Пет дни трафик, графици, бързане, работа, компютри... Това е ежедневието на съвременния човек в града. Но какво се случва след като работната седмица приключи? Всеки търси своя вътрешен баланс в дейности, които да го разсеят, вдъхновят и презаредят с енергия.
Най-бързо този ефект се постига сред природата - увеличаващият се трафик по магистралите е неоспоримо доказателство за това. Но колкото и да са приятни и разтоварващи разходките и планинските гледки, понякога не помагат да се изгонят напълно работните мисли от главата. Тогава идва и ентусиазмът за нещо ново - една от причините да се последва табелката, на която пише "Училище за езда".
Историята почти не помни хора, които са усетили емоцията, която дава усещането за сливане с мощната сила на коня, и това да е останал последният им опит в ездата. Обикновено следва още един, и още един, докато не се превърне в завладяващо хоби.
Опознаване на себе си чрез общуването с коня
Търпеливи ли сме? Можем ли да контролираме страха си? Усещаме ли отсрещната страна как реагира на нашите действия? Ездата може да даде чудесни отговори на тези въпроси, защото тя не е само даване на команди. Общуването между коня и човека никога не е било само еднопосочно. Всеки, който има възможност да се качи на кон, може да го потвърди. На мига се поражда усещане за екипност, за симбиоза, за усилие, което се извършва и от двете страни, за да се постигне крайната цел.
Градският човек е разсъдлив и в забързаното ежедневие забравя за своите инстинкти, свикнал е да контролира емоциите си, но когато е с коня... язди в един ритъм, става едно цяло с него, енергиите се преливат, той се завръща към природата, докосва се до едни забравени първични усещания.
Хобито като резервна емоционална батерия
Градът дава, но и взема... Дава възможности за развитие, но и взема от енергията на модерния човек, който търси да посвети свободното си време на хоби, което да го "презареди". Такова пълноценно усещане има при ездата - някакъв вид безтегловност, преди всичко на ума.
Мислите за ежедневието, малките тревоги и проблеми - всичко това остава назад, защото цялото съзнание е завладяно от сливането с коня. Сякаш въздушната струя, която човекът и конят оставят заедно след себе си, помита натрупаното напрежение и стрес в облак прах, който просто се разпръсква и изчезва. Точно този миг действа пристрастяващо и кара човек да се завръща към тази емоция отново и отново.
Пресечната точка на различни видове релакс
Географските ѝ координати водят близо до Пловдив в бутиков комплекс и конна база "Тракиец", където всеки може да вземе първия си урок по езда или да доразвие своите умения, ако вече има такива - разбира се, под надзора на опитни треньори. Предлагат се и месечни клубни карти, които пък осигуряват гарантиран напредък на тези, за които ездата се превръща в страст. На разположение на посетителите има три манежа - два открити и един закрит, които позволяват да се язди целогодишно.
Всеки, след езда, може да се възползва и от възможността да ползва релакс зоната на комплекса като външен гост. Така тялото ще получи нужната доза раздвижване и адреналин от ездата и ще може да отпусне мускули впоследствие в сауната, басейна или джакузито.
А след такова "презареждане" работната седмица може да започне с пълна сила и енергия!
