Този трансфер изглеждаше не просто логичен, но и изключително вълнуващ.
Един бърз, техничен и умен нападател, насъбрал опит на топ ниво и изиграл три поредни впечатляващи сезона в испанската Ла Лига, трябваше да се превърне в лице на революцията в един водещ клуб под ръководството на прочут мениджър.
Ставаше въпрос и за мениджър, който отлично познаваше футболиста, беше работил с него и го беше оформил като играч в ранните му години.
Само че привличането на Нолито в Манчестър Сити беше сделка, която имаше смисъл единствено на теория.
На практика проваленият трансфер се оказа символичен за доста некомфортната първа година на Джосеп Гуардиола във Висшата лига.
Нолито струваше на Сити 16.2 млн. паунда и стана вторият футболист, привлечен от Пеп на "Етихад".
Преди началото на сезон 2016/17 първо беше закупен Илкай Гюндоган - отлична инвестиция в дългосрочен план и играч, който показва забележителна форма и в момента.
Месец по-късно, на 1 юли, Нолито пристигна от Селта Виго с репутацията на футболист, пробил през втория отбор на Барселона и запознат отлично с каталунската школа и стил на игра.
Именно в Барса Нолито беше играл за Гуардиола, докато в последните три сезона в Селта беше отбелязал 39 гола и логичната следваща стъпка в развитието му беше голям трансфер в клуб, който се бори за трофеи. От самото начало обаче съществуваха рискове, които никак не бяха за пренебрегване.
На първо място, Нолито беше 29-годишен, когато отиде в Сити, а това е доста сериозна възраст за футболист, променящ тотално обстановката, и особено за крило, разчитащо основно на скоростта си.
Освен това Нолито никога не беше играл извън Иберийския полуостров, като единствените му два сезона извън Испания бяха за португалския Бенфика.
Беше очевидно, че Гуардиола трябва да го налага постепенно, но всъщност стартът на новото попълнение беше обнадеждаващ.
Крилото вкара 4 гола в първите си 11 мача и беше солидна опция за мениджъра от резервната скамейка.
Някъде по Коледа обаче Нолито отпадна от плановете на Пеп, а наставникът призна, че решението му е дошло заради слабото представяне на играча в тренировките. През 2017 г. Нолито записа само един двубой като титуляр - срещу Хъдърсфийлд за ФА Къп, и изигра общо 39 минути футбол във Висшата лига.
В последните седем шампионатни мача испанецът влезе като резерва в 90-ата минута срещу Мидълзбро, остана на скамейката срещу Лестър и изобщо не попадна в групата за останалите пет срещи.
Отношението на Гуардиола към него нямаше как да е по-очевидно.
Кампанията завърши тъжно не само за Нолито, но и за целия тим на Сити, останал с празни ръце във всички турнири.
Разочарованието беше силно и за самия Гуардиола, който до момента не беше изкарвал цял сезон като треньор без нито един трофей.
След завършека на 2016/17, Сити обяви привличането на Бернардо Силва от Монако, а осъзнал, че няма да има никакви шансове да играе, Нолито открито напираше да напусне.
"Луд съм по идеята да се върна в Испания", каза той в интервю за испанско радио. "Сити продължава да взима играчи, ще видим дали ще ме пуснат лесно да си тръгна".
"Надявам се да мога да напусна, независимо дали под наем, с трансфер, или както и да е по друг начин. Има няколко отбора, в които бих искал да играя", продължи Нолито.
Интервютата му не спряха дотам и през следващия месец той обясни, че е загубил надежда да се наложи на "Етихад".
"Искам да играя и се опитвам да бъда щастлив, но не мисля, че Гуардиола има някакво доверие в мен. Предполагам Сити ще иска висока сума за мен, защото платиха доста, за да ме вземат".
Нолито се оплака и от английската култура, език и климат, твърдеше и че обстановката се е отразила зле на семейството му.
"Научих много малко английски - много е трудно. Само "утре", "добро утро", "добър вечер" и малко други неща. Видях, че цветът на лицето на дъщеря ми се промени - изглежда все едно е живяла в пещера!"
Желанието на нападателя се изпълни и той се завърна в Испания само година след авантюрата в Манчестър - когато Севиля плати за него 6.3 млн. паунда.
При андалусийците Нолито изкара три сезона, а от лятото на 2020 г. се завърна в Селта, където е и досега.
Макар и вече на 34 г., той продължава да се доказва като способен футболист и да играе редовно.
В историята на Висшата лига обаче ще остане като един от многото, които са се появили за кратко и са избягали бързо заради непреодолими културни различия.
Или по-скоро, заради неуспеха си в задачата да се приспособят към новата среда.
Затова и Нолито не стана част от големите успехи на Сити през следващите сезони, когато Гуардиола и неговият шеметно играещ тим напълно завладяха английския футбол.
При своето пристигане Нолито беше в пика на възможностите си, звезда в Ла Лига и един от най-добрите футболисти на Испания на Евро 2016.
В специфичното английско първенство обаче, с динамиката и физическите сблъсъци на футбола там, с разликите в климата и средата, Нолито бързо потъна и пропиля най-големия шанс в своята кариера.
Разбира се, Гуардиола има зад гърба си и други недотам успешни трансфери в Сити, но този остава вероятно най-несполучливият.
Показателно е обаче, че оттогава клубът не е допускал подобна грешка в трансферната си политика - и това нямаше как да не допринесе за последвалите две титли и още 6 купи на местна почва.
