Сезон 2026/27 във Висшата лига все още не е започнал, но вече влезе в историята.
Девет клуба са напът да открият кампанията с нов постоянен мениджър, което е най-високият брой за старт на кампанията в историята на английския елита.
От Ливърпул и Манчестър Сити до Нюкасъл и Челси, промяната обхваща почти половината лига.
Девет клуба, девет истории
Мащабът на рокадите промени драматично мениджърския пейзаж във Висшата лига.
Ливърпул назначи Андони Ираола, след като Арне Слот бе уволнен, докато Манчестър Сити се обърна към Енцо Мареска след напускането на Пеп Гуардиола.
Челси привлече Чаби Алонсо след несполучливия експеримент с Лиъм Росиниър, Борнемут назначи Марко Розе след изтичането на договора на Андони Ираола, а Нотингам Форест нае Оливер Гласнер след уволнението на Витор Перейра.
Кристъл Палас се спря на Пиер Саж, след като Гласнер напусна след изтичането на договора си, Фулъм назначи Алваро Арбелоа след края на контракта на Марко Силва, докато Ипсуич обяви Гари О'Нийл за наследник, когато Киърън Маккена подаде оставка.
Очаква се Нюкасъл да назначи Матиас Яйсле, след като Еди Хау се оттегли, с което общият брой на клубовете, започващи сезона с нов постоянен старши треньор, става девет.
Предишният рекорд по този показател бе поставен през сезон 2016/17, когато осем клуба започнаха кампанията с нови мениджъри.
Въпросното лято включваше пристигането на Гуардиола в Манчестър Сити и назначаването на Антонио Конте в Челси, като италианецът спечели титлата още в първия си сезон при лондончани.
Преди това седем клуба смениха мениджъра си преди сезон 1995/96, а шест направиха това през 2012/13.
Смяна на караула
Микел Артета от Арсенал, назначен през декември 2019 г., вече е най-дълго задържалият се мениджър в лигата, след като е начело на "топчиите" от близо седем години.
Единствено Диего Симеоне от Атлетико Мадрид, който води испанския тим от декември 2011 г., е заемал поста си по-дълго в петте топ първенства на Европа.
Унай Емери в Астън Вила и Даниел Фарке в Лийдс са в настоящите си клубове от повече от три сезона, докато наставникът на Съндърланд Режис льо Бри, назначен през юли 2024 г., вече е четвъртият най-дълго работещ мениджър в дивизията.
Мениджърът на Манчестър Юнайтед Майкъл Карик илюстрира колко бързо се промениха нещата. Въпреки че той стана постоянен мениджър на клуба през май, след като пое поста временно през януари, само 10 мениджъри във Висшата лига са били на поста си по-дълго от него.
Карик е и седмият постоянен треньор на Юнайтед, откакто сър Алекс Фъргюсън се пенсионира през пролетта на 2013 г.
Роберто Де Дзерби от Тотнъм, назначен през март, е само с една позиция по-назад.
Ще оцелее ли "импулсът на новия мениджър"?
Друг вторичен сюжет този сезон ще бъде дали традиционният "импулс на новия мениджър" все още съществува.
Теорията гласи, че отборите често се радват на краткосрочно подобрение след назначаването на нов старши треньор, подпомогнати от новопоявила се мотивация, някои тактически корекции и психологически рестарт.
Този сезон концепцията може да бъде подложена на изпитание както никога досега. Още в първия ще видим три сблъсъка между клубове, водени от нови мениджъри: Фулъм - Челси, Манчестър Сити - Борнемут и Нюкасъл - Ливърпул, като всеки от тези отбори ще се опитва да се адаптира към нови тактически идеи и нови методи на тренировка.
Стартът на Ливърпул пък е особено необичаен, като първите шест мача на Ираола във Висшата лига ще бъдат срещу отбори с нови мениджъри - Нюкасъл, Форест, Ипсуич, Фулъм, Борнемут и Манчестър Сити.
Кой ще властва в следващата ера на Висшата лига?
За първи път от сезон 1985/86 насам елитният ешелон на Англия ще започне без сър Алекс Фъргюсън, Арсен Венгер, Жозе Моуриньо, Юрген Клоп или Гуардиола на скамейката.
Заедно те са спечелили 26 от общо 34 титли от ребрандирането на лигата и налагаха стандартите. Юнайтед на Фърги бе машина, която газеше в първите години на Висшата лига, след което Венгер пристигна във Венгер, за да трансформира възприятията за подготовка, спортна наука и хранене в Арсенал.
Моуриньо въведе ново ниво на тактически прагматизъм и психологическата война като важен прийом, пресата с висока интензивност на Клоп преобрази Ливърпул, а позиционният футбол на Гуардиола създаде един от най-доминантните отбори в историята на английския футбол.
Само Фъргюсън, Моуриньо и Гуардиола успешно са защитавали титлата си във Висшата лига - постижение, което Артета сега има шанса да изравни, след като изведе "артилеристите" до шампионската титла миналия сезон.
Неговите традиционни съперници започват кампанията с нови мениджъри, докато Карик започва първия си пълен сезон като старши треньор на "червените дяволи".
Времето ще покаже дали следващата ключова фигура ще се появи бързо, но след като мениджърите, оформили повече от три десетилетия от историята на Висшата лига, вече ги няма, сезон 2026/27 отбелязва началото на нова глава.
Гарантира ли смяната на мениджъра успех?
Трябва да се отбележи, че този процес не започна това лято. Сезон 2025/26 във Висшата лига предложи 11 мениджърски смени, като Форест бе сред клубовете с най-много рокади по време на кампанията.
Средната продължителност на престоя на един треньор в елита в момента е около 20 месеца, което илюстрира колко мимолетен може да бъде животът в една от най-взискателните професии във футбола.
Скорошната история също подсказва, че смяната на мениджъра не дава никакви гаранции. През сезон 2025/26 няколко клуба, които смениха треньорите си, продължиха да изпитват затруднения. Нотингам използва услугите на трима треньори, Тотнъм смени наставника си два пъти, а Челси започна с Мареска, след което дойде Росиниър, а накрая на пожар бе привикан Калъм Макфарлан.
Други обаче се радваха на моментален подем. Карик постигна средно 2.6 точки на мач в първите си пет двубоя начело на Юнайтед, а такава бе и статистиката на Росиниър след поемането на Челси.
Надеждите обаче се оказаха краткотрайни и "сините" спечелиха само един от последните му осем мача във Висшата лига, преди да бъде уволнен.
Като обобщение - рокадите на скамейката не гарантират абсолютно нищо, а такъв е и изводът на Саймън Купър и Стефан Шимански в книгата им Soccernomics, в която се твърди, че качеството на играчите и разходите за трансфери остават по-надеждни показатели за резултатите, отколкото самите смени на мениджърите.
С почти половината дивизия, започваща кампанията под ръководството на нов наставник, Висшата лига навлиза в един от най-непредсказуемите си сезони в историята.
