На 31 години и безработен - това е статутът на Хамес Родригес днес.
Говорим за футболист, който не се нуждае от представяне, но който отново се затруднява да си намери какъвто и да е отбор в европейския футбол.
След като една година игра единствено за пари в Катар, през септември колумбиецът откровено се примоли някой да го вземе и да го върне в елита на играта. "Хайде да видим кой иска левия ми крак отново!", написа той и беше привлечен от Олимпиакос - но договорът му беше прекратен едва седем месеца по-късно.
Не е лесно да решим как да тълкуваме случващото се с него, защото отдавна не е лесно да бъде разгадан и самият той като футболист и човек.
По-голямата част от футболния свят доби впечатления от Хамес Родригес през лятото на 2014 г., когато талантът му блесна на Мондиала в Бразилия. Не само спечели "Златната обувка" с шестте си гола, но грабна и сърцата на феновете по света.
След като отбеляза най-красивия гол на целия турнир - след едно поемане с гръб към вратата и невероятно воле отдалеч срещу Уругвай в елиминациите - плеймейкърът си спечели похвали от хора като Арсен Венгер и ЛеБрон Джеймс.
Хамес впечатляваше с бързата си мисъл и с качеството на пасовете си в предни позиции, а фен му стана и Флорентино Перес. Президентът на Реал Мадрид го привлече от Монако и пътят на колумбиеца към величието беше открит.
В онзи период той определено изглеждаше като перфектния №10 и нищо не му липсваше за тази позиция: техника, визия за играта, креативност, страховит удар и, може би най-важното, интелект.
Тогава Родригес беше само на 22, но вече беше натрупал солиден опит в професионалния футбол, тъй като беше дебютирал за Енвигадо едва на 14. Още като тийнейджър беше помогнал на Банфийлд да спечели първата си титла на Аржентина, а се беше доказал и в Европа, първо като част от Порто, а после и в Монако.
Все още е рядкост играчи на такава възраст да могат да се похвалят с толкова много опит. Но може би пък здравословните му проблеми в по-късните години се дължат именно на тези ранни натоварвания.
Не става въпрос обаче само за физическо изхабяване - случаят на Хамес Родригес е доста по-сложен.
На първо време, контузиите невинаги се дължат просто на малшанс и могат да са причинени от начина, по който един спортист се грижи за себе си. Родригес е бил обвиняван в липса на дисциплина, нужна във футбола на топ ниво.
"Момчето просто не е фокусирано върху това", каза бившият лекар на националния отбор на Колумбия Ектор Фабио Крус през 2019-а. "Вместо да се труди за новия сезон, той отиде да си направи веждите и прическата, когато трябваше да работи".
"Големите отбори като Реал Мадрид очакват професионализъм, но на това момче поведението му не отговаря на очакванията. Той е играч, който прекарва месеци извън терена и се мести от отбор в отбор. Ако се подготвяше какво трябва, нямаше да минава през това".
Към Хамес Родригес са се появявали обвинения и че не се труди достатъчно на терена по време на мачовете, което ни отвежда към друг проблем.
Той винаги е изглеждал като романтичен тип футболист от една отминала ера, когато плеймейкърите бяха с изцяло атакуващи функции и нямаха кой знае какви задължения в защита.
Съвременните халфове не могат да си позволят такава свобода и даже ще срещнете анализи, че позицията на класическия №10 на практика е изчезнала - или просто се е преобразувала в нещо друго.
Дори Зинедин Зидан, познат като един от най-изтънчените плеймейкъри във футболната история, не успя да намери постоянно място в състава на Реал Мадрид за свободолюбивия Хамес.
Ако не беше Карло Анчелоти, най-вероятно времето на колумбиеца в големия футбол щеше да приключи далеч по-бързо.
Под ръководството на Карлето Родригес изигра най-добрия си сезон на "Сантяго Бернабеу", неговият първи още през 2014/15. Впоследствие Анчелоти го привлече също в Байерн Мюнхен и Евертън, а Хамес е признавал, че за него италианецът е бащина фигура.
Светилото в треньорската професия е човекът, който разбира по-добре от всеки друг какво може да предложи този играч. И още по-важното, какво не може да се очаква от него.
След като Родригес стартира по прекрасен начин периода си в Евертън и радваше Висшата лига с красивата си игра, Анчелоти разясни: "Като го привлякох, всички се притесняваха за физическото му състояние и как ще се справи с интензивността на Премиър лийг".
"Знаете ли колко спринта е направил в първите си четири мача? Седем! Головете и асистенциите му са повече от спринтовете".
Анчелоти целеше да създаде правилните очаквания към Родригес и даже го сравни с бразилеца Роналдо в късните му години.
"Когато бях в Милан, доведохме Роналдо. Като пристигна тежеше 100 килограма и преди първия мач му казах: "Знаеш, че не мога да те пусна, трябва първо да свалиш килограми". А той ме попита: "Какво искаш от мен да правя на терена? Да вкарвам или да тичам? Ако е тичането, остави ме на скамейката. Ако са головете, пусни ме да играя!"
"Е, аз го пуснах на терена и той не тичаше, но вкара два гола. Същото е и с Хамес", разясни още Карлето.
За съжаление обаче, ситуацията на Родригес не беше съвсем същата.
Роналдо беше извоювал статута си на един от най-великите нападатели доста преди да стигне до Милан. Колумбийският атакуващ халф нямаше такава кариера и такива постижения.
И ако при Роналдо винаги ще се питаме колко още можеше да постигне, ако не бяха контузиите в коляното, Хамес не беше провален от едно конкретно нещо.
Не бяха само контузиите или само съмнителната дисциплина. Няма как талантът да бъде обвинен и в безхаберие, тъй като притежава страстен характер и от малък не понася загубите дори на Playstation.
Не можем да кажем и че е провалена надежда или някакъв прахосник. Хамес Родригес отдавна е предприемач, направил милиони от правилни инвестиции в марки кафе, минерална вода, и енергийни напитки, в недвижими имоти и агробизнес.
Постигнал е много от мечтите си на терена и в момента иска да помогне и на други хора да постигнат техните - с поредица от благотворителни инициативи в родната Колумбия.
Той е също така и човек, който запазва своята целеустременост и любов към футбола.
Вече притежава магистърска степен по спортен мениджмънт и администрация и планира да стане футболен директор, когато дните му на терена приключат.
Само че на 31 години е разбираемо да смята, че има още какво да даде на футбола и като играч.
Има ли все пак отговор на въпроса какво се случи с него и защо днес се оказва пренебрегнат в големия футбол? Дали е по някакъв начин жертва на собствения си успех? Дали е собствения си най-голям враг и сам си причинява твърде много проблеми? Или тялото му просто е изхабено?
Може и във всички тези неща да има по малко истина.
Но със сигурност знаем, че в един бързо отминал месец през 2014-та, той беше любимият футболист не само на ЛеБрон Джеймс, но и на всички нас. Което е безспорно постижение и малцина могат да се похвалят с такова.
Така че историята на Хамес Родригес не е история за някаква спортна трагедия.
Просто е малко тъжно, че времето му явно е отминало, а таланти като него вече почти не се появяват.
