Панамериканската магистрала е с дължина от 30 000 км и свързва най-южната точка на Южна Америка с най-северната на Северна. Преминава през 14 държави и кажи-речи всички климатични зони по протежението на двете Америки.
Това е най-дългият път на планетата. Извън факта, че започва в брулената от антарктически ветрове Патагония и завършва отвъд полярния кръг в Аляска, маршрутът минава и през едни от най-опасните места на планетата - и като природни условия, и като насилие между хора - джунглите на Дариенския провлак, където върлуват въоръжени групировки и трафиканти.
Това обаче не е кой знае какво предизвикателство за десетки и дори стотици приключенци - по Панамериканската магистрала минават куп хора с мотор или кола, а няколко - и пеша.
Далеч по-малко са обаче тези, които дръзват да преминат най-дългия път на света... на кон.
Не само защото язденето на кон на такова разстояние е физическо предизвикателство. Но и защото изисква допълнителни грижи за самото животно, а и да преминеш граница с кон не е като да я прекосиш сам или с моторно превозно средство.
Затова и подобни опити няма как да бъдат минати на спринт - това са дълги, многогодишни маратони.
Канадката Оливия Каз смята, че ще ѝ отнеме поне 6 години. Понастоящем тя се движи с 3 коня, още е в началото на предизвикателството в Аржентина и планира да измине 25 000 км от Ушуая до Прудо бей в Аляска.
30-годишната Каз е антрополог и е започнала пътя през 2025 г. заедно с австралиеца Бен Хан. Заради здравословни проблеми обаче се наложило той да прекрати пътешествието си, а Оливия се върнала в Канада, за да обнови екипировката си.
През 2026 г. тя се връща в Аржентина, за да продължи.
За момента вече е изминала над 2600 км, движи се със скорост от 4 км/ч и преминава по 20-25 км на ден. С това темпо смята, че пътешествието ще отнеме 5 години оттук нататък.
За разлика от доста други приключенци, канадката няма спонсори и финансира сама начинанието си. Разчита на дарения чрез платформа за краунфъндинг, както и на помощ от хора по пътя - и за подслон в случай на лошо време, и за съвети и напътствия, и за храна и вода при нужда.
Вероятно и затова може да си позволи по-лежерна активност в социалните мрежи, а и както тя самата обяснява - публикува данни и снимки с няколко седмици закъснение от съображения за сигурност. А и не винаги има връзка или време за постове.
Последната информация от нея е, че се намира в централната част на Аржентина.
Оливия действително е доста заета - освен че се грижи на конете си, тя работи и по магистърската си дипломна работа.
Пътуването с коне е доста сложна задача.
В Аржентина - а и по-нататък - Оливия трябва да избира подходящо за тях трасе и например избягва асфалтирания път. Освен това конете носят "обувки", които да предпазват копитата им от камъните и неравностите край пътя и по планинския терен.
Маршрутът и напредването по него се определят от нуждите на животните и наличието на достъп до паша и вода, което изисква и сериозно планиране. Затова и не е ясно и например как ще постъпи канадката, когато стигне до провлака Дариен и почти непристъпния терен на джунглите и блатата там. Или пък в най-северните части на Северна Америка.
Допълнителна трудност е преминаването през граници и митници. Още на първата от тях - между Аржентина и Чили, тя среща препятствие.
"Конете не можеха да стъпят в Чили, защото са аржентински. Трябваше или да ги транспортираме с ремарке, или да ги заменим с чилийски за около 200 км", разказва Оливия през 2025 г пред специализираното издание Horse Nation.
Решението е животните да бъдат превозени с ремарке през Чили, след което пътят на Каз продължава през Аржентина. Но бюрокрацията изобщо не е за пренебрегване - ремаркето трябва да се сертифицира от аржентинската администрация, която отговаря за храните и земеделието, конете да се ваксинират и да получат санитарен паспорт, плюс попълване на документация за информиране на митническите и граничните власти.
Подобен процес я очаква на всяка следваща граница и освен железни нерви, изисква и подготовка и проучване.
Оливия обяснява, че е с коне от малка - родена е във ферма в Квебек, качва се на кон още преди да проходи и обича тези животни. Затова и решава да прекара следващите години от живота си, живеейки с тях на пътя. Освен това специализацията ѝ като антрополог е изучаването на културата и традициите на отглеждането на коне в Аржентина, а и обича да пътува.
Така се оказва на Панамериканската магистрала.
И без бумащината, ежедневието на Оливия се диктува от конете. Денят започва с проверка как са животните, могат ли да ходят и колко. Тъй като няма как да носят прекалено много запаси, планирането е от основно значение, за да е сигурно, че конете ще имат вода и храна.
Каз няма да премине целия път наведнъж.
Тъй като сама финансира експедицията, ще спира, за да работи. Например планира да отиде в Киргизстан през лятото на 2026 г. и да работи като водач на конни експедиции до номадски общности, а след това да се върне в Южна Америка и да продължи по Панамериканската магистрала.
Да пътуваш на кон позволява да се движиш бавно и да срещаш хора, които като теб имат коне и те са в центъра на ежедневието им, обяснява Оливия.
Ако успее да мине цялата Панамериканска магистрала, Каз ще е сред малцината, завършили подобно епично пътешествие с коне.
