Всеизвестно е, че враждата между Ливърпул и Манчестър Юнайтед е една от най-яростните в световния футбол.
Двата най-успешни английски клуба са жестоки конкуренти и на трансферния пазар и според неписано правило не осъществяват трансфери на играчи помежду си от много години насам.
Още от 1964 г. нататък няма футболист, който да е преминавал директно от единия в другия клуб. Играчи като Пол Инс и Майкъл Оуен се състезаваха и за двата отбора, но преминаха през други дестинации, преди да направят скока между грандовете.
Кой обаче е бил най-близо до осъществяване на такъв "забранен" трансфер в последните години? Отговорът е само един: аржентинският защитник Габриел Хайнце, който направи всичко по силите си да си уреди преминаване в Ливърпул през третия си сезон в Юнайтед.
Историята е доста интересна и опира до сблъсък между непреклонните характери на Хайнце и на легендарния сър Алекс Фъргюсън.
Макар че директно му беше обяснено, че в исторически план Юнайтед не продава футболисти на Ливърпул, бранителят не се отказа до последно и отведе въпроса до Висшата лига. Фъргюсън обаче нямаше намерение да стане първият мениджър на тима от 43 години насам, който позволява такава сделка.
Габриел Хайнце премина на "Олд Трафорд" от ПСЖ през лятото на 2004 г. и бързо се утвърди в тима, като даже беше избран за №1 в отбора след първия си сезон.
Хвален от сър Алекс и определен като "боец", изглеждаше, че той има всички шансове да направи голяма кариера в Юнайтед, но тежка контузия в коляното през втория му сезон преобърна ситуацията.
"Червените дяволи" привлякоха Патрис Евра, който се превърна в първи избор на левия бек, докато аржентинецът се оказа разочарован от малкото си шансове за игра след своето завръщане. Така отношенията между Хайнце и Фърги бързо се изостриха.
В автобиографията си Фъргюсън описва футболиста като силна личност с манталитет на победител, но и като абсолютно безскрупулен човек.
"Би сритал и собствената си баба", гласи изчерпателното описание на шотландеца.
"След една година поиска да напусне. Преди един мач с Виляреал агентът му дойде да ме види. Нещата не бяха същите оттогава. На следващия ден контузи коляното си", пише още Фъргюсън и добавя, че при завръщането си в игра за сезон 2006/07, аржентинецът е поискал нов договор с различни условия.
Когато някой започне да се качва на главата на Фъргюсън, е пределно ясно какво следва.
Затова през онова лято всички съотборници на Хайнце очакват неговата продажба, особено когато той отива до Испания, за да наблюдава на живо мача Реал Мадрид - Депортиво Ла Коруня.
Никой обаче, най-малко самият Фъргюсън, не очаква Ливърпул да се окаже предпочитаната дестинация за футболиста. Дали с цел някакво отмъщение или заради нещо друго, Хайнце напира докрай за трансфер, който би бил сравним с онзи на Сол Кембъл от Тотнъм в Арсенал като най-скандален в ерата на Висшата лига.
"Мърсисайдци" прегръщат идеята да привлекат Хайнце, тъй като техният мениджър Рафа Бенитес го харесва и смята, че има нужда от него.
Отправена е и официална оферта от "Анфийлд", но тя е едва началото на сагата.
По време на предсезонната подготовка в Азия, сър Алекс отговаря на журналистически въпрос за интереса на Ливърпул към защитника.
"Габриел Хайнце няма да ходи в Ливърпул, доколкото зависи от мен. Разглеждаме някои от изказванията на неговия агент и кога е бил направен първият контакт с Ливърпул. Не сме доволни от поведението на агента", хладно отвръща наставникът.
Изпълнителният директор Дейвид Гил потвърждава позицията на клуба: "Това беше значителна оферта, но я отказахме, защото беше от Ливърпул. Не бихме продали футболист на Ливърпул, Арсенал или Челси".
Бенитес пък открито признава за интереса си: "Ясно е, че е играч, когото харесваме, много добър играч е. Затова и не искат да го пуснат да дойде при нас. Отправихме оферта, която те отказаха. Сега адвокатите разглеждат случая, така че изчакваме".
В един момент футболистът се среща с Фъргюсън и директно го призовава да го пусне да премине при големия враг.
