Победата с 1:0 над Реал Мадрид в Шампионската лига категорично беше най-силният мач на Ливърпул през сезона.
На "Анфийлд" победният гол дойде от статично положение, но домакините заслужаваха да спечелят доста по-категорично и ги спря единствено вратарят на съперника Тибо Куртоа.
Ливърпул доминираше във всеки аспект и осемте спасявания на Куртоа казват достатъчно, както и съотношението на ударите - 17:8.
Ако стражът не беше играл на нивото от финала в турнира през 2022 г. между същите два тима, Реал щеше да си тръгне разгромен. Но означава ли това, че Ливърпул е преодолял напълно лошите резултати напоследък?
В сравнение с предния мач срещу Астън Вила, мениджърът Арне Слот беше направил само една промяна в състава и тя изглеждаше рискова.
Флориан Вирц замени Коди Гакпо на левия фланг, макар че предишният експеримент с германеца на тази позиция не се беше получил. Този път обаче Вирц впечатли и показа, че се доближава до нивото, което се очаква от него.
Чаби Алонсо изведе същия състав на Реал, който спечели дербито с Барселона, но имаше една разлика - срещу Барса Джуд Белингам стартира по десния фланг и се размени с Едуардо Камавинга през първото полувреме.
Този път Камавинга беше разположен вдясно от самото начало и имаше доста важна тактическа роля.
Но ходовете на Алонсо не проработиха и цялостният му подход разочарова.
За Ливърпул това беше втори пореден убедителен мач след победата с 2:0 над Астън Вила и отборът напомни какъв голям потенциал притежава, но същевременно, и в двата случая съперниците доста го улесниха.
През последните седмици Слот откровено призна кой е стилът, който затруднява и обърква неговите футболисти.
След разгрома с 5:1 над Айнтрахт, наставникът обясни разликата спрямо загубите в предишните двубои: "Основната разлика е стилът на опонента. Този път имахме възможност да ги пресираме, а в предишните 4-5 мача това беше невъзможно, защото топката не оставаше на тревата, а летеше високо".
Статистиката потвърждава тази хипотеза - наистина срещу Ливърпул необичайно често се използваха дълги топки и това имаше връзка с натрупаните загуби.
Формулата да се създадат максимално много проблеми на мърсисайдци е да се превърне мачът в хаос с дълги подавания, печелене на вторите топки, много физически сблъсъци и сведени до минимум разигравания в собствената половина.
Това пролича най-вече в дербито срещу Манчестър Юнайтед, но Вила и Реал не възприеха подхода на Рубен Аморим.
Унай Емери и Чаби Алонсо не се съобразиха с противника и опитаха просто да наложат своя предпочитан стил, но не успяха.
Алонсо е привърженик на контрола, не на хаотичните мачове и дори когато е затруднен, неговият Реал се стреми да разиграва и да задържа топката. А за Слот е далеч по-лесно срещу такъв тип съперници.
Разбира се, това не омаловажава отличните победи на Ливърпул в последните два мача, с които тимът излезе от психологическата дупка.
Но все още нямаме отговор доколко на "Анфийлд" са намерили решение при неудобния за тях сценарий, услужливо описан от Слот в пресконференциите му.
Нидерландецът разясни, че Ливърпул по-лесно пресира отбори, които опитват да преодолеят пресата с къси подавания и тъкмо това направи Реал.
Домакините възприеха успешната структура от миналия сезон и обикновено се подреждаха в 4-2-4 или 4-1-4-1, преди да се впуснат в преса.
Доминик Собослай беше отговорен да променя формациите и да се премества по-напред до Юго Екитике или по-назад до Алексис Мак Алистър.
Впечатление правеха и бековете, които не се притесняваха да пресират високо.
Когато се нуждаеше от почивка, Ливърпул се прибираше и възприемаше по-прагматично 4-4-2, като във всяка фаза от играта подхождаше много концентрирано и уверено.
Съвсем очаквано, понякога се отваряше пространство по фланга на Мохамед Салах, но Конър Брадли го покриваше брилянтно и заслужава да бъде отличен като един от най-добрите в срещата.
Брадли тотално обезличи Винисиус Жуниор и доминираше в преките сблъсъци с него, а бразилецът се изнерви и започна да се уповава на обичайните си театрални изпълнения.
Във вечерта, в която Трент Александър-Арнолд се завърна на "Анфийлд" и беше посрещнат враждебно от феновете, Конър Брадли се доказа като достойния и безспорен негов наследник на десния бек.
Когато атакуваше, Ливърпул насищаше десния фланг на атаката и така целеше да извади от позиция бранителите на "Белия балет".
А с множество играчи в близост до топката, "червените" можеха да си я върнат бързо, ако я загубят.
Най-добрият им шанс през първото полувреме дойде именно след една от атаките отдясно, при която Вирц пусна към Собослай, а унгарецът предизвика страхотна намеса от Куртоа.
Собослай продължава да бъде най-надеждният и постоянен футболист на Ливърпул през кампанията и блести в офанзивна и дефанзивна роля. А този път записа и ключовата асистенция, когато центрира от пряк свободен удар на главата на голмайстора Алексис Мак Алистър.
Според очакванията, Реал опитваше да атакува отляво, докато по дясното крило не носеше особена опасност.
Но Винисиус не се запомни с нито един опасен пробив и едва за втори път през сезона не отправи нито един удар за цял мач.
Камавинга беше на терена, за да внесе повече сигурност в полузащитата и явно Чаби разчита на него срещу по-силни съперници, когато Реал трябва да се защитава повече.
Французинът се връщаше като десен бек и даже към центъра на защитата, за да не позволява на Ливърпул да създава числено предимство при нападенията си.
През второто полувреме Камавинга се премести в центъра на халфовата линия, за да помогне и там, но беше първият изваден футболист след получения гол - защото беше време гостите да поемат рискове.
В крайна сметка, най-разочароващият период на Реал Мадрид беше във финалните 30 минути.
След като отбеляза гола, Ливърпул контролираше повече топката (66%), отколкото в останалия период от мача.
Тимът на Слот знаеше как да затвори "белите", които отправиха само два удара през последния половин час и те бяха дело на Килиан Мбапе в една и съща атака.
Опасността пак дойде от левия фланг и от острия Алваро Карерас, може би най-добрия полеви играч на Реал на "Анфийлд".
Но дори присъствието на Карерас не беше достатъчно, за да бъде изненадан Ливърпул, който имаше тактическо и физическо преимущество, беше по-опасен при статичните положения и по-умело използваше пространствата.
Оттук нататък ключово за тима е да запази това ниво в неделя при гостуването на Манчестър Сити.
А големият въпрос е дали и Пеп Гуардиола ще улесни шампиона с тактиката си за мача, или ще опита подход с дълги подавания към Ерлинг Холанд и повече хаос - за да провери дали Слот е намерил решение на очерталия се основен проблем на мърсисайдци.
