Още в третия кръг на Висшата лига дойде сблъсъкът между носителя на короната и претендента, който вече три поредни години остава в подножието на върха.
Брилянтното изпълнение от пряк свободен удар на Доминик Собослай в 83-тата минута се оказа разликата между Ливърпул и Арсенал и изстреля шампиона начело в таблицата като единствен отбор с пълен актив от 9 точки.
За Ливърпул успехът дава голям импулс още в началото на похода за защита на титлата, но от гледна точка на Арсенал, това е болезнено пропусната възможност.
Тимът на Микел Артета имаше шанс да грабне една от твърде редките си победи на "Анфийлд" срещу съперник, който е далеч от върховата си форма. И така щеше да вземе не просто точково, но и психологическо предимство в тази начална фаза от кампанията.
Затова мнозина привърженици на Арсенал вероятно ще бъдат разочаровани от консервативния подход на Артета към мача, определен като "роботски" от Рой Кийн в ефира на Sky Sports.
Никой не очаква от мениджъра да се хвърли безразсъдно напред точно на този стадион, но тактиката на гостите изглеждаше по-скоро предназначена за измъкване на равен резултат.
Готови да си тръгнат и с точка, "артилеристите" останаха с празни ръце и това може да им струва всичко в борбата за първото място.
Вярно е, че Артета не можеше да заложи на оптималния си състав, тъй като Букайо Сака беше напълно аут, а Мартин Йодегор явно нямаше сили за цял мач и влезе едва през втората част.
Основният защитник Уилям Салиба пък напусна контузен още в петата минута.
Но след похарчени 248 млн. паунда на трансферния пазар, треньорът разполагаше с достатъчно опции, за да изглежда по-различно - и по-атакуващо - от миналия сезон.
Самият Микел Артета призна, че в момента има най-завършения състав, откакто води Арсенал, но отличната работа на трансферния пазар води до още по-големи очаквания за спечелване на голям трофей.
Тимът вече разполага с доказана голова машина като Виктор Гьокереш, а наскоро се подсили и с един от най-креативните и остри играчи в Премиър лийг, Еберечи Езе.
С тях Арсенал трябва да надгради играта си в предни позиции, след като Артета вече успя да изкове може би най-стабилната защита в Англия и в цяла Европа.
Испанецът е свикнал да се уповава именно на отбраната си в големите мачове и го направи и на "Анфийлд", където двата тима отлично се неутрализираха един друг, за да произведат доста скучен и безцветен мач.
Чисти положения реално нямаше пред нито една от двете врати и логично, показателят xG за очаквани голове и на Ливърпул, и на Арсенал беше доста под 1.00 (0.45 за домакините и 0.55 за гостите).
Такъв сблъсък можеше да бъде решен само от сериозна индивидуална грешка или от някоя изумителна проява на топ класа. Случи се второто и когато Собослай порази вратата от близо 30 метра, планът на Артета мигновено пропадна.
Срещата спокойно можеше да завърши 0:0 и тогава мениджърът вероятно дори щеше да бъде хвален за стратегическата точка в едно от най-трудните гостувания.
Но сега Артета неизбежно ще се сблъска с въпросите защо не затрудни повече тази несигурна отбрана на Ливърпул, която изглеждаше силно уязвима в предишните мачове.
Вместо да направи категорична заявка за атака на титлата, Арсенал остави мърсисайдци да се разиграят, да победят и да излязат начело още преди да са достигнали стандартите, които им позволиха да отнесат всичко по пътя си през миналия сезон.
За да увеличат шансовете си за голямата цел, лондончани имаха нужда да сътворят нещо различно на този стадион, на който нямат победа в последните си 13 шампионатни мача.
Последният успех датира от септември 2012 г., когато е и единствената суха мрежа за Арсенал в последните 27 визити на "Анфийлд".
Разбира се, настоящата кампания тепърва ще набира скорост и още нищо не е решено, но първите мачове подсказват, че именно тези два тима ще се борят за първата позиция, а всички останали малко или много изостават в развитието си спрямо тях.
И Артета може да съжалява горчиво, че в този директен сблъсък за титлата не възприе по-проактивен подход.
Той закъсня със смените и пусна Езе заедно с Йодегор чак в 70-ата минута, макар че отборът му все повече отстъпваше инициативата през втората част.
Микел Мерино беше по-консервативният избор за титулярния състав, но Езе даде индикации, че можеше да окаже по-голямо влияние, ако беше получил повече минути.
Въпреки цялата си солидност и организираност, "топчиите" не убедиха, че са готови да променят облика си през тази година, за да постигнат нещо повече от преди.
Едва когато получи гола, Арсенал се втурна напред, след като беше останал твърде пасивен твърде дълго време.
Не е случайно, че в предните двубои Ливърпул прояви слабостите си, когато противникът го притискаше по-продължително, а не когато прилагаше изчаквателна тактика срещу "червените".
Но Артета просто не желаеше да рискува.
Както и срещу Манчестър Юнайтед, Гьокереш остана изолиран най-отпред и не беше използван достатъчно от съотборниците си, за да загатне дори за секунда на какво е способен.
Габриел Мартинели за пореден път не оправда очакванията по левия фланг, а най-напорист, макар и често самотен в усилията си, оставаше Нони Мадуеке на позицията на Сака.
В крайна сметка Ливърпул си спечели преднина в класирането още преди да е показал нещо близко до пълните си възможности - и това е причина всички преследвачи да са доста обезпокоени.
Когато Арсенал постигна последния си успех на "Анфийлд" преди 13 години, Артета все още беше футболист на "артилеристите".
Днес вече е натрупал немалко време начело на отбора, но не успява да промени съдбата на тима си на този стадион.
И когато кампанията приключи, нищо чудно да се окаже, че случилото се в третия кръг е било повратен момент и за двата основни фаворита за титлата.
