"Искаш ли да играеш за Манчестър Юнайтед? Алекс Фъргюсън съм."
Помислих си, че Али Макойст си прави поредния майтап с мен и го пратих на майната му. Последва пауза, след което гласът отсреща стана доста нервен.
"Ей, дебелак! Имаш 10 секунди да решиш дали искаш да дойдеш в Юнайтед!".
Разказът е на Анди Горам, а историята е истинска. През март 2001 г. Юнайтед изпада в сложна ситуация, след като Фабиан Бартез е с травма и почти не може да тренира между мачовете, резервата му Реймон ван дер Гау е контузен, Марк Боснич вече е изритан от сър Алекс заради непрестанните си глупости и единственият напълно здрав вратар е 19-годишният Пол Рачубка. А на "дяволите" предстоят мачове с Байерн в Шампионската лига и решаващи битки в първенството, макар да имат аванс пред Арсенал.
Няколко дни по-рано Анди Горам се напива с Али Макойст в собствения му пъб в Мъдъруел, където и играе. Вратарят-легенда е в края на кариерата, която е била блестяща в Рейнджърс през 90-те, но вече е с няколко години (минава 37) и доста повече килограми отвъд допустимото за един уважаващ се вратар.
Така и го наричат всички - Вратарчето (Goalie), но феновете на съперниковите отбори му викат Летящото прасе. Като го видите на снимка дори в най-активните му години, ще разберете защо.
Та Анди се напива сериозно с дузина бири с Койсти, както нарича великия голмайстор от златния тим на Рейнджърс - Али Макойст. И онзи му казва нещо странно: "Стой близо до телефона тези дни. Говорих с Уолтър Смит и той ми каза да те предупредя, измислил е нещо..."
Уолтър, техният епохален мениджър от славните им години при "сините" от Глазгоу, просто е чул сър Алекс дни по-рано. И Фъргюсън го е питал какво мисли за "онази стара развалина Горам", която се мотае в Мъдъруел и пие като пенсиониран полковник.
Ясно - препоръките са били добри. Братът на сър Алекс - Мартин Фъргюсън, е футболен агент и главен скаут на Юнайтед. Трансферите се раждат там, между тях двамата на по едно уиски в базата в Карингтън. Мартин предлага да бъде доведен Анди, който има опит и е "перде", играл е за голям клуб и няма да трепне. "Не е необходимо да играе с Байерн и срещу Ливърпул, ще пази в останалите мачове", предлага братът на Фърги.
Речено-сторено. Срещу 100 000 лири за наем от Мъдъруел, Летящото прасе долита на "Олд Трафорд" с договор за три месеца. Тогава трансферни прозорци, врати или покриви няма. Взимаш когото искаш, когато искаш.
Началото не е добро, меко казано. В съблекалнята не всички са очаровани. Горам има славата на неконтролируем тип, сприхав, обича бирата и купоните, както и твърде младите момичета. Неслучайно е най-голямата дружка на Пол Гаскойн от годините му в Глазгоу. Но за това по-нататък.
Капитанът Рой Кийн трудно прикрива гнева си от трансфера. Той дори не подава в отговор ръка на вратаря, който минава да се поздрави с новите си съотборници.
Шотландецът изсумтява ругатня, но Кийно подминава с мълчание. Напрежението между тях, както обяснява ситуацията сър Алекс, е заради "несходства в разбиранията и идеологията". С две думи - Горам е легенда на Рейнджърс, а Кийн - католик, ирландец и от Селтик. Но не е само това.
Горам не играе с Байерн, където пази невъзстановеният Бартез. Юнайтед отпада и Рой е още по-бесен. Вратарят с прякор Вратарчето дебютира на "Олд Трафорд" срещу Ковънтри в първенството. Вкарват му гол с първия удар, после и с втория. След 60-ата минута не може да изпълни аут, толкова е уморен. Сменят го с Ван дер Гау. В един момент обаче той рита топката напред, вместо да я подаде на върналия се да я иска Кийн. Онзи го псува.
"Да ти подам шибаната топка, само защото си шибания Рой Кийн ли", крещи в отговор Горам. В съблекалнята са разтървани, а пребледнелият Гари Невил казва тихо на шотландеца след това: "Тук не говорим така на Рой..."
