Ако кажете на по-възрастен руснак, че ви се яде сандвич, не е изключено той да ви изгледа със съжаление.
Причината е, че в Русия и до днес се смята, че "сандвичът не е истинска храна" и "не е за наяждане".
Нещо повече, през вековете под "сандвич" са се разбирали най-разнообразни ястия, но никога това, което в Европа и САЩ наричат така - две филии хляб с пълнеж от шунка, жълто сирене и зеленчуци.
В съвременната Руска федерация на сандвича казват "бутерброд" - заемка от немския език, която означава "хляб и масло". До създаването на тази дума обаче кулинарният път е дълъг, а комбинацията от хляб, масло и гарнитури понякога дори не е била достъпна за простолюдието.
Преди Петър I в Русия не съществува дума, с която да се нарече сандвичът.
Означава ли, че руснаците въобще не са съчетавали хляба с нещо отгоре?
Съвсем не, хлябът там винаги е бил на особена почит. Точно както и в България, в Русия почти всяко ястие се е сервирало с хляб, независимо дали е супа или яхния. Дори и хлябът да е бил приготвен от най-нискокачествената пшеница, то той е заемал важно и централно място на трапезата.
Само че в онова време колбасите са били луксозна стока, а твърдите сирена - непознат продукт.
Когато овчарите отивали на паша или търговците поемали на път, те опаковали черен хляб с прясно сирене, но тъй като последното съдържало доста влага, крайният резултат бил вкусен, но в никакъв случай не приличал на сандвич.
С възкачването на Петър I Велики започва да навлиза една по-фина кулинарна култура, която все пак успява да стигне и до по-дребната буржоазия.
Тогава се появява така нареченият на руски "поставец" - малка масичка, отрупана с хляб, върху който са наредени гарнитури.
Този начин на сервиране е заимстван от немската аристокрация, която посрещала гостите си с хляб и колбаси, преди да ги настани на масата за основното ястие. Затова и думата "бутерброд" била заимствана именно от немския.
Заедно с тези ордьоври, на които отново никой не казва сандвичи, в Русия се сервирали водка, сладки ликьори и, разбира се, силният руски чай от самовар. Както сочат изследванията на кулинарните историци Олга и Павел Сюткин, аристократите от малко по-ниските обществени слоеве старателно имитирали дворянството.
Обикновените хора обаче трудно можели да опитат тези образци на руското разбиране за сандвич или по-скоро за леко предястие и ордьовър. Кравето масло за тях било скъпа стока, която не можела да се използва толкова щедро за мазане на хляб, върху който ще се подреждат и други продукти.
Според проучванията на Сюткин това се променя чак след средата на XIX век, когато започва истински разцвет в отглеждането на млекодайни крави.
Ерата на Съветския съюз пък е тази, която успява да наложи сандвича на всяка руска трапеза, макар и като бързо похапване, а не пълноценно ястие.
Да, той още се нарича предимно бутерброд, макар и да се прокарва и англицизмът "сандвич". СССР с радост го представя като улеснение за заетата съветска труженичка, заедно с което рекламира и достиженията на консервната си индустрия като фабрична майонеза и зеленчукови консерви.
Само че и по време на Съветския съюз сандвичът не е онзи оригинален сандвич с две филии хляб, между които има гарнитури.
Причината филиите да са две и само това да се приема за истински сандвич е прозаична - графът на Сандуич - Джон Монтагю, изобретателят на сандвича, си приготвял именно такава закуска, докато играел карти, а не искал нито да гладува, нито да си изцапа ръцете и оттам да изцапа и картите.
В Русия така и не се стигнало до масово приготвяне на сандвичите, които Монтагю, а след него и цяла Европа свикнала да си прави.
За сметка на това бутербродът попада дори и в съветските кулинарни книги като бърза студена закуска, която, както казахме, не е съвсем истинско ядене.
В тях виждаме съвети за гарниране със сардини, зеленчуци и сирене, както и насоки как да се нареже и запече хлябът.
Семейство Сюткин успяват да открият и рецепта за месно руло, подходящо за сандвичи, което всъщност е запечена в кексова форма кайма с подправки.
Разпадът на СССР вместо да донесе със себе си и истинските, оригинални сандвичи, внася хамбургерите и руснаците полудяват по тях. Веригите за бързо хранене стават символ на западната култура, но са и евтини и храната им е засищаща.
McDonald's e толкова обичан, че след оттеглянето му Русия много бързо ребрандира ресторантите и те вече се наричат "Вкусно и точка". В менюто на ресторантите има няколко вида бургери и даже детско меню с играчка, досущ както в McDonald's по света.
Колкото до сандвича, измислен от Монтагю, за да не цапа картите си, той така и не успява масово да стигне до руската трапеза в истинския си вид.
