Свикнали сме съдиите да бъдат съсипвани от критики и същевременно те самите почти никога да не говорят.
Не е лоша идея обаче да го правят по-често. Особено когато имат какво да кажат, какъвто е случаят с Майкъл Оливър - един от топ реферите на Висшата лига в момента.
Когато разяснява какво е да бъдеш съдия на такова ниво, 35-годишният британец демонстрира зрялост и устойчивост, без следи от самосъжаление, нервност, отбранителност или арогантност.
Той просто обича работата си, обича да работи с най-добрите футболисти в най-доброто първенство, на най-добрите стадиони, пред най-добрите фенове. Оливър е истински запален по футбола, фен е на Нюкасъл и много добре знае какво е да викаш за своите любимци и да имаш чувството, че целият свят е срещу тях.
"Всяко решение срещу Нюкасъл е лошо решение", отбелязва Майкъл Оливър с усмивка, без да крие пристрастията си. "Такива са нещата. Вижте, понякога привържениците говорят все едно са от друга планета. Трябва да го приемаш с едно наум, защото знаеш, че искат отборът им да се справи добре, никога отборът не е виновен и винаги има друга причина да е бил победен".
Той не обича да се спира на случаите, в които е попадал под прицел.
Като например преди три години, когато отсъди дузпа за Реал Мадрид в последната минута на драматичен сблъсък срещу Ювентус в Шампионската лига.
Изключително сложно решение, което класира Реал напред и заради което Оливър беше превърнат в злодей от Джанлуиджи Буфон и някои италиански медии.
Последва засилен тормоз над Майкъл от фенове, а съпругата му Люси (също футболен рефер) стана мишена в Twitter, тъй като той няма профил в социалните мрежи.
"Отивай да миеш чиниите, ще убием съпруга ти", "Трябва да умреш, и това л*йно съпругът ти също" - съобщенията бяха в този дух, като имаше и още по-крайни.
В мрежата беше споделен телефонният номер на Люси Оливър и бяха изпратени заплашителни съобщения към нея с нецензурни текстове. Наложи се властите да деактивират SIM картата ѝ.
Появиха се информации и че някои са намерили дома на двойката и са тропали на вратата, сипейки ругатни.
Така Майкъл и Люси усетиха на гърба си най-негативната страна на своята професия. Но да бъдеш рефер си е неблагодарна работа и винаги излизаш виновен за нещо.
Оптимистите очакваха, че навлизането на ВАР поне донякъде ще промени това - но колко наивно звучат такива очаквания от днешна гледна точка.
С навлизането на новите технологии се появи допълнителен пласт критики към реферите: че са като роботи и не усещат духа на играта.
"Знам, че ВАР се превърна в мания, но аз съм за системата. Вдигна се много шум, че тя променя играта, но ако утре я захвърлим, цял уикенд хората ще крещят "С ВАР това щеше да е дузпа". Спрем ли да я използваме, хората веднага ще си я искат обратно", смята Майкъл Оливър.
"В крайна сметка, дори с ВАР, решението е мое. Аз решавам на терена. И ако отсъдя правилно от първия път, няма причина ВАР да се намесва. Щом мога да отида до монитора до тъчлинията, имам и втори шанс. Мога да си променя мнението или да се придържам към него".
"Имал съм мачове преди ВАР, когато разбирам, че единствено аз от целия стадион съм мислел, че има дузпа и когато съм осъзнал истината, е било твърде късно. Сега имаш технологията, за да ти помогне. Сега имаме спора кои са "ясни и очевидни грешки", но не знам как да стигнем до етап, в който всички да са доволни. Винаги нещата опират до нечие мнение. Взимаш решението на терена и някой има шанс да го прегледа повторно, но после като се съберем в Zoom през седмицата да обсъждаме клипове, ако сме 16 души, се разделяме в мненията си 8-8, или 9-7, или 10-6".
Оливър посочва и че вече има по-малко задържания и мръсни номера в наказателните полета, защото футболистите знаят, че е по-вероятно да бъдат забелязани. Няма как и някой да вкара от засада в последната минута и грешката да промени крайния резултат.
"ВАР помогна и относно тормоза върху нас. Играчите вече не се оплакват непрекъснато за отсъждания отпреди 20 минути. Доволни са, че е било отбелязано и е било проверено. Казват какво мислят и после светът продължава да се върти."
Реферът обаче не отрича, че той и колегите му продължават да грешат. И посочва своята най-голяма грешка напоследък, която няма нужда да се напомня на феновете на Ливърпул.
Става дума за дербито между Евертън и Ливърпул (2:2) на 17 октомври и ситуацията, при която вратарят на домакините Джордан Пикфорд контузи тежко Върджил ван Дайк с брутално влизане.
Лидерът в отбраната на шампионите едва ли ще може да играе отново този сезон заради балтията, която обаче не беше санкционирана дори с жълт картон.
Тогава Оливър и неговият колега във ВАР стаята Дейвид Куут насочиха вниманието си към това дали защитникът на Ливърпул е бил в засада и не обърнаха достатъчно внимание на случилото се между двамата футболисти.
"Пикфорд трябваше да получи червен картон", признава сега Оливър.