Фъргюсън е щастлив - все пак мачът е спечелен с 4:2, а в същия ден Мидълзбро изненадващо бие Арсенал и Юнайтед е шампион.
Анди му казва: "Шефе, беше велико, нали!". В отговор чува: "Да, най-хубавото е, че те взехме, след като вече сме спечелили титлата!" Ясно - няма как да остане в Юнайтед...
Пускат го още веднъж при гостуването на Саутхемптън, което е загубено. И пак е сменен 25 минути преди края. Вратар, който няма сили за 90 минути - ето това не се вижда често.
Но това далеч не е цялата история на един от най-колоритните типове в британския футбол, а - боже мой, колко колоритни типове има там!
В Рейнджърс е легенда. И доста спорна личност. В един мач със Селтик прави невероятни спасявания, а накрая хваща и дузпа на Пиер ван Хойдонк, а после го нарича "получернокож" и "безродник". Не може да обясни защо. Според него - от адреналина в дербито.
Говорим за човек, който обикаля кръчмите с Газа и Койсти, пие до сутринта, събужда се до 17-18-годишни момичета, а веднъж в Тенерифе... Всъщност да беше само веднъж.
Първият случай е от 1992 г., когато първата му жена Трейси е на път да го зареже след предсезонното пътува не Рейнджърс в споменатия испански островен рай. Анди се подмазва и взима със себе си тъста - нейния татко, мислейки, че така ще спечели точки пред родата.
На какво се е нагледал човечецът, не е ясно. Само се знае, че след това насърчава дъщеря си да напусне съпруга си.
"Той се оказа шибан фанатик-католик - пише в книгата си Горам, макар това да не са факти, доказани безапелационно от историята. - Цялото семейство бяха такива и ме мразеха. Пийнахме един-два пъти с момчетата, може да е имало и проститутки, макар да не помня. Като се върнахме, бяхме из всички вестници, с всички подробности. Сигурен съм, тъстът ми бе пропял пред таблоидите..."
Две години по-късно Трейси наистина си събира багажа. Буквално. И пак заради Тенерифе. Анди е на семейна ваканция с жена си, но съдбата е решила да си направи ужасна шега с него. В съседния хотел са играчите на Олдъм, сред които е пълно с негови бивши съотборници. От този отбор тръгва за футбола, като играе седем години там през 80-те.
Сигурно сте наясно, че посред лято, играчите от тим в трета английска дивизия не са в Тенерифе, за да тренират усърдно....
"Пихме около 48 часа. Не помня почти нищо от последните часове, но знам, че си легнах с дрехите в хотелската стая. А като се събудих, Трейси си беше тръгнала. Беше злобна жена, не прощаваше нищо от малките ми грехове", пише в книгата си Летящото прасе.
Забърква се в огромни проблеми със закона, когато води в дома си 16-годишно момиче, като подлежи на съд. Тя обаче оттегля жалбата и го спасява от по-големи ядове. Но продава историята на таблоидите.
А тя наистина е изумителна. Горам и Газа играят билярд, а през почивките между партиите, вратарят идва в спалнята за бърз секс с въпросната млада дама. Той отрича да я е докосвал, като уточнява: "Взехме я, защото беше забавна. Не е имало нищо физически между нас, просто стана част от купона. Тъпото беше, че се разплямпа после и издаде неща, които си остават там."
Сред тези "неща" е история, която Газа и Горам си разправят пред нея. Тя е за това, че в съблекалнята на Рейнджърс има двама играчи - поне имената им въпросната Карън Макдърмът спести - които са двойка гейове. Или поне всички ги подозират за такива. Скандалът е огромен.
През 90-те Рейнджърс печели титла след титла - 5 за 7 години, а Горам и Газа се носят като песен из пъбовете и клубовете на Глазгоу и са цъкаща бомба със закъснител. В автобиографията на Анди е описана една история, в която Пол е в стихията си.
"Бяхме пийнали, а при нас в сепарето се появи Ван Морисън, по това време голяма звезда на музиката. Всички го познаваха, а той парадираше, че е голям фен на Рейнджърс. Дойде при нас, а ние сме цяла група - аз, Газа, Брайън Лаудруп, както и 2-3 от по-младите момчета от младежкия отбор, и няколко приятели.
