Бурният живот на един някогашен талант от Висшата лига включва отбелязване на хеттрик при тежък махмурлук, престой в затвора и последвал фалит.
Включва и периоди в звездни състави на Арсенал и Ливърпул, както и номадска кариера в цели 15 различни отбора.
Години по-късно Джърмейн Пенант се връща в спомените си от своя богат на преживявания футболен път и споделя някои от най-интересните епизоди от него.
Както често се случва с английските играчи, към Пенант започнаха да се сипят твърде много похвали твърде рано в кариерата му. Определяха го като най-големия талант от неговото поколение и още на 15 години той направи професионалния си дебют за Нотс Каунти в родния Нотингам.
През януари 1999 г. талантът още не беше навършил 16, когато премина в Арсенал срещу 2 млн. паунда и предизвика огромно внимание към себе си. Оказа се, че Пенант е направил трансфера зад гърба на агента си.
"Един ден се появи някакъв агент сякаш от нищото. Тогава не работех с него, мой агент дотогава винаги си беше Скай Андрю. Но онзи непознат човек каза, че имам възможност да отида в два отбора в момента: Тотнъм и Арсенал. Тогава баща ми каза "Хайде, отиваме в Лондон да говорим с Арсенал".
Бащата на Джърмейн също е футболист, макар и на полупрофесионално ниво. Той е човекът, запалил сина си по футбола, а именно спортната кариера спасява Джърмейн Пенант от безперспективно бъдеще в неговия изпълнен с наркотици и престъпност квартал на Нотингам.
Когато бащата и непознатия агент тръгват да водят Джърмейн към Лондон, младежът просто няма как да им откаже. В същото време Скай Андрю получава обаждане от медии с информацията, че клиентът му ще премине в Арсенал. "Казах им, че не знам нищо по въпроса. Бях бесен. Заявих на баща му, че Джърмейн е само на 15 и трябва да остане в училище, но той не искаше и да чуе", спомня си Андрю.
Кариерата на Пенант продължаваше да изглежда обещаващо, след като той облече екипа на "артилеристите". Не му се наложи да чака твърде дълго, преди да дебютира за първия отбор и на 16 години и 319 дни стана най-младият футболист, играл за представителния тим.
Дебютът дойде срещу Мидълзбро за Купата на лигата, но после му се наложи да чака няколко години, преди да бъде пуснат и във Висшата лига през сезон 2002/03.
По-късно крилото призна, че липсата на шансове за игра в тима на Арсен Венгер му се е отразила сериозно, но той все пак дочака своя върхов момент.
През май 2003 г. Пенант за пръв път започна като титуляр за "топчиите" и блесна с хеттрик за разгрома с 6:1 над Саутхемптън.
Гледайки този мач, зрителите нямаше как да разберат, че младокът е купонясвал до 6 сутринта предния ден, защото не е подозирал, че ще играе.
Даже още е чувствал водката в стомаха си, когато е излизал на "Хайбъри".
"Имаше парти в един нощен клуб в Лондон и реших да отида. Казах си, че няма да пия изобщо и че до 12 ще съм се прибрал. В следващия момент вече беше 6 сутринта, а аз бях изпил много водка. На другия ден имахме общ обяд преди мача и събиране на целия отбор при Венгер. Бях спал три часа и миришех на алкохол, а Венгер изчете титулярния състав и каза моето име", разказва Пенант.
"Когато чух, сърцето ми падна в петите. Патрик Виейра седеше вдясно от мен, обърна се и ми каза "Джърмейн, това е твоят момент". А аз си мислех "Не, Патрик, изобщо не е моят момент. Това е възможно най-лошият момент - точно днес".
"През целия ден не спрях да пия бутилка след бутилка с вода. Постоянно ходех до тоалетната. Венгер опита да ми даде някакви инструкции, а аз се извърнах на другата страна. Сигурно се е чудел какъв му е проблемът на това хлапе".
"Продължавах да си мисля, че не трябва да играя в този мач, че ще се изложа и това ще ме върне години назад. Мислех начини да се измъкна, мислех да кажа, че съм получил разтежение".
"Но мачът просто потръгна, получих шансове и вкарах два гола. Казах си, че трябва да изкарам до края на полувремето, защото съм си свършил работата. Но после отбелязах и трети път и чувствах, че мога да остана на терена, че мога да направя всичко".
