Простено ви е да не сте чували за Алфи Уайтман, но история му си заслужава да бъде разказана. Той е бивш вратар на Тотнъм, който официално се оттегли от професионалния футбол едва на 26 години, за да започне нова кариера като фотограф и филмов режисьор.
Играчът, който прекара 16 години при "шпорите" и някога бе смятан за един от най-обещаващите им таланти, вече е част от известната продуцентска компания Somesuch - гигант в креативния свят с офиси в Лондон и Лос Анджелис, стоящ зад редица проекти, отличени с "Оскар".
През лятото Уайтман потвърди, че "окачва ръкавиците на пирона", за да се отдаде изцяло на творческа кариера, след като бе част от клуба от Северен Лондон от 2009-а насам.
И въпреки че може и да не знаете нищо за него, Алфи се ползваше с огромно уважение от страна на всички в клуба и феновете заради своя професионализъм и отношение, макар и да не успя да се наложи като титуляр. Сега амбициите му са да бъде далеч по-успешен под шапката на Somesuch, където започва нов етап от живота си - зад камерата, а не под гредите.
"Исках нещо повече от футбола"
Решението на Уайтман да се откаже от футбола не е внезапно, а е резултат на години самоанализ и развиваща се страст към визуалното изкуство. По време на престоя си в Тотнъм той е много далеч от стандартите на най-скъпоплатените звезди, но има момент, в който печели по над 20 хил. паунда месечно - солидни пари дори и за град като Лондон.
Усещайки, че нещата не се получават по начина, по който си е представял, постепенно започва да търси нещо различно извън терена - курсове по фотография, уроци по актьорско майсторство и различни експерименти в медийна среда.
Завързва важни контакти, които се оказват инвестиция в бъдещето.
"Дойдох в Спърс, когато бях на 10 години - разказва Алфи пред The Athletic. - На 16 напуснах училище и влязох в един изцяло футболен свят. Когато станах на 17-18, започнах да се питам: "Това ли е всичко?" Качваш се в микробуса, тренираш, прибираш се и играеш видеоигри. Осъзнах, че не съм щастлив на доста крехка възраст."
Той описва типичната среда във футбола като "култура на статус, мода и изолация".
"Стереотипът за футболиста е доста точен. Голф, дизайнерски чантички, скъпи коли... Аз също бях такъв. Имах чантичка на Gucci и карах Mercedes. Всички около теб правят същото и ти ставаш продукт на средата си. Футболът в тази страна често е изолиран от всичко друго. Тренираш, прибираш се и това е."
Моментът на пробуждането
"Винаги съм се чувствал малко по-различен - продължава бившият юношески национал на Англия. - Съотборниците ми, с които се разбирахме добре, ме наричаха "хипар". Това беше тяхната дефиниция. Но когато бях на 18, срещнах бившето си гадже, която беше модел. Тя беше малко по-големичка от мен, а най-добрата ѝ приятелка беше режисьорка. Това започна да отваря очите ми какво може да предложи животът. Видях, че има и друг свят, в който хората живеят по различен начин, с повече свобода и въображение, а не като във футболния балон, който е толкова изолиран."
С времето започва да се потапя в този нов свят. През свободните си дни Уайтман асистира на снимачни площадки, наблюдава работата на режисьори и фотографи и открива страстта си към изкуството.
"Така или иначе футболната кариера е кратка - обобщава той. - И знаех, че не искам да остана в играта вечно. Започнах да уча и да се развивам в неща, които ме вдъхновяват - просто защото това ме правеше щастлив."
Сбогом на футбола по собствено желание
След напускането си на Тотнъм, Уайтман преминава проби в няколко английски клуба, включително един от Чемпиъншип, който му предлага краткосрочен договор. Той обаче отказва.
"Видях щастието в друга посока - твърди Алфи. - Стигнах до момент, в който предпочетох да сложа край на кариерата си по моите условия, вместо да отида в клуб, в който не исках да бъда."
И новият свят го поглъща бързо. Само дни след като къса окончателно с футбола, се изявява като асистент на Харли Уиър и рапъра Central Cee при снимките на реклама на Nike. След това се включва в документални проекти на режисьора Ария Шарокшахи в Норвегия и Украйна.
Късометражният филм, който променя всичко
Първият му личен проект е късометражна лента за... Световното първенство по борба с пръсти на краката. Това се оказва повратната точка.
"Нямах бюджет, сценарий или екип. Просто отидох с камерата си и започнах да снимам - разказва бившият вратар. - После седнах с монтажист и го довършихме. И взе та се получи."
Филмът получава отлични отзиви в David Reviews и му осигурява договор със Somesuch.
"Те си имат отдели за кино, реклами и фотография, а аз участвам във всички посоки - казва Уайтман. - Имам идеи за още късометражни филми, а един ден, надявам се, и за пълнометражен."
Нов живот зад камерата
Днес Уайтман е напълно отдаден на работата си в Somesuch, където комбинира фотография, кино и сторителинг. Плановете му включват режисиране на собствени късометражни филми и работа с утвърдени имена в индустрията, за да изгради собствен стил.
"Има толкова много за учене - признава той. - Искам да съм на снимачната площадка с талантливи хора и да правим неща, които носят послания."
Макар вече да не следи активно футбола, той не изключва възможността някой ден да се върне към спорта чрез камерата. Защо не с документален филм за световното догодина в Северна Америка?
Или пък няма да бърза. В началото на месеца навърши 27 и животът му е пред него. Живот, в който нещата се случват по неговия начин и в който няма балони и еднообразие.
"Имам пълен контрол над живота си. И това е едновременно и вълнуващо, и малко стряскащо", отчита бившият вратар с камерата.
