Трансферът на Мохамед Салах в турския Трабзонспор беше един от хитовете на трансферното лято. В южната ни съседка вече са и Ромелу Лукаку, Леандро Тросар, Лерой Сане, Нейтън Аке, Мейсън Грийнууд, Н'Голо Канте и Душан Влахович.
До края на прозореца и други звезди могат да ги последват. Въпрос на преговори, договорки, настроения и всичко останало, което подтиква един футболист да смени един клуб с друг.
Виктор Осимен - един от най-ценените нападатели в световния футбол - вече две години е част от Галатасарай и е нанизал 45 шампионатни гола.
Но още малко за Салах. Емблематичното ново попълнение на Суперлигата ще печели край брега на Черно море почти колкото в Ливърпул миналия сезон, когато бе сред най-добре платените играчи във Висшата лига. Всичко това е възможно благодарение на спецификата на данъчната структура и методите на плащане в Турция.
Смяната на караула
Тъй като саудитската Про лига, която заля футбола с милиарди при привличането на Кристиано Роналдо, Неймар и още десетки именити играчи от края на 2022-ра насам, вече свива амбициите си, турското първенство се възползва от зейналата празнина. Финансовият рейд, предприет от четирите най-големи клуба - Галатасарай, Фенербахче, Бешикташ и Трабзонспор - превръща Суперлигата в новата изкушаваща дестинация за застаряващи звезди, такива, които смятат, че заслужават повече игрово време, както и за някои надплатени в клубовете си или надценени състезатели.
За разлика от предишни грандиозни харчове на лиги, опитващи се да си извоюват по-престижно място в екосистемата на трансферния пазар, Суперлигата не е подкрепена от мащабни държавни инвестиции в търсене на геополитически престиж или от внезапен интерес на олигарси.
По-скоро - и това е донякъде объркващо - всичко е свързано със срива на турската лира спрямо еврото (от 0,10 евро преди пет години до около 0,018 евро днес). Ето и разяснението: клубовете плащат на играчите в лири, но техните приходи от европейските турнири и международните телевизионни права се превеждат в евро. Накратко: големите четири турски клуба вече могат да си позволят футболисти, които преди бяха извън обсега им, тъй като им се признават по-големи данъчни облекчения върху приходите във финансовите им баланси.
Провалът на предишните мегапроекти
Така Турция се присъединява към все по-дългия списък от нетрадиционни дестинации за някои от най-големите имена във футбола. През няколко години някоя нова лига инвестира масирано с надеждата да намери пряк път към елита на най-уважаваните първенства в света. Преди Саудитска Арабия това беше Китай, където официално поставената цел от президента Си Дзинпин бе спортът да се използва като "задължителен елемент за превръщането на страната в суперсила". В крайна сметка китайският футбол се събуди от този сън с тежък махмурлук.
Преди това беше руската Премиер лига, когато санкционираният петролен милиардер Сюлейман Керимов купи Анжи Махачкала и изсипа стотици милиони, за да привлече част от световния елит. Това отприщи селекционна надпревара със Зенит Санкт Петербург, Рубин Казан, Динамо Москва и други, преди треската за харчене бързо да утихне, когато Керимов се оттегли.
Бразилското първенство също премина през периоди на скъпи покупки през годините, макар основно насочени към връщането на някои местни блудни синове - в зависимост от състоянието на икономиката. През януари Фламенго върна Лукас Пакета от Уест Хем за изумителните за местните стандарти 50 милиона долара, поставяйки нов бразилски рекорд за входящ трансфер и засенчвайки онези 32 милиона долара, платени от Крузейро на Зенит за Жерсон едва 20 дни по-рано.
По време на ерата на Бекъм американската Мейджър Лийг Сокър редовно плащаше надпазарни цени, за да вземе Тиери Анри, Роби Кийн и подобни звезди. А още по-рано катарската Старс Лига се опитваше да се прочуе с Габриел Батистута, Пеп Гуардиола, Франк де Бур, Марсел Десаи и други, приели да отидат в страната за "последно 10".
Всяко от тези първенства изостави тази стратегия сравнително бързо, преминавайки към друг план или просто затваряйки финансовото кранче.
Страстните фенове и горчивият урок
Тук вероятно трябва да се отбележи, че за разлика от повечето споменати лиги, Турция действително разполага с процъфтяваща и отдавна установена футболна и фенска култура. Това прави ситуацията малко по-различна, тъй като турските клубове са извоювали авторитета си на дом за първокласни играчи - колкото и неочаквани и невероятни да са ни изглеждали някои сделки през годините.
Освен това тези футболисти ще играят в Шампионската лига (Галатасарай се класира директно, а Фенербахче е в плейофите и му предстои свирепо гостуване на Лион) и Лига Европа (Трабзонспор и Бешикташ са в пресявките).
Въпреки това турските клубове в момента поемат ролята на своеобразен "спасителен фонд" за традиционните европейски лиги, освобождавайки техните грандове от ненужни и скъпоструващи активи.
Като минимум тези новобогаташки лиги осигуряват сериозна финансова инжекция в историческите центрове на европейския футбол.
Но в крайна сметка от тези амбициозни опити рядко произлиза нещо трайно. Проектите постепенно се изчерпват, а цялата звездна истерия се оказва контрапродуктивна.
Защото вместо да се изравнят със статута на традиционните първенства, които се опитват да предизвикат, те ги финансират, увеличавайки пропастта между тях.
В един момент те се опомнят и научават урока си, а финансовите потоци пресъхват. Но това няма значение - на хоризонта винаги се появява нов източник на пари. На много пари!
