Когато Винисиус Жуниор отбеляза третия гол за Реал Мадрид при победата над Гранада през уикенда, неговите попадения и асистенции станаха общо 17 за последните 17 мача.
Това е поразителна трансформация за един играч, който доскоро изглеждаше лишен от увереност и не можеше да разкрие напълно таланта си.
Карло Анчелоти наблюдаваше поредната изразителна победа на тима си без да показва почти никакви емоции.
Последен треньор от своето поколение, който все още е на върха и води един от гигантите на европейския футбол, италианецът вече е видял твърде много, за да бъде изненадан от каквото и да е.
Мнозина подходиха с недоверие, когато той се завърна в Реал Мадрид през лятото. Но тихо и постепенно Анчелоти започна да съживява Кралския клуб, да извлича най-доброто от славните ветерани, които все още са на "Бернабеу" и да развива младите таланти, на които преди все нещо не им достигаше.
Този Реал беше считан за изчерпан, но навлезе в такава форма, че Испания и Европа няма как отново да не се страхуват от него.
А преди повторното назначение на Анчелоти през юни тази година, "белите" не бяха в никак добра позиция.
Сезонът беше завършил без трофей, а титлата на Испания беше останала в Мадрид, но я прибра местният съперник Атлетико.
Достигането до полуфинал в Шампионската лига може и да бъде счетено за добро постижение, но сякаш и самите играчи не си вярваха, че могат да стигнат до края - и отпадането от Челси още веднъж постави въпроса доколкото някои от тях са достойни за бялата фланелка.
Нямаше дори утешителна награда под формата на Купа или Суперкупа на Испания. Дойде лятото и клубът беше напуснат от знакови фигури.
Треньорът Зинедин Зидан още веднъж си тръгна по собствена воля, последва го емблематичният капитан Серхио Рамос и дългогодишният негов партньор в центъра на защитата Рафаел Варан.
Така допълнително беше отслабен един състав, който и без това изглеждаше застаряващ и избледняващ.
Скъпоструващи попълнения, взети да заместят предишните Галактикос, оставаха далеч от очакванията: Еден Азар беше напълнял, постоянно контузен и преминал най-добрите си години, Лука Йович изобщо не беше на ниво Реал Мадрид, Едер Милитао не можеше да се докаже като достоен за титуляр.
Младите като Винисиус, Феде Валверде и Родриго не показваха необходимото постоянство, за да се наложат.
В тази бъркотия се вкара Карло Анчелоти, избрал да напусне Евертън и Висшата лига - защото на 62 години получи вероятно последния шанс в кариерата си да води един от топ клубовете на континента. Реал беше отборът, който заедно с Милан беше белязал най-ярко богатата кариера на италианеца.
Такава възможност нямаше как да бъде подмината.
Разбира се, съществуваше и неустоимата тръпка от голямото предизвикателство: ребусът в Евертън нямаше как да се сравни с всичко, което го очакваше на "Бернабеу".
Той някак лежерно решаваше судокуто, което му предлагаше престоят на "Гудисън Парк", а внезапно при него дойде Реал с един загадъчен пъзел, накарал го да се изправи от стола и да захапе замислено молива.
За "Белия балет" нямаше някакво мигновено решение, нямаше опция тимът да се изстреля нагоре и повече да не погледне назад.
Домакинската загуба от пълния аутсайдер Шериф Тирасол в Шампионската лига, равенството 3:3 с Леванте още във втория кръг и загубата от Еспаньол показаха, че старите проблеми все още са си там.
Но методично, както той обича най-много, Татко Карло започна да намира отговорите един по един. Изглежда тайната му е в откриването на точната рецепта за смесването на старото и новото.
Съставът, който е на негово разположение, го принуждава да търси най-доброто от двата свята, олицетворени от Карим Бензема и Винисиус Жуниор (които показват все по-впечатляващо разбирателство помежду си).
Голмайсторът ветеран носи Реал на гърба си след напускането на Кристиано Роналдо и е незаменимата фигура в атака.
До него Винисиус най-после показва защо за него бяха платени 45 млн. евро през 2017-а - цяла година преди той въобще да има право да отиде в Мадрид заради възрастовото ограничение.
Партньорството им е ключово за Реал през този сезон и двамата са били замесени в 29 от 39-те гола на отбора до момента.
Бензема е взел Винисиус под крилото си под наставленията на Анчелоти и резултатът е седем поредни шампионатни мача без загуба и първо място в Ла Лига с точка преднина и мач по-малко от втория Реал Сосиедад.
За италианския треньор не е нещо ново да измъква максимума от футболисти в напреднала възраст, правил го е през цялата си кариера.
Но този път трябва едновременно с това да развива младите и да осъществи прехода между поколенията.
Нещо подобно се наблюдава във всички линии на отбора - Милитао и Дейвид Алаба заформят обещаващо партньорство в защита, докато Едуардо Камавинга и Валверде се внедряват в легендарната полузащита, където конците все още дърпат елитните бойци Тони Кроос, Лука Модрич и Каземиро.
Е, сегашният Реал Мадрид далеч не изглежда най-силният отбор в Европа и няма да го видите сред фаворитите в Шампионската лига. Но Ла Лига е повече от възможна цел.
През миналия сезон Атлетико се възползва от едновременната криза при Реал и Барселона, но спад при "дюшекчиите" имаше още тогава, а през новата кампания той продължава с поредица от равенства за състава на Диего Симеоне.
Барса вече изостана твърде много и едва ли ще се съживи достатъчно бързо, каквито и чудеса да прави Шави. Ще е хубаво за неутралните зрители, ако Сосиедад или Севиля издържат на темпото и се впуснат в реална битка за титлата, но това е малко вероятно.
Затова титла за Карло Анчелоти и неговия Реал няма да бъде никаква изненада, особено ако тимът продължи да се развива както досега.
Италианецът обаче гледа и по-напред от настоящия сезон. На "Сантяго Бернабеу" всички очакват Килиан Мбапе от следващата кампания, когато Флорентино Перес ще получи своя нов мечтан Галактико.
Възможно е като свободен агент да бъде привлечен и Пол Погба.
Повечето ветерани (може би изключвайки само 36-годишния Модрич) изглеждат способни на поне още няколко години на най-високо ниво. Затова и пъзелът се подрежда: Реал Мадрид ще става по-силен и догодина амбициите ще са още по-високи.
Едва ли някой вярва, че Анчелоти ще се задържи дълги години начело, затова и погледът му би трябвало да е насочен в средносрочен план.
"Белия балет" трябва да установи доминация в Испания и да бъдат положени основите за атака на Шампионската лига.
Договорът на треньора до 2024 г. му дава достатъчно време да атакува за един последен път европейския връх - познато за него място, където вече е бил три пъти. Така ще циментира статута си на един от най-великите мениджъри на века.
Все пак не бива да забравяме, че ситуацията може да се развие по не толкова благоприятен сценарий. Кариерата на Анчелоти показва, че неговите отбори имат тенденцията да тръгват надолу доста рязко, неочаквано и необратимо.
Но сигурното е, че той до последно ще прави нещата по своя начин: внимателно, методично, целенасочено.
Професор Анчелоти гради своя може би последен футболен шедьовър - и си заслужава да му се насладим.
