Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

"Стисна ме за топките и ме напсува": Марк Клатенбърг си спомня за петте най-ужасни преживявания на терена

"Стисна ме за топките и ме напсува": Марк Клатенбърг си спомня за петте най-ужасни преживявания на терена Снимка: Daily Mail

Марк Клатенбърг бе един от най-елитните съдии на своето време и може би последният добър английски рефер.

По време на кариерата си Клатенбърг ръководи някои от най-големите мачове във футбола, включително финали на европейско първенство и в Шампионската лига.

Но колкото и да беше добър на терена, дори той имаше сериозни проблеми с дадени футболисти. Ето кои самият Клатенбърг посочва като най-проблемни за него:

Крейг Белами

Embed from Getty Images

Знаех, че взаимоотношенията ни с него далеч няма да са обикновени, когато ми стисна топките в тунела на "Етихад". И нямам предвид топките за мача! Мисля, че това беше шега и така го приех, защото имахме предистория.

Говоря за един инцидент през декември 2009-а, когато го изгоних в мач между Манчестър Сити и Болтън. Вече му бях дал жълт картон за обидни думи, за които можех и да го изгоня - толкова цветист беше езикът му.

След това му вдигнах втори жълт за симулация, въпреки че на повторенията се видя, че е имало дузпа. Сгреших, а той полудя, както и можете да си представите.

Белами беше ужас за всички съдии. Постоянно ни тормозеше и нареждаше. Езикът му бе изключително обиден. Това е проблем за съдиите, тъй като, когато имаш подобен играч на терена, почти цялото ти внимание отива към него и те разсейва.

Тъй като съм фен на Нюкасъл, имах късмета да не свиря ранните му мачове. Искаше ми се да бе останал в Нюкасъл по-дълго!

Рой Кийн

Embed from Getty Images

Първо, трябва да кажа, че съм работил с Рой за ITV по време на световното през 2018-а и той се държа като джентълмен и бе изключително мил, което само доказва, че футболистите са много различни на и извън терена.

Но заради стила му на игра, той беше кошмар. Постоянно притискаше съдиите. И това мисля, че идваше от сър Алекс Фъргюсън. Те не те нападаха толкова много за грешката, която си направил, а искаха просто да оказват натиск върху теб, така че да се замислиш какво да отсъдиш следващия път.

На него не можеше да му се вярва. Във всеки един момент можеше да изкипи или да направи нещо ужасно, както в случая с Алф-Инге Хааланд. Това беше умишлено. Егото му също му създаваше много проблеми като тези с Патрик Виейра.

Веднъж се пошегувах в един подкаст, че ме е било страх от Рой, и това стигна до медиите. Истината е, че никога не ме е било страх от него. Да, беше трудно да се свирят мачовете, в които участваше, но беше прекрасна компания за вечеря!

Йенс Леман

Embed from Getty Images

Той беше толкова дразнещ, че никога не преставаше да мрънка. Оплакваше се от това колко кръгла е топката или колко е бяла.

Беше страхотен вратар, но това бе слабостта му и някои отбори се възползваха от нея. Например - при корнери стояха много близо до него, а той ги блъскаше с раздразнение.

Знам, че го провокираха, но той е късметлия, че играеше тогава, а не сега, защото действията му сега биха му донесли картони и щяха да бъдат отсъждани дузпи.

Всичко можеше да върви нормално, а той да се издразни на най-малкото нещо. Затова изобщо не обичах да съм съдия на мачовете му. Постоянно избухваше и не беше лесно да се справиш с него.

Пепе

Embed from Getty Images

Всички винаги ме питат за инцидента по време на финала на Шампионската лига през 2016 година, когато направих онова нещо с езика си, докато той се търкаляше по тревата и преиграваше. В първия момент си помислих как такъв голям мъж може да е толкова кекав.

Направи го на два пъти в онази вечер и се опита да изкара червен картон на играч от Атлетико. Друг съдия можеше и да се подведе, но аз си бях написал домашното. Въпреки че не бива да съдиш предварително, аз бях подготвен за неговите номера и знаех как да се справя с тях.

Той също бе сред играчите, на които не можеш да имаш доверие. Двубоят може да си върви без проблеми, но в следващия момент той може да го развали с някоя глупост.

В онзи финал Реал поведе с 1:0, но голът падна след минимална засада. Осъзнахме го чак на почивката. Не беше лесно решение, но помощникът ми сбърка.

В началото на второто полувреме дадох дузпа за Атлетико, когато Пепе фаулира Фернандо Торес. Пепе беше бесен, дойде при мен и ми каза на перфектен английски: "Това не е дузпа, Марк." А аз му отговорих: "Голът ти не трябваше да бъде зачетен." И той млъкна.

Знам, че звучи странно и че две грешки не се изключват взаимно, но това е вярно за играчите. Знаех, че като му кажа това, той ще приеме по-лесно решението ми.

Джон Оби Микел

Embed from Getty Images

Избрах Микел заради инцидента по време на мача между Челси и Манчестър Юнайтед през 2012-а, когато ме обвини, че съм направил расистки коментар по негов адрес - нещо, за което бях оправдан от ФА по-късно.

Той така и не ми се извини, което е разочароващо, защото това можеше да ми коства кариерата. За кратко дори не изпитвах удоволствие от съдийството, но не можех да напусна, защото имах семейство и нямаше как да се преквалифицирам.

Чувството тогава беше ужасно и все още ми е малко гадно. Единственият, който бе чул "обидите" по адрес на Микел, бе съотборникът му Рамирес, който не говореше английски. Впоследствие няколко играчи на Челси ми се извиниха, но не и Микел.

Имаше шанса да ми се извини по време на една контрола между Нигерия и САЩ преди Мондиал 2014, когато щях да приема извинението му, но то така и не дойде, за съжаление.

Най-четените