През лятото на 2020 г. Депортиво Ла Коруня удари дъното и след като завърши на 19-о място в Ла Лига 2, клубът изпадна в третото ниво за първи път от 40 години. Случи се точно две десетилетия след първата и единствена шампионска титла в елита.
По онова време се завихри и сериозен скандал. Последният мач на Депортиво бе отложен, след като няколко играчи на Фуенлабрада дадоха положителни тестове за Covid-19, а победи на Луго и Албасете подпечатаха съдбата на тима, преди той изобщо да излезе на терена. Ръководството на Ла Коруня настояваше целият кръг да бъде пренасрочен, за да играят отборите при равни условия, но в крайна сметка жалбите до Ла Лига, Испанската футболна федерация и Спортния арбитражен съд останаха глас в пустиня.
Депортиво бе изпадал от Ла Лига през 2011, 2014 и 2018 г., неизменно борейки се с опустошителни дългове, но този нов удар изглеждаше фатален.
Галисийците обаче не се предадоха и постепенно започнаха своето възраждане, движено от ясен план и любовта на феновете.
И Ла Коруня не просто се завърна в Ла Лига, но и премина без поражение през първите пет кръга, преди да отстъпи на Севиля с минималното 0:1 по-рано тази седмица.
Възходът през 90-те
Между 1991 и 2004 г. Депортиво бе един от най-големите клубове в Испания. Под ръководството на Арсенио Иглесиас - бивш нападател, прекарал шест години като играч на "Риасор" между 1951 и 1957 г. - Депортиво се завърна в елита след 18-годишно отсъствие. През сезон 1994/95 тимът завърши на второ място, изпускайки драматично титлата по голова разлика, но спечели първия си голям трофей - Купата на Краля.
Звездата на този отбор бе бразилският нападател Бебето, който отбеляза невероятните 86 гола в общо 131 мача за клуба. В състава бяха още елегантният испански халф Фран, неуморният дефанзивен полузащитник Мауро Силва, железният сръбски централен защитник Мирослав Джукич и стабилният вратар Франсиско Лиано.
Иглесиас се оттегли от футбола след триумфа за Купата и на негово място дойде Джон Тошак. Уелският треньор донесе Суперкупата на Испания и бе в основата на привличането на бразилската икона Ривалдо и мароканския защитник Нуредин Найбет, но бе принуден да подаде оставка заради вътрешно напрежение в клуба през февруари 1997 г.
Депортиво се обърна към Карлос Алберто Силва, за да успокои положението, и той първоначално успя, извеждайки тима до третото място в Ла Лига. През лятото обаче Ривалдо премина в Барселона, а през сезон 1997/98 последва сериозен спад. Силва бе уволнен, а Депор пропадна до 12-о място в класирането.
Беше нужно решително действие за връщане на правилния път и точно това се случи. Депортиво привлече Хавиер Ирурета от най-големия си регионален съперник Селта Виго, където той бе извел тима до евротурнирите със стил на игра, който му спечели признание. Ходът се отплати десетократно, а Ирурета се превърна във вечна легенда.
Титлата в Ла Лига
Той бе педантичен и хладнокръвен треньор, който адаптираше тактиката си спрямо всеки съперник, но имаше и някои константи - дисциплина в защита и контрол в халфовата линия. Ирурета внимателно подбираше трансферите според философията си, като много от тях се превърнаха в култови фигури - Диего Тристан, Рой Макай, Хуан Карлос Валерон, Хоан Капдевиля, Хорхе Андраде и др.
Треньорът изстискваше максимума от играчите си и ги развиваше, а Депортиво се превърна в един от най-страховитите отбори на континента. Това обаче не стана за един ден.
През първата си година начело Ирурета изведе отбора до шестото място в Ла Лига, на 16 точки зад шампиона Барселона. Ла Коруня нямаше постоянството да се бори за титлата или за Шампионската лига, но се върна в Купата на УЕФА, а Ирурета въведе системата 4-2-3-1, осигурила стабилност.
Преди сезон 1999/00 бяха привлечени шест нови попълнения, сред които Макай от Тенерифе за 8.6 млн. евро и крилото на Расинг Сантандер Виктор Санчес за 7.6 млн. евро. Тези двама играчи бяха от ключово значение за издигането на Депортиво на следващото ниво.
"Лос Еркулинос" подобриха точковия си актив от предишния сезон с шест пункта и това бе достатъчно да спечелят Ла Лига в една от най-оспорваните надпревари в историята на шампионата в конкуренция с Барселона, Валенсия, Реал Сарагоса и Реал Мадрид. Барса бе най-близо, но стигна само до равенства в заключителните си два мача, а тимът на Ирурета грабна титлата след победа над Еспаньол в последния кръг.
