Изминаха точно 30 години, откакто тимът на Сампдория вдигна Скудетото.
Това остава единствената титла на клуба и една от най-прекрасните модерни приказки във футболната история. Тя дойде във време, когато италианската Серия "А" беше най-силното и атрактивно първенство в цяла Европа.
През сезон 1990/91 тимът от Генуа напълно заслужено поднесе голямата сензация, макар че преди не беше стигал по-високо от четвърто място.
Самп безспорно беше най-добрият отбор през сезона, вкара най-много голове, записа само три загуби, победи и двата милански гранда като домакин и като гост, победи два пъти и шампиона Наполи, предимство в директните двубои постигна и срещу Ювентус.
Триумфът беше извоюван от един специален състав от забележителни футболисти, а тук се спираме по-конкретно на двама от тях, добавили щипката гениалност в предни позиции, за да превърнат Сампдория в наистина знаков отбор от златните години на калчото.
1964-та е забележителна година за футболна Италия. Тогава Интер на Еленио Ерера побеждава Реал Мадрид на финала за КЕШ, Рома вдига Купата на Италия след преиграване на финала, а Болоня печели седмото си Скудето.
В същата година в различни части на Италия се раждат двама от най-класните футболисти, които страната някога е имала. Първо в северния регион Ломбардия се появява милионерският син Джанлука Виали и расте обграден от лукс в бляскав 60-стаен замък.
Около пет месеца по-късно и на 400 км на юг, Роберто Манчини се ражда в силно набожно католическо семейство.
Детството на момчетата е доста различно, но и двамата развиват любов към футбола от ранна възраст.
От 9-годишен Виали започва постоянно да предприема 45-минутното пътуване от къщи до местния аматьорски отбор Пицигетоне. На юг 6-годишният Роберто демонстрира таланта си в местния Аурора Йеси и от много малък не оставя съмнение, че притежава потенциал да покорява върхове.
Към него не липсва интерес и от грандове като Милан, но на 13 Манчини подписва с Болоня. Виали се развива малко по-бавно и горе-долу по същото време заиграва в не толкова вдъхновяващия Кремонезе, тогава в Серия "C".
Само на 16 той вече дебютира в трета дивизия с екипа на отбора, а година по-късно Манчини, вече 17-годишен, записва първи мач в италианския елит.
Дебютният сезон с 9 гола в 30 мача утвърждава Роберто като един от най-талантливите младоци в страната, а Сампдория успява да изпревари големите клубове и да се пребори за подписа му.
Финансиран от богатия и амбициозен Паоло Мантовани, клубът се подсилва и с чуждестранни играчи като Тревър Франсис, Лиъм Брейди и Греъм Сунес.
Очакванията към звездите от чужбина са сериозни, но най-голяма следа върху историята на Сампдория оставя едно от не толкова луксозните попълнения. Джанлука Виали прекарва 4 години в Кремонезе, през които клубът стига от трета дивизия до промоция в Серия "А" за пръв път от над 50 години.
Точно след като е станал голмайстор на Серия "Б", 19-годишният нападател има предостатъчно избор къде да продължи кариерата си, но избира именно Сампдория.
По онова време Манчини и Виали вече са установили добро разбирателство в националния отбор на Италия до 21 г. и Роберто е навивал съотборника си да се присъедини към него и на клубно ниво.
През 1984 г. Виали става част от амбициозния проект на Самп и при заформения съюз с Манчини успехите не закъсняват.
Още в първия сезон на голмайстора в отбора, той играе редовно заедно с Манчини, а Сампдория завършва на четвърто място и за пръв път в историята си печели Купата на Италия.
20-годишните таланти отбелязват головете във втория мач от финалния сблъсък срещу могъщата защита на Милан, водена от легендарния Франко Барези.
Това обаче е само началото. Дуото започва наистина да блести след пристигането на забавния и приветлив сръбски треньор Вуядин Бошков през сезон 1986/87.
Напускането на Сунес и Франсис в края на предния сезон поставя Манчини и Виали в ролята на безспорните водещи фигури. Те вече са наричани "головите близнаци" и с тях Сампдория прави незабравима серия.
Два поредни триумфа за Купата на Италия през 1988 и 1989 г. са последвани от спечелване на КНК през 1990-а. С трупането на купи апетитът става все по-голям и идва време за голямата цел.
През 1990/91 Манчини вече е със статут на суперзвезда и абсолютен лидер на терена (както и нещо като помощник-треньор извън него), докато партньорът му в нападение също е готов за подвизи, макар че се представя разочароващо преди това на домакинския Мондиал 1990.
Двамата повеждат Самп в знаменита кампания, в която Джанлука Виали става голмайстор на Серия "А" с 19 гола, докато Манчини добавя още 12.
Отборът им завоюва първото си Скудето и за пръв път получава възможността да играе на най-голямата европейска сцена - турнирът за Купата на европейските шампиони.
Там страхотните изяви на Сампдория продължават и в изтощителна кампания, в която губят само два от десетте си мача, играчите на Вуядин Бошков достигат до финала срещу Барселона.
Големият двубой обаче завършва злощастно за италианците заради знаменития гол на Роналд Куман от пряк свободен удар в 112-тата минута.
Това се оказва и последният мач, в който Манчини и Виали играят заедно с екипа на Сампдория.
Само два месеца след болезненото поражение Ювентус отваря чековата книжка и изсипва милиони, за да привлече Виали. Така ерата на "головите близнаци" завършва.
Макар и поели по различни пътища, връстниците си останаха близки, но им отне цели 25 години, за да използват възможността отново да работят заедно.
Днес Роберто Манчини е селекционер на Италия и успя да привлече приятеля си за главен делегат на националния отбор. Назначението на Виали дойде в период, в който той вече от година се бореше с раково заболяване и не скри, че е развълнуван от получената възможност.
"Да работя с Роберто и с екипа е емоционално. Той казва, че вече сме остарели, но според мен да работим тук заедно ще съхрани младостта ни", каза тогава Виали.
Миналата година бившият голмайстор обяви щастливата новина, че е преборил рака след 17-месечна борба.
Заедно с Манчини, Виали се превърна в символ на емблематичния за италианското калчо период от края на 80-те и началото на 90-те, а сега дуото има шанса и да върне славата на "Скуадра адзура".
Но каквото и да се случи оттук нататък, феновете на италианския футбол никога няма да забравят какво правеха Виали и Манчини заедно на терена.
