Изминаха по-малко от пет месеца, откакто Манчестър Сити категорично прегази Арсенал във финала за Купата на лигата на "Уембли" - един спектакъл, който не просто илюстрира гигантска пропаст в класите на двата тима, но и даде заявка за шампионски марш на Сити, нанасяйки тежък психологически удар върху и без това крехката психика на "артилеристите".
В последвалите дни бе трудно човек да си представи как съставът на Микел Артета ще се съвземе след толкова тотално надиграване. Но се лъжехме и всички знаем как се развиха нещата след това.
В неделя в Кардиф двата състава се изправиха отново един срещу друг в сблъсък, който не можеше да бъде по-различен. Арсенал тотално разпарчетоса Сити и след 3:0 вдигна третата си Суперкупа под ръководството на Артета и общо 18-а във витрината си - постижение, отстъпващо единствено на Манчестър Юнайтед и неговите 21 трофея.
Точно както бе грешка да се вадят генерални изводи от онзи финал за Купата на лигата, така и сега трябва да устоим на изкушението да връчим титлата във Висшата лига на Арсенал още преди първенството да е започнало. Битката за "Къмюнити Шийлд" все пак си остава само един бляскав приятелски мач.
Но в светкавичната размяна на пасове на футболистите на Арсенал, в способността им да неутрализират опасните фигури на Сити, в страхотното представяне на новите попълнения Бруно Гимараеш и Кристос Цолис, както и в чудовищната дълбочина, с която Артета разполага на скамейката, имаше неоспорими знаци: този тим на "топчиите" е още по-могъщ от миналогодишния шампионски отбор.
На Рикардо Калафиори му бяха нужни едва 24 секунди, за да открие сметката за Арсенал, възползвайки се от елегантен пас на Майлс Люис-Скели. Кай Хаверц имаше нужда от само четири докосвания, за да удвои, забивайки с глава топката след асистенция на Цолис. А когато Йодегор добави гениален трети гол, поемайки подаването на Цолис в движение, преди да залъже Джанлуиджи Донарума да се хвърли преждевременно и да остави половината врата празна, Сити бе напълно капитулирал.
В тези минути съзнанието се върна към една друга среща между тези два съперника - пет дни преди Артета да бъде назначен за мениджър на Арсенал през декември 2019 г., когато Сити записа класика 3:0. Кевин Де Бройне бе величествен в центъра за "гражданите" в мач, преливащ от телепатичен синхрон, а мащабът на мисията, която предстоеше пред испанския мениджър лъсна брутално още през първото полувреме.
Тогава не ставаше дума просто за това да се бориш с един съперник, притежаващ огромна класа на терена и недостижима финансова мощ на пазара. Ставаше дума за свалянето от трона на една машина, изградена под ръководството на Пеп Гуардиола, докато Ливърпул също набираше скорост при Юрген Клоп.
Почти седем години по-късно новият мениджър на Сити Енцо Мареска вероятно гледа на Артета по абсолютно същия начин. Последният е най-дълго задържалият се мениджър в английския футбол и е рядък фар на стабилност в едно бурно лятно море във Висшата лига, в което Ливърпул, Челси, Манчестър Юнайтед, Тотнъм и самият Сити започват авантюра с нови или съвсем пресни наставници.
И въпреки че от бившия асистент на Гуардиола се очакваше бърза адаптация заради миналото му в клуба, новото начало за Сити изглежда особено сеизмично.
Прекроява се халфовата линия, която тепърва ще загуби носителя на "Златната топка" Родри, който е все по-близо до това да осъществи трансфер в Барселона. Може би също толкова важно е, че "гражданите" се опитват да избистрят тактическата си философия след един финален сезон на експерименти от страна на Гуардиола, който в последните си месеци трансформира тима в доста по-компактен и "вертикален" профил.
Ще заложи ли Мареска на започнатата от Пеп еволюция, или ще върне Сити към нещо по-близко до отбора, с който самият той работеше?
Сигналите от предсезонната подготовка сочат по-скоро към второто плюс нещичко от него - изнесени високо и близо до тъча крила, които търсят дуели един на един срещу крайните бранители на съперника.
Но с този прийом Сити изглеждаше тромав и беззъб в Кардиф. Жереми Доку и Антоан Семеньо бяха напълно обезвредени всеки път, когато Арсенал се прибираше в нисък блок. Джак Грийлиш записа първа поява за тима от 15 месеца насам, но се сблъска с абсолютно същата стена като съотборниците си.
На другия край на терена Арсенал разрязваше дефанзивната постройка на Сити отново и отново. Защитата на Мареска държеше пасивна линия на границата на собственото си наказателно поле, а Арсенал разполагаше с пълна свобода на избор: хирургически пас на Люис-Скели, фино копване на Йодегор или дълбок пас от Мадуеке.
И може би най-плашещият знак за конкурентите на Арсенал във Висшата лига е дълбочината на състава, с която разполага Артета. Деклан Райс игра само през второто полувреме, Еберечи Езе влезе в последните 10-ина минути, а Микел Мерино дори не се появи в игра месец след като стана световен шампион с Испания.
Калафиори бе безапелационен, а в края на мача неговият дубльор Пиеро Инкапие пробиваше със същия успех по левия фланг, за да сипе опасни центрирания. А Букайо Сака започна да тормози съперниците, след като се появи от пейката на мястото на Мадуеке - същата тази скамейка, на която остана през целия двубой най-вълнуващият млад талант на Острова - Макс Дауман.
Всичко това е впечатляващо, но не трябва да ни тласка към генерални изводи преди старта на Висшата лига тази седмица.
Това е мач без особено значение, а исторически погледнато победителят за "Къмюнити Шийлд" рядко печели титлата.
Но двубоят безапелационно маркира изминатия път от поражението от Сити преди близо седем години, та чак до шамара преди пет месеца.
Реалността е, че сега Арсенал е отборът, който нанася решителните психологически удари и налага стандартите.
