В Ливърпул са наясно какво е да направиш голям сезон и да останеш с празни ръце.
"Бяхме близо, но в крайна сметка не и достатъчно близо", въздъхна Юрген Клоп в края на миналата кампания.
2018/19 беше донесъл на "мърсисайдци" още по-голямата горчилка да бъдат най-добрият отбор във Висшата лига, който завършва без титла. Беше лудост, че с 97 точки Ливърпул не стана шампион, беше лудост и че три години по-късно събра 92 и пак трябваше да се задоволи със сребърните медали.
Затова фалстартът на новото преследване с Манчестър Сити е толкова болезнен.
Равенството 2:2 като гост на Фулъм в първия кръг не е някаква катастрофа, но на "Анфийлд" осъзнават, че точно такива резултати могат да се окажат фатални - просто зададеното от Сити темпо е нечовешко.
От 2016 г. нататък, точковият актив на шампионите в Премиър лийг е средно 94.83. И даже цифрата е по-ниска заради онези "едва" 86 пункта на Сити през сезон 2020/21, белязан от локдаун и коронавирус. Ако не броим онзи сезон, виждаме, че за да спечелиш тази лига в наши дни са ти необходими около 2.5 точки средно на мач. Ако загубиш веднъж, после ти трябват пет поредни победи, за да поправиш щетите.
Ливърпул загуби всичко на всичко един мач през 2018/19 - заради прословутото изчистване на Джон Стоунс от голлинията, 11мм преди топката да я премине с целия си обем. През миналия сезон загубите бяха две. Никой не е инкасирал по-малко поражения без да успее да вдигне титлата накрая.
Но в настоящата Висша лига шампионите не си позволяват и равенства. Между 2016 и 2020 г. крайният победител в дивизията е регистрирал общо само 12 равни мача.
По-рано толкова равни направи Лестър само в шампионския си сезон 2015/16. Непобедимите от Арсенал през 2003/04 също завършиха наравно 12 пъти, героите от требъла на Юнайтед през 1999-а направиха 13 равенства.
Днес нивото е различно и стандартите просто са по-високи. Сър Алекс Фъргюсън успя да натрупа 90 точки само два пъти в сезон от по 38 срещи. Сега те едва ли ще му стигнат за нещо повече от място в тройката.
"Винаги започвахме доста бавно, знаейки, че дори да сме 7-8 точки назад преди Коледа, винаги можем да наваксаме", спомня си Гари Невил шампионските сезони с екипа на Юнайтед. "Ставахме по-силни с напредването на сезона".
Днес отбор с шампионски амбиции не може да си позволи подобно нещо в Премиър лийг.
Даже дългите серии без загуба не ти гарантират нищо, ако включват твърде много равенства. Вече се превърна в традиция един шампионски сезон да включва забележителна поредица от победи, като Сити и Ливърпул стигнаха до 18 поредни успеха в моменти от последните години.
През миналия сезон "гражданите" взеха 12 мача един след друг, преследвачът им стигна до 10.
Една твърде мързелива интерпретация на тези данни би бил изводът, че просто останалите отбори във Висшата лига не стават.
Най-богатото първенство в света включва все по-подготвени тимове с все по-широки и скъпоструващи състави. Но просто в челото на класирането летвата е вдигната невероятно високо.
През 2018-а Сити стана първият отбор, достигнал 100 точки и Пеп Гуардиола коментира: "Това е нещо специално. Този рекорд ще остане за дълго време".
И все пак неговият отбор събра 98 т. още следващия сезон, Ливърпул пък достигна 99 в по-следващия.
За "червените" е особено болезнено, че всичките им постижения през последните години и всички чудеса, които направиха в домашното си първенство, бяха достатъчни само за една титла.
Три от четирите най-силни сезона в историята на Ливърпул по спечелени точки и трите най-успешни по събрани точки средно на мач дойдоха под ръководството на Юрген Клоп.
И въпреки това - една титла и доста разочарования.
Затова всяка изгубена точка струва несравнимо по-скъпо, отколкото преди 10-20-30 години. Затова и считаме началото на сезона на Ливърпул с 2:2 срещу Фулъм за болезнено разочарование.
Когато преследваш отбор като Сити, такива спънки те изхвърлят от състезанието.
А ерата "Клоп" заслужава повече шампионски титли - дори в условия на такава конкуренция.
