандес и Флориан Вирц са очевидни изключения от първото правило.

Видимо е, че дори финансовите ограничения на клубовете от Премиър лийг не спират покачването на трансферните суми и във финансов план английското първенство се движи с обиколки пред конкуренцията.

Високата цена на някои футболисти все още се превръща в тежест за тях и това ще усетят и Сандро Тонали, Елиът Андерсън и Морган Роджърс, ако не се представят убедително на новите си дестинации.

Може би обаче не е толкова далеч времето, когато 100-милионните футболисти ще бъдат засенчени от 200-милионните.

И ще започнат да изглеждат скромни сумите, за които някога са били привлечени единствени по рода си фигури като Роналдо или Хари Кейн.

Sportcafe Футбол свят

Тотнъм се размина с най-унизителното изпадане в историята на Висшата лига. Но срамът остава

Публиката показа отношението си към шефовете