Трансфер на звезда на отбора в някой от големите врагове винаги кара феновете да полудяват. Кара ги да се чувстват предадени и изиграни. А понякога емоциите са толкова силни, че се стига и до безредици. Именно това се случва през лятото на 1990-а, когато Роберто Баджо преминава от Фиорентина в Ювентус, а гневът залива улиците на прекрасната Флоренция.
В продължение на пет години Роби успява да завладее сърцата на тифозите на "виолетовите", въпреки че пътят му на "Артемио Франки" започва трудно - с тежка контузия в коляното, която заплашва прохождащата му кариера.
Той е извън терените от октомври до май, но когато се завръща в игра, вкарва изравнително попадение на Наполи от фаул и Фиорентина остава в елита. Въпреки че действа повече като плеймейкър, отколкото като класически голмайстор, Баджо допринася на отбора с впечатляващите 52 попадения в следващите три сезона, оформяйки атомен тандем с нападателя Стефано Борговоно.
Изумителният му дрибъл и възможността да се прокрадва сред противниковите бранители, сякаш ги няма на терена, пленява запалянковците на Ла Виола. А треньорът на тима от средата на 80-те Алдо Агропи възнаграждава Роби за таланта му с фраза, която се споменава и до днес: "В краката му пеят ангели!".
През сезон 1989/90 Фиорентина изпитва сериозни трудности в първенството, но марширува победно в Европа и стига до финала за Купата на УЕФА. Там го очаква омразният за тифозите Ювентус. "Къде е Флоренция, къде е Торино?", биха попитали незапознатите. Да, чисто географски ги делят 400 км, но футболната омраза в Италия не признава разстояния. Осем години преди това "бианконерите" взимат скудетото под носа на "виолетовите" в последния кръг след някои, меко казано, противоречиви съдийски решения и Юве се превръща в мръсна дума край бреговете на река Арно. А огънят на това съперничество бушува и до днес.
"Старата госпожа" отдавна следи Роби. Той е в полезрението на торинския гранд още като играч на Виченца, но Фиорентина се оказва по-настоятелен. След финала за Купата на УЕФА обаче "бианконерите" подновяват интереса си към техничаря. 3:1 у дома на "Комунале" е достатъчно на Юве да вдигне трофея (0:0 на реванша), а 16-те милиарда лири, предложени от торинци, са достатъчни за подписа на Роби, който се обвързва за пет години.
Такава болезнена двойна капитулация в ръцете на най-големия враг е прекалено голяма буца за преглъщане от страна на тифозите на Фиорентина.
И гласът им се чува оглушително. Всъщност, не само се чува, а по улиците на ренесансовия град гърми като на война. Яростните запалянковци вилнеят и чупят всичко по пътя си, а президентът Флавио Понтело е принуден да се барикадира в офисите на обсадения стадион "Артемио Франки".
За съжаление, футболът и насилието на Ботуша от десетилетия вървят ръка за ръка, но инцидентите обикновено се случват в отговор на събития от мача или враждебни отношения между фенове. Подобна реакция след трансфер е абсолютен прецедент в историята на Калчото. Въоръжени с камъни и вериги тифозите дълго се бият с карабинерите, а печалната статистика отчита 50-има ранени в сблъсъците.
По-късно Баджо заявява, че Понтело е бил движещата сила на трансфера му и че личното му желание е било да остане при "виолетовите", което окончателно подпечатва присъдата на клубния бос.
На 6 април 1991-ва Роби се завръща на "Артемио Франки" с екипа на Юве, а хиляди са готови да го линчуват. Освиркван е при всяко докосване на топката и се чувства като в ада на същия този стадион, на който само допреди година го боготворят. В 51-вата минута Баджо демонстрира ненадминатата си техника и след като слаломира между няколко от бившите си съотборници е повален в наказателното поле. Дузпа. Той обаче отказва да изпълни срещу бившия си тим, а когато е сменен се случва и най-паметният момент в мача. От трибуните полита виолетов шал и Баджо го притиска до гърдите си, докато поздравява Curva Fiesole, демонстрирайки, че Фиорентина все още е в сърцето му.
"Артемио Франки" избухва в овации, но на първата тренировка на Юве се изсипват над 300 ултраси на Юве, които търсят сметка на Роби за шала и размяната на любезности с привържениците на Ла Виола.
Времето лекува и постепенно споменът за тези събития избледнява. Баджо заиграва силно и през 1995-а допринася за дубъла на торинци, но Ювентус си остава единственият клуб, в който не успява да покори абсолютно всичките му фенове.
След случката с шала, на "Артемио Франки" приемат задочното извинение на звездата и твърдението му, че е продаден против волята му. Понтело пък напуска президентския пост и остава в историята като главен виновник за бунтовете във Флоренция.