Безкомпромисният нидерландски нападател Макай бе герой с 22 гола, а Джалминя и Санчес му осигуриха първокласна подкрепа в атака. Мауро Силва и Флавио Консейсао бяха колосални като двойка опорни халфове, а Донато водеше защитата по забележителен начин.
Подвигът в Шампионската лига
Без да се задоволява с постигнатото, Депортиво похарчи 40 млн. евро за нови играчи през лятото, привличайки Валерон, Тристан, Алдо Душер, Валтер Пандиани, Хосе Молина, Капдевиля и Емерсон. Ирурета не успя да защити титлата през сезон 2000/01, но Ла Коруня завърши втори зад Реал Мадрид и направи запомнящ се рейд до четвъртфиналите на Шампионската лига.
Депортиво повтори и двете си постижения през следващия сезон и спечели още един трофей, разваляйки празненствата за 100-годишнината на Реал Мадрид на "Сантяго Бернабеу" с победа с 2:1 във финала за Купата на Краля. Ирурета бе изградил отбор, способен да се бори за най-големите отличия всяка година.
След още едно класиране в топ 3 на Ла Лига през 2002/03, Депортиво остави нова огромна следа в Шампионската лига. Отборът отново стигна до последните осем, а на пътя му към първи полуфинал стоеше действащият шампион Милан, който до този момент дори не бе допуснал гол в турнира.
Водени от Кака, "росонерите" разгромиха Депор с 4:1 в първия мач на "Сан Сиро" и за никого нямаше съмнение, че този сблъсък е приключил. Тимът на Ирурета обаче сътвори невероятен обрат пред препълнения "Риасор", повеждайки с три гола още преди почивката с попадения на Пандиани, Валерон и Алберт Луке.
Ветеранът Фран, влязъл като резерва, оформи крайното 4:0 с рикоширал изстрел в края, а Депортиво се превърна в първия отбор в модерната ера на Шампионската лига, заличил пасив от три гола от първия мач в елиминациите.
Пътят на Депортиво в турнира приключи в следващия кръг след загуба с общ резултат 0:1 от Порто на Жозе Моуриньо, като единствено дузпа на Дерлей раздели двата тима. Няколко седмици по-късно "драконите" вдигнаха купата.
Краят на цикъла
Изобщо няма да преувеличим, ако обобщим, че беше удоволствие да се гледа Депортиво през този период. Валерон бе магьосник, който се носеше по терена и разрязваше всяка защита с подаванията си; Тристан играеше със самочувствието на матадор; Макай бе олицетворение на ефективността, а Силва бе опорен халф от друго измерение, осигуряващ им свобода. Джалминя също бе атракция, преди да загуби мястото си за сметка на Валерон, като агресивен плеймейкър с огромен арсенал от трикове.
Всяко хубаво нещо обаче има край и застаряващият състав на Ирурета не успя да поддържа високия си стандарт през сезон 2004/05, свличайки се до 8-о място в Ла Лига и отпадайки още в групите на Шампионската лига. "Като стара женена двойка сме, рутината бавно ни убива", призна вратарят Хосе Молина.
Ирурета също разбра, че цикълът е изчерпан и обяви оттеглянето си в края на кампанията.
С пресъхналите приходи от Европа президентът Аугусто Сесар Лендоиро години наред финансираше клуба чрез огромни банкови заеми. Това наложи продажбата на най-добрите играчи, а през 2013 г. Депортиво официално влезе в процедура по несъстоятелност със задължения от 156 млн. евро, което постави началото на десетилетие на постоянно лутане между дивизиите.
Отново нагоре
След пропадането до аматьорското трето ниво през 2020 г. очакванията бяха Депортиво незабавно да се върне в Ла Лига 2. Тимът обаче остана заклещен в нищото за две години, пропускайки промоция в последователни сезони.
Имаше обаче и добри новини - придобиването на клуба от галисийския банков гигант Abanca, който поведе финансовото оздравяване, и назначаването на бившия треньор на Реал Сарагоса и Леганес Иманол Идиакес през юли 2023 г.
Наставникът изведе Депор до титлата в Примера Федерасион още от първия опит, завършвайки на върха в Група 1 (Север) след победа над Барселона Б в последния кръг, благодарение на драматичен гол от пряк свободен удар на бившия нападател на Арсенал Лукас Перес.