Хайнце разяснява, че от Юнайтед са обещали да го продадат, ако получат оферта от 10 млн. евро и твърди, че има подписано споразумение за това. Офертата на Ливърпул е достатъчно висока, затова бранителят изисква неговият клуб да одобри трансфера.
В противен случай заплашва, че ще отведе въпроса до Висшата лига за изслушване.
Естествено, Фърги е възмутен от такова поведение и настоява, че за сделка с Ливърпул и дума не може да става.
Той напомня на Габриел как клубът го е подкрепил по време на възстановяването му и се съгласява да удовлетвори желанието за трансфер - но не и в посока Ливърпул. На никаква цена.
Затова футболистът и неговият агент Роберто Родригес се обръщат към Висшата лига и насрочват арбитражно изслушване, като намират начин още повече да раздразнят Манчестър Юнайтед.
Те наемат за случая ливърпулска адвокатска фирма и конкретно адвоката Ричард Грийн, който редовно работи за Ливърпул.
Ударите под кръста не свършват дотам и се стига до далеч по-подмолен ход.
Бившият президент на Кристъл Палас Саймън Джордан разказва за него в автобиографичната си книга. Според написаното, изпълнителният директор на Палас Фил Алекзандър получава странна оферта от човек, представляващ южноамериканска агенция.
Същината на предложението: Кристъл Палас да купи Габриел Хайнце от Манчестър Юнайтед и после веднага да го продаде на Ливърпул.
На лондонския клуб е предложена "комисионна" от 1 млн. паунда за схемата - абсолютен подкуп в очите на Джордан. Президентът инструктира Алекзандър да разкаже всичко на Дейвид Гил, а информацията бива използвана на трибунала, спечелен от Юнайтед.
Когато Висшата лига отсъжда казуса в полза на Манчестър Юнайтед, сагата все още не приключва.
Габриел Хайнце настоява, че просто се е борил за свободата да преговаря с всеки един клуб. "Но тази клауза анти-Ливърпул е невероятна", отсича той.
Рафа Бенитес също открито недоволства: "Как може играч с подписано споразумение да бъде третиран така? Той има ясен документ, но Висшата лига предпочита да вярва на думите на друг човек, който е направил грешка. Знам, че е имало обвинения срещу Ливърпул, което не е за вярване. Как може да се позволява това?"
Мотивите на Висшата лига да отсъди в полза на Юнайтед са, че въпросното споразумение касае единствено трансфер в друга държава и освен това, то няма задължаващ характер.
Футболистът се готви да обжалва, но манчестърци действат бързо и в рамките на 24 часа се договарят да го продадат на Реал Мадрид, макар и на по-ниска цена от предложената от Ливърпул.
Така в края на август 2007 г. Хайнце преминава на "Сантяго Бернабеу" и кариерата му тръгва в съвсем друга посока.
По-късно аржентинецът изразява разочарование от начина, по който е приключил периодът му в Юнайтед и обяснява всичко със сблъсъка на характери между него и Фъргюсън.
"Имах някои страхотни моменти там и много съжалявам, че напуснах. Съжалявам за много неща от последните месеци, но съм силен характер, сър Алекс също. Взех решението и като погледна назад, съжалявам за него, защото то означаваше да напусна велик клуб и неговите привърженици. Бях наясно с враждата с Ливърпул и с риска да премина от Манчестър в Ливърпул. Надявам се това да не опетни начина, по който феновете ме възприемат и дано те да помнят трите ми години в тима".
Е, когато Хайнце се завръща на "Олд Трафорд" с екипа на Реал Мадрид, от трибуните вече ги няма възторжените скандирания "Аржентина, Аржентина!", които са го окуражавали преди. Има само провиквания в стил "Скаузърско к*пеле", които естествено щяха да са много по-драстични, ако наистина беше заиграл за Ливърпул.
Днес, когато двата враждуващи тима са в директна битка за титлата и им предстои дерби един срещу друг на "Анфийлд", изглежда все толкова трудно постижимо да бъде направен трансфер от единия клуб в другия.
От 8 г. Фъргюсън не е мениджър на Юнайтед, но в доста отношения спазваните от него порядки продължават да важат с пълна сила.