"Двубоят беше много напечен, защото по това време и двата отбора бяха във форма. Асистентът вдигна флага с известно закъснение, защото сега вече така се прави. И след това Пикфорд връхлетя върху крака на Ван Дайк. Първоначално си помислих, че това няма как да е дузпа, защото имаше сигнал за засада. Ето защо решихме първо да проверим дали наистина е засада. Помня как казах на колегата от ВАР, че ако не е засада, ще отсъдя наказателен удар. Гледал съм тази ситуация толкова много пъти и смятам, че Пикфорд не направи нещо кой знае какво, освен да опита да се разтегне възможно най-много. Само че го направи грешно, както стана ясно и от сериозността на контузията".
"Тогава никой от нас арбитрите не обърна необходимото внимание на това съприкосновение между двамата. А можехме да маркираме засада и да изгоним Джордан. Но има нещо друго, което продължава да ме учудва след толкова преразглеждания на положението. Тогава на терена никой не поиска от нас да покажем червен картон. Нито един футболист не настояваше за това. Просто отделихме прекалено голямо внимание на това да преразглеждаме ситуацията стъпка по стъпка, вместо да погледнем глобално на случилото се".
Проявите на скромност и добросъвестност определено издигат Майкъл Оливър в очите на футболните хора на Острова и някои даже го считат за най-добрия съдия във Висшата лига в момента.
Стилът му е далеч от този на артистични натури от миналото като Греъм Пол, които изглежда искаха да са приятели с играчите и също да бъдат част от цялото шоу.
Сдържаният Оливър казва, че е бил определян като "любезно резервиран" - но не трябва ли всъщност съдиите да бъдат точно такива?
Той не крие, че познава добре играчите, тъй като кара 11-тия си сезон в Премиър лийг и го намира за нормално да се обръща към тях с малки имена, както и те към него. Но разбира се, определени граници не се прекрачват.
"Не смятам, че има опасност от някакво фаворизиране. Когато отсъдиш фаул в мача, не си мислиш "Ще свиря това, защото е Хари Магуайър или Кевин Де Бройне". Наистина нямаш време да мислиш какво правиш, това е реакция, правил си го хиляди пъти. Наясно си с характеристиките на играчите и така и трябва да бъде, трябва да познаваш стиловете на игра".
"Когато Стоук Сити беше в Премиър лийг, те не искаха да им даваш авантажи. Искаха да свириш фаул веднага, такъв беше стилът им и това щеше да им е от полза. Трябваше да знаеш това, за да свириш по-добре мача, защото ако правиш неща, които не са от полза на този отбор, ще си създадеш проблеми. Не си предубеден, но трябва да си наясно, работата ти е да си наясно", разяснява Оливър.
Отсъжданите чрез ВАР минимални засади са друга гореща тема около футболното съдийство, като феновете не могат да свикнат с идеята, че даден футболист или е в засада, или не е.
"Не знам каква е алтернативата, хората говорят че вече може мишницата на някой да е в засада, но засадата е въпрос на факт. Поне сега, независимо дали ви харесва или не, има последователност в решенията при всички 20 тима и всички 19 съдии, с една и съща технология е. Какво друго да направим? Да кажем, че е окей да си в засада само с палеца си, но не и с целия си крак? Ако въведем 10 см толеранс, какво става при 11 см засада?"
Постоянно недоволство предизвиква и правилото за игра с ръка, а особено по-рано през сезона редовно се отсъждаха дузпи за напълно неволни действия.
"Трябва да сме способни да се адаптираме. Имаше го периодът рано през сезона, когато много неща се свиреха като нарушение. Имаше последователност в решенията, но лигата, играчите, медиите и ние самите бяхме на мнение, че се санкционираше твърде много и имаше промяна от Висшата лига, с която всички се съгласиха", разказва Оливър.
"Научаваш се и свикваш с промяната. Ако си съдия във Висшата лига в събота и в Шампионската лига в сряда, трябва да свириш леко различно, но свикваш да се адаптираш."
Като фен на Нюкасъл, той никога не свири мачове на "свраките", нито на големия враг Съндърланд - арбитрите са длъжни да засвидетелстват футболните си пристрастия и назначенията им са съобразени с това.
"Нюкасъл неизменно е в битката между изпадащите и като се стигне до март или април, аз вече не мога да свиря на някой отбор в близост до тях в долната част на класирането. Ако Нюкасъл се нуждае от точка, за да оцелее, и се бори да изпревари примерно Астън Вила, аз не мога да свиря и мача на Вила. Пък и не бих искал да го правя", разяснява реферът.
Майкъл навлиза изключително млад в професията, още на 14 г.
Като дете арбитърът е част от академията на Нюкасъл и играе в центъра на халфовата линия, за малко преминава и през Съндърланд. Но баща му Клайв, първокласен съдия, му предлага да премине съдийски курс, за да изкара малко джобни пари.
Така Оливър навлиза в професията и никога повече не се завръща към това да бъде футболист. Което не му пречи да обича играта и да гледа философски на критиките към всички съдии.
"Човек свиква с тях. Осъзнавам, че това е само игра, особено на фона на случващото се в света в момента. Не е чак толкова важно, не е краят на света, ако направиш грешка без да си го искал. Трябва да гледаш рационално, всеки си има причина да те критикува. Хората си вършат работата, имат мачове за печелене, голове за вкарване, вестникарски статии за писане. Опитвам да оставам на дистанция от всичко това", обобщава Майкъл Оливър.
"Когато те критикуват, сигурно си има причина и не е на лична основа. Това е само игра - даваш най-доброто и ако сгрешиш, просто опитваш да се поучиш и да не правиш същото и следващата седмица".
