Когато излиза по кината в Русия, руският космически филм "Предизвикателство" става касов хит и има защо.
Двата часа и половина показват картина, каквато руснаците скоро едва ли ще видят на живо - комически пътешествия на космонавтите на "Роскосмос", които се случват с лекота, и руска доминация в световната космическа надпревара.
В реалния живот руските космически проекти до един са затруднени и забавени заради войната в Украйна, a провалът на сондата "Луна-25", която се разби в нашия естествен спътник, е само едно от доказателствата.
Сред най-значимите загуби на Москва в областта на космическите изследвания е отпадането от проекта ExoMars.
Мисията се разработваше съвместно от Русия и Европейската космическа агенция (ЕКА) и имаше за цел да изстреля марсоход до Червената планета.
Там той щеше да събере проби от почвата и да ги изпрати към Земята, за да могат специалистите да търсят евентуални следи от изчезнал живот на Марс.
Марсоходът трябваше да излети през 2020 г., но пандемията забави плановете на Европа и Русия. Москва и "Роскосмос" помагаха в разработката както на ракетата-носител, наречена "Протон-М", така и на спускателния апарат, кръстен "Казачок".
Достатъчно показателно за руското участие е наименованието и на двата модула от мисията. Русия работеше и по метеорологичния пакет, магнитометрите, спектрометрите, камерите и още куп други елементи от ExoMars.
След началото на инвазията в Украйна ЕКА прекрати сътрудничеството си с "Роскосмос" и насрочи ново изстрелване за 2028 г.
Още по-драматично се развиват събитията около системата за наблюдение eROSITA, който Русия разработваше заедно с Германия.
Тя е изстреляна в околоземна орбита през юни 2019 г. и до началото на войната събираше данни чрез разпръскване на рентгенови лъчи в Космоса. Системата е създадена от немския институт "Макс Планк" в сътрудничество с руския Институт за космически изследвания и излетя от космодрума в Байконур.
В края на февруари 2022 г. германският институт прекратява всякакви взаимоотношения с Москва и оставя руските си колеги без ценно ноу-хау как да оперират с eROSITA.
Оттогава насам Русия се опитва да започне наново изследванията с рентгеновата система.
Бившият шеф на "Роскосмос" Дмитрий Рогозин заплаши от руския Первы канал, че eROSITA ще бъде включена отново без съгласието на Германия и че ако има пречки за това, Москва ще се оттегли от Международната космическа станция.
Рогозин е категоричен, че никой няма моралното право да прекратява еднолично подобен проект, независимо какви са аргументите.
Не на последно място, Русия изостава и в създаването на "Сфера" - флотилия от сателити, които трябва да обикалят Земята, да изпращат данни към нея и да предоставят интернет.
Този октомври Владимир Путин подчерта пред руското издание РБК, че това е проект с топ приоритет за него и държи първите сателити да конкурират Starlink на Илон Мъск още в началото на 2024 г. Набъбналите военни разходи обаче отклоняват твърде много от средствата на Кремъл.
В свое интервю за РБК настоящият директор на "Роскосмос" - Юрий Борисов - признава, че "Сфера" страда от недостиг на пари от февруари 2022 г. насам.
Борисов не крие, че производството само на един сателит отнема около 18 месеца и голяма част от процеса се случва на ръка. За да се засили производството, се налага да бъдат изградени изцяло нови поточни линии, само че за тях в момента не е предвидена и копейка от руския бюджет.
Руският експерт по космонавтика Виталий Егоров посочва, че най-губеща не е репутацията на Русия като бивша космическа сила, а руските специалисти, които са ограбени от шанс за развитие.
Егоров изказва очевидното - само година и половина на санкции върнаха Москва десетилетия назад в космическо отношение.
За The Moscow Times той припомня, че в миналото сътрудничеството между Русия и Запада е водило до ценни научни открития, a космодрумът в Байконур често е бил използван и от НАСА.
Егоров добавя и че рестрикциите към руските учени за пътуване и участия в западните конференции допълнително спъват напредъка на "Роскосмос".
Той е убеден, че докато трае войната в Украйна и фокусът е върху въоръжаването, напредък в областта на космонавтиката е невъзможен. А след това не се знае точно колко години Русия ще има да наваксва и да гони не само Запада, но и Китай и Индия.