Здравейте, казва онзи без да се представя. Знае, че знаем кой е. С него върви цяла тълпа обожателки, а охраната опитва да ги изгони. Стъпва наперено, звезда е. Аз ставам да му представя компанията, въпреки че той добре знае кои сме. Изреждам му имената на по-младите пичове - този е Тич, този е Били Уайт, а този - Броуч.
Броуч? Доста тъпо име! - отвръща ми рокзвездата. Тогава Газа просто го смрази: А твоето какво е - Ван Шибаняк? Това не е ли тъпо?!"
Проблемите на Горам в един момент излизат извън готините и закачливи пиянски истории. И тези с бивши порноактриси, непълнолетни и такива около границата, омъжени и т.н. представителки на женския пол в Глазгоу от 90-те години.
Той има психически проблеми и разстройства, които са си за помощ от специалист.
Диагностицират го с лека форма на шизофрения, след като започва да прави наистина странни неща. Не като гореизброените, те по-скоро се плъзгат на ръба на възприемането за морално.
В разцвета на силите и славата му изведнъж срещу него са подадени оплаквания, че взима пари назаем от почти непознати хора и не ги връща. В момент, в който заплатата му в Рейнджърс е огромна за стандарта на живот в Шотландия, иска по 200-300 лири от жени и мъже, срещнал на партита. Понякога до 1000, никога големи суми. Признава смутено, че не помни за това. И не е само от алкохола. Главата му наистина отказва.
Когато вестниците надушват историята и пишат за неговата шизофрения, феновете на Селтик са безпощадни. В отговор на чанта на агитката на Рейнджърс, че "има само един Анди Горам", се ражда "има само двама Анди Горам". И го преследва навсякъде из Глазгоу, където го засече фен на Селтик.
В края на кариерата му и особено, след като развърта пъба в Мъдъруел, нещата се влошават. Пие до откат, като наистина започва да изпитва финансови проблеми.
През 2012-а решава, че на всичко това трябва да бъде сложен край и се записва в група за анонимни алкохолици. Началото е обещаващо, първата му изява е да каже на останалите, че инициалите АА са идеални за него - Alcoholics Anonymous е курсът, а той е Анди Задникът (Andy Asshole). Никой не се смее на шегата, което му подсказва, че работата е сериозна и трябва да се вземе в ръце.
Някъде в края на същата година спира да пие, като днес понякога си позволява една бира след победа на крикет игрището. Той е много добър още през 80-те и 90-те, като е единственият спортист в историята на Шотландия, играл за националните отбори по футбол и крикет! А след отказа от най-любимото друго хоби с халбата в ръка, се връща към батата. Днес продължава да играе за националния тим "Over 50" - над 50-годишните. И с тях понякога удря по един пайнт за победата, но не повече. А какви времена бяха с Газа...
И за десерт от този колорит, една история точно с големия Пол Гаскойн.
Двамата се изправят един срещу друг на Евро 96, като Газа нанизва онзи шедьовър - помните го, с прехвърляне над шотландски защитник и шут от воле през ръцете на Вратарчето. После легна на земята и му наливаха в устата вода, което имитираше това, което се е случвало на подготвителния лагер на англичаните преди първенството.
Горам подозира, че го чака тежка среща с Газа в съблекалнята на Рейнджърс при завръщането за старта на новия сезон. Интуицията не го подвежда.
"Бяха подготвили цял сценарий, шибаните копелета - спомня си в книгата му, която носи простото, но показателно заглавие "The Goalie". - Газа беше сложил една плажна надуваема топка на средата между два сака - това бях аз, а те бяха вратата. Влязох и всички останали се бяха наредили отстрани, а той ме погледна и жонглира с една малка топчица, след което я ритна между саковете и падна, изпускайки шумно въздуха от плажната топка! После другите се разкрещяха, той легна по гръб и му наливаха в устата вода, както стана на "Уембли". Всъщност, беше смешно и не ме подразниха. Посмяхме се, а аз му казах, за да го охладя малко: "Направих те известен". И след 50 години ще говорят за този гол, който Анди Горам е пуснал на "Уембли". Усмивката му малко поизстина..."
Култови фигури. Няма много такива вече във футбола.
