Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

"Дебелак, имаш 10 секунди да решиш дали искаш да играеш за Юнайтед!"

"Искаш ли да играеш за Манчестър Юнайтед? Алекс Фъргюсън съм."

Помислих си, че Али Макойст си прави поредния майтап с мен и го пратих на майната му. Последва пауза, след което гласът отсреща стана доста нервен.

"Ей, дебелак! Имаш 10 секунди да решиш дали искаш да дойдеш в Юнайтед!".

Разказът е на Анди Горам, а историята е истинска. През март 2001 г. Юнайтед изпада в сложна ситуация, след като Фабиан Бартез е с травма и почти не може да тренира между мачовете, резервата му Реймон ван дер Гау е контузен, Марк Боснич вече е изритан от сър Алекс заради непрестанните си глупости и единственият напълно здрав вратар е 19-годишният Пол Рачубка. А на "дяволите" предстоят мачове с Байерн в Шампионската лига и решаващи битки в първенството, макар да имат аванс пред Арсенал.

Няколко дни по-рано Анди Горам се напива с Али Макойст в собствения му пъб в Мъдъруел, където и играе. Вратарят-легенда е в края на кариерата, която е била блестяща в Рейнджърс през 90-те, но вече е с няколко години (минава 37) и доста повече килограми отвъд допустимото за един уважаващ се вратар.

Така и го наричат всички - Вратарчето (Goalie), но феновете на съперниковите отбори му викат Летящото прасе. Като го видите на снимка дори в най-активните му години, ще разберете защо.

Та Анди се напива сериозно с дузина бири с Койсти, както нарича великия голмайстор от златния тим на Рейнджърс - Али Макойст. И онзи му казва нещо странно: "Стой близо до телефона тези дни. Говорих с Уолтър Смит и той ми каза да те предупредя, измислил е нещо..."

Уолтър, техният епохален мениджър от славните им години при "сините" от Глазгоу, просто е чул сър Алекс дни по-рано. И Фъргюсън го е питал какво мисли за "онази стара развалина Горам", която се мотае в Мъдъруел и пие като пенсиониран полковник.

Ясно - препоръките са били добри. Братът на сър Алекс - Мартин Фъргюсън, е футболен агент и главен скаут на Юнайтед. Трансферите се раждат там, между тях двамата на по едно уиски в базата в Карингтън. Мартин предлага да бъде доведен Анди, който има опит и е "перде", играл е за голям клуб и няма да трепне. "Не е необходимо да играе с Байерн и срещу Ливърпул, ще пази в останалите мачове", предлага братът на Фърги.

Речено-сторено. Срещу 100 000 лири за наем от Мъдъруел, Летящото прасе долита на "Олд Трафорд" с договор за три месеца. Тогава трансферни прозорци, врати или покриви няма. Взимаш когото искаш, когато искаш.

Началото не е добро, меко казано. В съблекалнята не всички са очаровани. Горам има славата на неконтролируем тип, сприхав, обича бирата и купоните, както и твърде младите момичета. Неслучайно е най-голямата дружка на Пол Гаскойн от годините му в Глазгоу. Но за това по-нататък.

Капитанът Рой Кийн трудно прикрива гнева си от трансфера. Той дори не подава в отговор ръка на вратаря, който минава да се поздрави с новите си съотборници.

Шотландецът изсумтява ругатня, но Кийно подминава с мълчание. Напрежението между тях, както обяснява ситуацията сър Алекс, е заради "несходства в разбиранията и идеологията". С две думи - Горам е легенда на Рейнджърс, а Кийн - католик, ирландец и от Селтик. Но не е само това.

Горам не играе с Байерн, където пази невъзстановеният Бартез. Юнайтед отпада и Рой е още по-бесен. Вратарят с прякор Вратарчето дебютира на "Олд Трафорд" срещу Ковънтри в първенството. Вкарват му гол с първия удар, после и с втория. След 60-ата минута не може да изпълни аут, толкова е уморен. Сменят го с Ван дер Гау. В един момент обаче той рита топката напред, вместо да я подаде на върналия се да я иска Кийн. Онзи го псува.

"Да ти подам шибаната топка, само защото си шибания Рой Кийн ли", крещи в отговор Горам. В съблекалнята са разтървани, а пребледнелият Гари Невил казва тихо на шотландеца след това: "Тук не говорим така на Рой..."

