Сезон 2025/26 започва за Арсенал не само с обичайните големи надежди, но и с необикновена доза натрупано напрежение.
Тимът най-сетне разполага с класически голмайстор в лицето на Виктор Гьокереш, а останалите вече натрупаха достатъчно тренировки и мачове с него, за да осъзнаят нуждата от промяна в подхода.
"Артилеристите" вече могат да играят с ранни центрирания и извеждащи подавания, вместо да залагат предимно на постепенните атаки, които свикнахме да виждаме от тях.
Клубът избра да похарчи големите пари за Гьокереш, вместо за по-младия от него Бенямин Шешко с идеята, че шведът е играч за настоящето, а не за бъдещето.
Целта е Арсенал да започне да печели трофеи тук и сега, а не просто да продължава да гради.
Съставът, който мениджърът Микел Артета надгражда от пет години, трябва да достигне своя пик и да завоюва нещо голямо, най-вече шампионската титла след трите поредни втори места.
22 години изминаха от миналия шампионски сезон и феновете оценяват прогреса под ръководството на Артета, но жадуват за конкретни постижения. Някои дори се съмняват в способностите на треньора да извърви финалната крачка към трофеите. Затова логичното "тук и сега" се усеща повече като "сега или никога".
Дори бъдещето на мениджъра да не е под въпрос, не може да се отрече, че тази кампания ще е решаваща.
На "топчиите" им стана навик да завършват на второ място и дупките в състава бяха очевидни, затова беше ангажиран спортен директор като Андреа Берта, който да ги запълни.
До момента италианецът направи каквото трябваше и Арсенал се подсили във всички линии, но това още повече завишава очакванията сега, когато идва времето на официалните мачове.
В предните години имаше достатъчно обстоятелства извън контрола на лондончани.
Арсенал се засили тъкмо когато проектът в Манчестър Сити се оказа в зенита си и беше неимоверно трудна задача някой да спре машината на Пеп Гуардиола.
През миналия сезон на "Емирейтс" може би чувстваха, че е дошъл най-удобният момент за тях, но Ливърпул ги изпревари, и то доста убедително.
20-ата титла на мърсисайдци затвърди впечатлението, че Арсенал на Артета може да си остане с етикета "почти шампион" и никога да не стъпи на върха.
За испанския треньор психологическият елемент е фундаментален и той никога не би показал каквито и да е съмнения. Артета е наясно, че би било фатално, ако самият състав започне да се примирява със съдбата си на обичайния втори.
Но затова усещането за "сега или никога" през 2025/26 става още по-силно.
🗣️Mikel Arteta says his #Arsenal side are now one of the best in Europe: "I give my passion, my energy, my knowledge and everything I have to give to this club. I believe we have transformed this club from where it was to where it is today.
— Arsenal News Channel (@Arsenalnewschan) August 15, 2025
"In terms of performance, when we look… pic.twitter.com/1zZnc6P8BS
Всички в Арсенал посрещат новият сезон с изключителни надежди и още едно разочарование може да дойде твърде болезнено след толкова хвърлени усилия.
Самият Артета изтъкна, че никой в Премиър лийг не е спечелил повече точки сумарно през миналите три години но призна и че на Арсенал му липсва трофеят, който да докаже, че това е един от най-добрите отбори в Европа в момента.
Наставникът успява да поддържа духа висок и съставът е видимо ентусиазиран в последните седмици. Доказа го последната контрола срещу Атлетик Билбао, спечелена с 3:0.
Но сложната задача ще бъде да се задържи това настроение през дългия сезон, в който от Арсенал вече ще се очаква по-резултатен и открит футбол.
Мениджърът понесе критики за акцента върху защитата и статичните положения, заменил предишния доста по-атакуващ стил.
Но някои контузии и развитието на отбора повече в дефанзивния аспект накараха Артета да наблегне на това, което помага на отбора да печели.
С новите попълнения поне на хартия е решен проблемът с прекалената зависимост от няколко футболисти и липсата на достатъчно разнообразие и креативност в предни позиции.
Дългоочакваното подсилване с типичен №9 е водеща тема за феновете, но мнозина в клуба считат, че най-важен сред новите е Мартин Субименди.
Халфът е диригент в средата на терена от най-висок калибър, който със своята интелигентност и надеждност може да реши много проблеми и да даде куп варианти на Артета за полузащитата.
Въпреки присъствието на Гьокереш, Кай Хаверц продължава да бъде играч, на когото Артета разчита много.
Германецът може да бъде използван и като халф, а двамата с Деклан Райс биха образували дуо с много силно физическо присъствие.
Нони Мадуеке от Челси беше изненадата сред попълненията, а някои привърженици дори го приеха враждебно, но той добавя дълбочина и по двата фланга.
Предвиден за алтернатива на Букайо Сака отдясно, Мадуеке ще даде възможност на младока Итън Нуанери да заема по-централна позиция при появите си на терена.
А през този сезон постепенно ще бъде интегриран друг голям талант от школата, Макс Дауман, който е само на 15 години, но вече показва невероятни неща с топка в краката.
В задни позиции Кристиан Москера беше взет като допълнителна опция за защитата, която и без това е една от най-силните в Европа.
Вероятно в последните дни до края на трансферния прозорец Арсенал ще опита да добави към селекцията Еберечи Езе от Кристъл Палас или друг играч, който да действа по левия фланг.
За целта обаче вероятно ще се наложи клубът да реализира и някоя продажба, тъй като държи на политиката си никога да не доближава лимита на финансовите ограничения на Висшата лига.
Ръководството продължава да действа много внимателно и пресметливо с трансферите в едно лято, в което шампионът Ливърпул изненада със смелостта си на пазара.
Арсенал не направи покупка в стил Флориан Вирц, не тръгна да наддава и за Александър Исак, макар че имаше интерес към шведа.
Необходимото подсилване стана факт, но с максимално контролиран и сдържан подход.
Рекордни попълнения нямаше, но с последните трансфери Артета получи каквото искаше и сега всички погледи са отправени към него.
А очакванията трябва да започнат да се оправдават още в дербито срещу Манчестър Юнайтед в първия кръг.
Време е мениджърът да стигне до кулминацията на това, което гради в Лондон - и дори да не признава, че ситуацията е "сега или никога", със сигурност знае, че може и да няма по-удобен момент от сегашния.
