На вратата ме посреща Ейми Уайнхаус. Перфектно гримирана с дебела очна линия, тупирана перука и... забита във вената спринцовка. След първоначалното стъписване се шмугвам бързо край нея, за да попадна в мрачния страшен свят на хелоуин купона.
Ейми е всъщност Мартин, перуката е купена в интернет, а гримът е дело на приятелката му. За успокоение на шокираните ми нерви, Моцарт ми подава джин-тоник, а наздраве си казвам с граф Дракула. Партито за прогонване на зли духове е в разгара си.
Страшната световна митология си дава среща в този ден, за да прогони злото и да се позабавлява. Забавлявам се и аз, макар че очите ми сълзят от машината за мъгла, ушите ми пищят от готическа музика, а перуката ми се закача в кокалените ръце на скелета, висящ от тавана.
Домакинята (помагах й в декорирането, опъвайки триметрово пано с готвещи скелети - Hell's kitchen, и заменяйки всички лампи с червени и сини електрически крушки) се е постарала с арсенал от четири огромни кашона, от които изскачат двуметрови призраци, мишки и черепи.
Човекът с резачката стряска всеки посетител на тоалетната, а жилището е преобразено в снимачна площадка от филм на ужасите с тапети на скелети, паяжини, кръв по прозорците, надгробни плочи и тук-там по някой пластмасов откъснат крак. Всичко е толкова ужасно, че е даже комично! Радвам се на поканата й всяка година, макар да не обичам horror филми.
Радостта идва от създаването на един нов, измислен и за щастие несъществуващ свят, в който се оглежда вековният страх на човечеството. Той доказва, че окултизмът, магията, гледането в бъдещето и присъствието на духове все още имат място в реалния свят и не са толкова страшни колкото изглеждат, щом веднъж се приближиш до тях. А да празнуваш, преоблечен, не, преобразен като несъществуващ кошмар, може даже да бъде забавно.
Пред тоалетката в спалнята са наредени шишенца и кутийки. Те не съдържат парфюми, а изкуствена кръв, фалшиви рани и черни бои, с които всеки гост може да се маскира, ако е дошъл неподготвен - все пак искаме да сме сред себеподобни.
Удивява ме искреното желание и старание на абсолютно всеки да се маскира колкото се може по-оригинално, но задължително в духа на празника. Пред хладилника разговарям със симпатична Червена шапчица - симпатична до момента, в който виждам вампирските й зъбки и овесеното на кръста й разпорено, окървавено плюшено агънце. На Хелоуин дори и невинните се преобразяват...
Не, не съм попаднала в компания на артисти и художници. Разговорите край кикотещите се скелети се въртят около маркетинг, онлайн-платформи, право, графичен дизайн. Под стряскащата маска на събеседника ми се крие инвестиционен банкер, домакинята е юрист, няколко вампира са й колеги, а граф Дракула е мениджър.
Хелоуин е за всеки, който иска да се преобрази и поне тази вечер да остави всекидневната си роля пред входа.
Кое кара хората да отбелязват с такова желание този първоначално езически келтски обичай, произлязъл заради страха от духовете и свръхестественото? Може би побеждаването и надхитряването на необяснимото зло чрез страшните костюми? Всъщност, именно липсата на реална заплаха превръща „страшното" в декор и фантазия.
Духове и вампири занимават човешкото съзнание от столетия. Неслучайно едни от най-разпространените образи в литературата са Франкенщайн на Мери Шели, а в последните години и магическият Хари Потър. Хиляди прожекции в киното са били посветени на „Blair Witch Project", „Интервю с вампир", „Вещиците от Истуик" и да, „Шесто чувство".
Последните блокбъстъри не са изключение - сагата на „Здрач" конкурира по продължения Дракула, а Куентин Тарантино се е вдъхновявал от B-Movies на ужасите. Защо тогава и ние да не участваме в това парти, като сами изиграем ролите, които ни стряскат в киното?
Защо да не превърнем ужасното в комично и така сами да излекуваме страха си от него? Защо да не пропъдим собствените си кошмари, изправяйки се срещу им по-страховити от тях самите?
Защо поне за ден не се потопим в кича на режисирания ужас и не преодолеем детския си уплах от вещицата в гората?
В реалния живот има достатъчно ужас, болка и страх. Нека поне за ден да им се посмеем.