Фъргюсън е щастлив - все пак мачът е спечелен с 4:2, а в същия ден Мидълзбро изненадващо бие Арсенал и Юнайтед е шампион.

Анди му казва: "Шефе, беше велико, нали!". В отговор чува: "Да, най-хубавото е, че те взехме, след като вече сме спечелили титлата!" Ясно - няма как да остане в Юнайтед...

Пускат го още веднъж при гостуването на Саутхемптън, което е загубено. И пак е сменен 25 минути преди края. Вратар, който няма сили за 90 минути - ето това не се вижда често.

Но това далеч не е цялата история на един от най-колоритните типове в британския футбол, а - боже мой, колко колоритни типове има там!

В Рейнджърс е легенда. И доста спорна личност. В един мач със Селтик прави невероятни спасявания, а накрая хваща и дузпа на Пиер ван Хойдонк, а после го нарича "получернокож" и "безродник". Не може да обясни защо. Според него - от адреналина в дербито.

Говорим за човек, който обикаля кръчмите с Газа и Койсти, пие до сутринта, събужда се до 17-18-годишни момичета, а веднъж в Тенерифе... Всъщност да беше само веднъж.

Първият случай е от 1992 г., когато първата му жена Трейси е на път да го зареже след предсезонното пътува не Рейнджърс в споменатия испански островен рай. Анди се подмазва и взима със себе си тъста - нейния татко, мислейки, че така ще спечели точки пред родата.

На какво се е нагледал човечецът, не е ясно. Само се знае, че след това насърчава дъщеря си да напусне съпруга си.

"Той се оказа шибан фанатик-католик - пише в книгата си Горам, макар това да не са факти, доказани безапелационно от историята. - Цялото семейство бяха такива и ме мразеха. Пийнахме един-два пъти с момчетата, може да е имало и проститутки, макар да не помня. Като се върнахме, бяхме из всички вестници, с всички подробности. Сигурен съм, тъстът ми бе пропял пред таблоидите..."

Две години по-късно Трейси наистина си събира багажа. Буквално. И пак заради Тенерифе. Анди е на семейна ваканция с жена си, но съдбата е решила да си направи ужасна шега с него. В съседния хотел са играчите на Олдъм, сред които е пълно с негови бивши съотборници. От този отбор тръгва за футбола, като играе седем години там през 80-те.

Сигурно сте наясно, че посред лято, играчите от тим в трета английска дивизия не са в Тенерифе, за да тренират усърдно....

"Пихме около 48 часа. Не помня почти нищо от последните часове, но знам, че си легнах с дрехите в хотелската стая. А като се събудих, Трейси си беше тръгнала. Беше злобна жена, не прощаваше нищо от малките ми грехове", пише в книгата си Летящото прасе.

Забърква се в огромни проблеми със закона, когато води в дома си 16-годишно момиче, като подлежи на съд. Тя обаче оттегля жалбата и го спасява от по-големи ядове. Но продава историята на таблоидите.

А тя наистина е изумителна. Горам и Газа играят билярд, а през почивките между партиите, вратарят идва в спалнята за бърз секс с въпросната млада дама. Той отрича да я е докосвал, като уточнява: "Взехме я, защото беше забавна. Не е имало нищо физически между нас, просто стана част от купона. Тъпото беше, че се разплямпа после и издаде неща, които си остават там."

Сред тези "неща" е история, която Газа и Горам си разправят пред нея. Тя е за това, че в съблекалнята на Рейнджърс има двама играчи - поне имената им въпросната Карън Макдърмът спести - които са двойка гейове. Или поне всички ги подозират за такива. Скандалът е огромен.

През 90-те Рейнджърс печели титла след титла - 5 за 7 години, а Горам и Газа се носят като песен из пъбовете и клубовете на Глазгоу и са цъкаща бомба със закъснител. В автобиографията на Анди е описана една история, в която Пол е в стихията си.

"Бяхме пийнали, а при нас в сепарето се появи Ван Морисън, по това време голяма звезда на музиката. Всички го познаваха, а той парадираше, че е голям фен на Рейнджърс. Дойде при нас, а ние сме цяла група - аз, Газа, Брайън Лаудруп, както и 2-3 от по-младите момчета от младежкия отбор, и няколко приятели.