Кампанията в Сегунда през 2024/25 беше турбулентна, но класирането в средата на таблицата положи основата на бъдещия щурм към промоцията.
Последва поредна промяна на треньорския пост: Идиакес отстъпи мястото си на Оскар Хилсанс, преди Антонио Идалго да получи едногодишен договор миналото лято. Идалго, излязъл от прочутата академия на Барселона "Ла Масия" и преминал през Тенерифе и Малага, постигна същия баланс между структурен прагматизъм и офанзивна свобода, какъвто имаше и Ирурета, превръщайки Депор в машина за контрапреса.
Депортиво си осигури второто място в Сегунда зад Расинг Сантандер през кампанията 2025/26, а елитното място бе подпечатано след победа с 2:0 като гост на Реал Валядолид, в която камерунският нападател Бил Нсонго отбеляза и двата гола.
Продуктивното лято
С намерението да си осигури дълго пребиваване в елита, Депортиво проведе амбициозна лятна трансферна стратегия, търсейки както утвърдени звезди, така и топ млади европейски таланти. Така галисийците успяха да привлекат 10 нови играчи за едва 25 млн. евро, като най-голямата част от тази сума бе платена за вратаря на Майорка Леонардо Роман Рикелме (9 млн. евро).
Депор привлече още Йонатан Асп Йенсен от Байерн Мюнхен и Лоренцо Аматучи от Фиорентина съответно за по 6 млн. евро, а също така осъществи един от ударите на прозореца, привличайки Пиер-Емерик Обамеянг от Марсилия за едва 1.5 млн. евро. На 37 години Обамеянг е далеч от най-добрите си дни, но вкара 10 гола в Лига 1 миналия сезон, доказвайки, че инстинктите му в наказателното поле са все така остри.
Адама Траоре пристигна като свободен агент след напускането си на Уест Хем, добавяйки важен опит от най-високо ниво. В последния ден на прозореца Депортиво привлече и три ценни попълнения под наем: Хосе Мария Хименес, Анхелиньо и Марк Касадо. Клубът има опция за закупуване на Касадо, а халфът на Барселона има потенциала да бъде най-въздействащото ново попълнение със способността си да диктува темпото, както и с неуморната си работа.
Идалго бе доволен от работата на пазара, но подчерта значението на запазването на идентичността преди старта на сезон 2026/27. "Привличането на играчи като Обамеянг и Адама Траоре променя техническия профил на тима, но не и основния проект, който ни върна в Ла Лига. Разчитаме много на опита в елита на лидери като Обамеянг и Хименес, за да бъдат ментори на по-младите играчи за това какви са изискванията на тази дивизия."
Супер Депор 2.0
Отборът бе наречен "Супер Депор 2.0", след като остана без загуба в първите си пет мача в Ла Лига, записвайки равенства 1:1 срещу Елче, Малага и Хетафе, както и вълнуващи победи над Валенсия и Виляреал, преди най-накрая да вкуси поражението срещу Севиля в сряда.
Обамеянг се представи блестящо, превръщайки се в първия играч от Златан Ибрахимович през 2009/10 (за Барселона) насам, който се разписва във всеки от първите пет кръга. Най-силният му мач бе срещу Виляреал и след като подаде за головете на Луисми Крус и Закария Еддахчури, ветеранът отбеляза третия гол за Депор в 89-ата минута за победата с 3:2 на "Ел Мадригал".
"Това, което прави Обамеянг, е абсолютно невероятно", каза Идалго за влиянието му. "Той не пропуска тренировка и работи по-здраво от всеки друг. Притежава специален талант."
В момента Депор е седми в класирането и има пълни шансове да остане в горната половина, ако Обамеянг запази забележителната си форма. Крус продължава да бъде креативното сърце на тима, Аматучи се адаптира бързо и доминира в средата на терена, а Роман се прояви като сигурен избор на вратата. Касадо също впечатли в първите си няколко мача.
Остава усещането, че новите играчи възраждат ценностите, донесли толкова успехи на клуба между 90-те и началото на новия век. Те разполагат и с уверен треньор, който няма да позволи фокусът им да се размие.
"Излизаме с тази цел всяка седмица, знаейки трудностите, с много смирение и съзнанието, че сезонът е много дълъг и винаги трябва да останем здраво стъпили на земята. Но оттук нататък играем и с голяма увереност", заяви Идалго.
Дали това няма да бъде началото на още едно специално пътешествие? Засега безспорният факт е, че Депортиво се завърна в голямата игра и това е страхотна новина за футболните естети не само в Испания.
