Надпреварата за титлата във Висшата лига през този сезон беше натоварена с по-мащабно значение отвъд развръзката между Арсенал и Манчестър Сити.
Изходът от нея трябваше малко или много да отговори на въпроса доколко английското първенство е запазило своята конкурентност и доколко балансът е нарушен в полза на един оформил се хегемон.
Последните седмици ни дадоха категоричен отговор.
Ако Арсенал беше удържал геройски и беше успял да вземе титлата, Висшата лига щеше да има три различни шампиона за последните четири години и това щеше да е аргумент за доброто здраве и конкурентност на шампионата.
Поредната титла на Сити обаче означава пети трофей за "гражданите" в последните шест сезона и кара Премиър лийг да прилича все повече на Бундеслигата и на Лига 1.
Представата за Висшата лига като за най-конкурентното и непредвидимо първенство започва да изглежда смешна.
Ако не беше свръхчовешкият рейд на Ливърпул, донесъл на Юрген Клоп и играчите му първото място през 2020 г., сега Гуардиола и Сити щяха да празнуват шестия си пореден триумф.
Затова е разбираемо лигата вече да бъде сравнявана например с френското първенство, където ПСЖ ще вземе девета титла в последните 11 сезона. Или с германското, където Байерн е на път да загуби титлата, но я завоюваше неизменно в предните 10 години.
Такава беше ситуацията и в Италия между 2012 и 2020 г., когато Ювентус натрупа девет поредни титли.
Може би най-важната разлика между тези примери и доминацията на Сити е във фигурата на Пеп Гуардиола.
Постигнатото от Сити е пряко свързано с един от най-великите мениджъри в историята и изграждането на цялата клубна структура около него.
Това запазва известни надежди у опонентите, че когато един ден каталунецът напусне, Сити ще претърпи спад и няма да може да запази същото ниво.
Разликата е, че при ПСЖ и Байерн доминацията продължаваше при различни треньори, а последната титла на Юве дойде при Маурицио Сари, който загуби работата си, въпреки че стана шампион.
Да не забравяме и че Висшата лига разполага с повече богати клубове от което и да е друго първенство.
Няма как да я сравняваме с Лига 1, където всички останали са джуджета в сравнение с ПСЖ. Или с Бундеслигата, където Байерн обичайно обира играчите и треньорите на своите директни конкуренти.
Но въпреки финансовата мощ на целия английски елит, от известно време Сити е твърде добър за всички останали.
А покрай победите на отбора идват и все повече съмнения за осъществените харчове в последните години и за нарушаването на финансовия феърплей от страна на собствениците от Абу Даби.
Сити все още се защитава от масивното обвинение за над 100 нарушения на финансовите правила на Висшата лига, извършени точно в годините, в които съставът на Гуардиола се превърна в машина за победи.
Оттогава досега надеждите за реална конкуренция за първото място постепенно се стопяват, а подвигът на Ливърпул от 2020-а изглежда все по-невъзможен за повтаряне.
Гротескно е, че същият Ливърпул на Клоп натрупа 97 точки през 2018/19 и 92 през 2021/22, за да завърши едва втори и в двата случая.
Необходимият брой точки за спечелване на Висшата лига се промени тотално заради Сити на Гуардиола. През този сезон шампионът ще завърши с около 94 точки, което прави по 2.5 на мач.
Да, толкова драстично успя Сити да промени стандартите в Премиър лийг.
И даже посочването на конкретен точков актив или победна серия не предоставя пълната картина. Още по-показателен е начинът, по който са постигнати тези победи.
Например в момента отборът се намира в серия от 12 поредни успеха в първенството. В последните 14 шампионатни мача на Сити е имало точно 10 минути, в които тимът е изоставал в резултата.
Това се случи в началото на дербито с Ливърпул, когато Мохамед Салах откри резултата, но Хулиан Алварес бързо изравни. Мачът завърши 4:1 за Сити, а успехи с три или повече гола през този сезон бяха постигнати и срещу Арсенал, Манчестър Юнайтед, Челси, Байерн Мюнхен и Реал Мадрид.
В твърде много от мачовете на "гражданите" вече няма и помен от реално съревнование и непредвидимост на сблъсъка. За неутралните зрители започва да става скучно, колкото и да е красив футболът, практикуван от Гуардиола и играчите му.
Затова този сезон повдига и по-големи въпроси за бъдещето на елитните първенства и за плашещото неравенство във футбола на топ ниво.
Сити брутализира самата идея за оспорваност на спортното състезание.
Наложи се Арсенал да направи най-добрия си сезон от почти 20 години, за да застраши шампионската титла на фаворита, но в края на кампанията драма няма да има.
Даже не може да се каже, че този сезон е някакво изключение.
От лятото на 2017 г., когато съставът на Гуардиола за пръв път беше щедро подсилен с 200 млн. паунда за селекция, Сити е взел 543 от 675 възможни точки. Това е над 80% от точковия актив в рамките на шест сезона.
Излишно е да уточняваме, че никой друг отбор не е имал такава успеваемост в толкова дълъг период от време.
Затова силата на Сити поражда тревоги и критики, а не само похвали за иначе широко уважаваните треньори и играчи на тима.
На "Етихад" продължават да отричат, че успехите им се дължат на финансовото им превъзходство и посочват, че други клубове в дадени периоди са изхарчили повече от тях.
Но въпросът не е в това дали Сити постоянно харчи най-много, а в това, че при харчовете няма никакъв финансов риск. Абу Даби разполага с безгранични средства и под опеката на арабите футболният клуб е гарантирано стабилен - дори при големи провали в инвестициите.
А успехът на проекта няма как да не доведе до опити за подражание. Притежаваният от Саудитска Арабия Нюкасъл вече се е заел да повтори модела, а е вероятно и Манчестър Юнайтед да се сдобие със собственици от Катар с подобни амбиции.
Остава казусът с разследването срещу Сити за тежките обвинения във финансови нарушения.
Но делото може да се проточи с години и въобще не е ясно какво ще излезе от него.
Крайното решение по този казус ще е един от най-важните моменти в историята на английския футбол и може да предизвика преосмисляне на една цяла ера от Висшата лига.
Възможно е това дело да се окаже най-голямата битка на Сити, което пък е знаково за ситуацията, в която се намира съвременният футбол. Защото анализът на постиженията на Манчестър Сити няма как да бъде изчерпателен със споменаването на таланта на Де Бройне, Холанд или Гуардиола.
В основата на всичко е фактът, че това е клуб, притежаван от петродържава, която го използва за свои политически цели.
И е клуб, който умело се възползва от безграничната си финансова мощ. Затова и трите поредни титли - едно толкова забележително в исторически план постижение - едва ли ще бъдат възприети като нещо чак толкова впечатляващо.
Сити има потенциал да доминира и по-дълго, не само в Англия, но и в Европа.
При такава доминация обаче, от английския елит изчезва непредвидимостта - същата тази непредвидимост, на която се основава притегателната сила на целия продукт с марка "Висша лига".