Здравейте, казва онзи без да се представя. Знае, че знаем кой е. С него върви цяла тълпа обожателки, а охраната опитва да ги изгони. Стъпва наперено, звезда е. Аз ставам да му представя компанията, въпреки че той добре знае кои сме. Изреждам му имената на по-младите пичове - този е Тич, този е Били Уайт, а този - Броуч.

Броуч? Доста тъпо име! - отвръща ми рокзвездата. Тогава Газа просто го смрази: А твоето какво е - Ван Шибаняк? Това не е ли тъпо?!"

Проблемите на Горам в един момент излизат извън готините и закачливи пиянски истории. И тези с бивши порноактриси, непълнолетни и такива около границата, омъжени и т.н. представителки на женския пол в Глазгоу от 90-те години.

Той има психически проблеми и разстройства, които са си за помощ от специалист.

Диагностицират го с лека форма на шизофрения, след като започва да прави наистина странни неща. Не като гореизброените, те по-скоро се плъзгат на ръба на възприемането за морално.

В разцвета на силите и славата му изведнъж срещу него са подадени оплаквания, че взима пари назаем от почти непознати хора и не ги връща. В момент, в който заплатата му в Рейнджърс е огромна за стандарта на живот в Шотландия, иска по 200-300 лири от жени и мъже, срещнал на партита. Понякога до 1000, никога големи суми. Признава смутено, че не помни за това. И не е само от алкохола. Главата му наистина отказва.

Когато вестниците надушват историята и пишат за неговата шизофрения, феновете на Селтик са безпощадни. В отговор на чанта на агитката на Рейнджърс, че "има само един Анди Горам", се ражда "има само двама Анди Горам". И го преследва навсякъде из Глазгоу, където го засече фен на Селтик.

В края на кариерата му и особено, след като развърта пъба в Мъдъруел, нещата се влошават. Пие до откат, като наистина започва да изпитва финансови проблеми.

През 2012-а решава, че на всичко това трябва да бъде сложен край и се записва в група за анонимни алкохолици. Началото е обещаващо, първата му изява е да каже на останалите, че инициалите АА са идеални за него - Alcoholics Anonymous е курсът, а той е Анди Задникът (Andy Asshole). Никой не се смее на шегата, което му подсказва, че работата е сериозна и трябва да се вземе в ръце.

Някъде в края на същата година спира да пие, като днес понякога си позволява една бира след победа на крикет игрището. Той е много добър още през 80-те и 90-те, като е единственият спортист в историята на Шотландия, играл за националните отбори по футбол и крикет! А след отказа от най-любимото друго хоби с халбата в ръка, се връща към батата. Днес продължава да играе за националния тим "Over 50" - над 50-годишните. И с тях понякога удря по един пайнт за победата, но не повече. А какви времена бяха с Газа...

И за десерт от този колорит, една история точно с големия Пол Гаскойн.

Двамата се изправят един срещу друг на Евро 96, като Газа нанизва онзи шедьовър - помните го, с прехвърляне над шотландски защитник и шут от воле през ръцете на Вратарчето. После легна на земята и му наливаха в устата вода, което имитираше това, което се е случвало на подготвителния лагер на англичаните преди първенството.

Горам подозира, че го чака тежка среща с Газа в съблекалнята на Рейнджърс при завръщането за старта на новия сезон. Интуицията не го подвежда.

"Бяха подготвили цял сценарий, шибаните копелета - спомня си в книгата му, която носи простото, но показателно заглавие "The Goalie". - Газа беше сложил една плажна надуваема топка на средата между два сака - това бях аз, а те бяха вратата. Влязох и всички останали се бяха наредили отстрани, а той ме погледна и жонглира с една малка топчица, след което я ритна между саковете и падна, изпускайки шумно въздуха от плажната топка! После другите се разкрещяха, той легна по гръб и му наливаха в устата вода, както стана на "Уембли". Всъщност, беше смешно и не ме подразниха. Посмяхме се, а аз му казах, за да го охладя малко: "Направих те известен". И след 50 години ще говорят за този гол, който Анди Горам е пуснал на "Уембли". Усмивката му малко поизстина..."

Култови фигури. Няма много такива вече във футбола.

Най-четените