"Все пак не бих съветвал други да правят така. Просто тогава определено се отървах", въздъхва Пенант.
Това обаче си остана единственият му подобен мач за Арсенал. Той прекара цели седем години в тима, но записа само пет мача като титуляр и беше преотстъпван на различни клубове, където продължи с изцепките.
През 2005-а Джърмейн беше осъден на три месеца затвор за шофиране в нетрезво състояние, след като катастрофира с Мерцедеса на свой приятел.
Зад решетките прекара 30 дни, а клубът му Бирмингам се застъпи за него и после продължи да го пуска в игра. Затова Пенант записа шантаво постижение - стана първият играч от Премиър лийг, който играе със затворническа гривна на глезена.
До днес той се чувства длъжник на тогавашния мениджър на Бирмингам Стив Брус. "Беше невероятен. Единствено Стив направи всичко за мен, за да се чувствам добре и за да ми покаже, че имам бъдеще в клуба".
"Даже дойде да ме посети в затвора, а това беше нечувано. Като излязох ми каза, че има апартамент, в който мога да се настаня. Такава подкрепа беше нещо огромно. Някои играчи може би се нуждаят от порицание, но на мен ми трябваше любов. Трябваше ми някой да сложи ръка на рамото ми, а Стив Брус ми беше като баща. Даде ми втори шанс и не исках да го пропилявам".
Пенант обаче напусна Бирмингам още през 2006-а, защото получи втора възможност да играе в голям клуб. Ливърпул даде 6.7 млн. паунда за него и той беше част от състава, който игра финал в Шампионската лига през 2007 г.
Пенант даже изкара 90 минути на терена в онзи злополучен мач в Атина, когато мърсисайдци загубиха с 1:2 от Милан заради двата гола на Филипо Индзаги.
Последва преотстъпване в Портсмут и трансфер в испанския Сарагоса, където Джърмейн Пенант отново не се размина без скандали.
Той продължи редовно да закъснява за тренировки, което доведе до изключването му от състава на Сарагоса.
Неговата кариера продължи в Стоук Сити, Уулвърхемптън, Уигън и още редица отбори, но без никое от постиженията, които му предричаха още като 16-годишен юноша.
В началото на тази година Пенант обяви фалит, след като години наред се беше отдал на пороците си, включващи алкохол, хазарт и връзки с множество жени.
Бившият футболист е прахосал над 10 млн. паунда, а дълговете му са надхвърлили един милион. Притежавал е гараж със суперлуксозни коли, наслаждавал се е на почивки на Малдивите, Бахамите и Сейшелите, а веднъж е оставил 25 хил. паунда сметка в заведение в Лас Вегас.
Негов съветник го поощрил да даде 1.2 млн. за имение с шест стаи в Чешър, а впоследствие Джърмейн тотално забравил за този имот, макар че продължавал да плаща лихвите по ипотеката.
По-късно в изоставеното имение проникнали наркотрафиканти, които го превърнали във ферма за канабис.
Още докато играеше в Испания, играчът се замеси и в друг странен случай - забрави свое Порше, паркирано пред гарата в продължение на цели пет месеца. Когато се сетил за него по-късно, вече трябвало да плати насъбралите се за целия период глоби за паркиране.
Сега Пенант твърди, че проблемите му с паметта се дължат на вродено заболяване и на посттравматичен стрес, свързан с травма от детството. Това допринася за лошите му решения, заедно с неговата "финансова неграмотност", както самият той я определя.
"Последвах съветите на лоши хора и просто живеех ден за ден. Имах посредник, който уреждаше всякакви неща за мен, но осъзнавам, че ме е лъгал с парите".
"Инвестирах в коне и в имоти и профуках всичките пари. Страх ме е да си помисля каква е цялата похарчена сума, но ми се струва над 10 млн. паунда", изчислява той.
След като приключи с футбола, Пенант се изявяваше като футболен анализатор, а записа участия и в редица телевизионни шоута. Веднъж го обвиниха, че се е появил пиян по Sky Sports.
Продължаваше да попада в жълтите издания и заради връзките си с актриси и манекенки, а през 2007 г. беше арестуван заради бурен скандал с тогавашната си приятелка Ейми Гроув.
Днес бившият играч вече е на 40 години и едва ли съжалява твърде много за кариерата, която е имал.
Но оставя впечатлението, че е поредният английски футболист, който можеше да постигне много повече на терена.
