Координаторът на италианския национален отбор Джанлука Виали разказа за продължаващата си битка с рака, признавайки, че се "страхува от смъртта, но също така му е интерсно да разбере какво се случва, когато светлините угаснат".
57-годишният бивш футболист на Кремонезе, Сампдория, Ювентус и Челси прекрати кариерата си през 1999 г.
След това премина към треньорството и бе начело на Челси и Уотфорд, но животът на скамейката продължи много кратко за него и още през 2002-ра се отказа.
Но през ноември 2019 г. се завърна триумфално в играта, ставайки част от екипа на някогашния си съотборник в Сампдория и настоящ селекционер на националния тим на Италия Роберто Манчини.
Миналото лято "адзурите" станаха европейски шампиони, а преди турнира, след кратка ремисия, ракът на панкреаса отново се появи.
Тежките курсове на химиотерапия изцеждаха силите на Лука Виали и го връщаха към най-тежките кошмари от първия етап на заболяването. Но този път беше още по-сложно:
"Започнах да се чувствам както никога преди. Сякаш ме бяха подменили. Пустота, изтощение, липса на вяра в положителния край... Плачех много. Опитвах се да се разхождам, за да проветрявам главата си, но да направя дори няколко стъпки беше адски трудно. Беше толкова тежко, че просто се предадох", сподели той.
Сега вече гледа по философски на нещата, колкото и трудно да е това.
"Страхувам се от смъртта, естествено, и не знам какво се случва от другата страна, когато светлината изгасне. Но в известен смисъл съм развълнуван да открия какво се крие там", казва Виали в документалния филм на Netflix Italia "Una Semplice Domanda".
"Има безпокойството у мен, че не мога да завърша всички неща, които искам да направя, но това също помага да оцениш и разбереш живота. Чувствам се много щастлив."
Виали изигра огромна роля за вдъхновяването на играчите на "адзурите" по време на Евро 2020 миналото лято. Той не само изпълняваше координаторските си функции, но беше и ментор на звездите на италианците.
Казва, че болестта много е променила мирогледа му и е "възприел уроците", които му е "преподала".
"Тази болест не е само страдание, тъй като има и някои прекрасни моменти. Животът - подчертавам, че не съм го измислил аз, но абсолютно го споделям - е 20 процента това, което се случва, и 80 процента начинът, по който реагираме на събитията.
Болестта може да те научи на много за това какъв човек си самият ти, може да бъде и отворила се пред теб възможност. Имайте предвид обаче, че няма да стигна толкова далеч, че да кажа, че съм благодарен на рака..."
