Ако има нещо, заради което Америка се е превърнала в обект на присмех за целия свят, то е в маниакалния работохолизъм. Надали има друго място, което до такава степен да стигматизира почивката. Най-голямата ирония в тази комбинация от искрена отдаденост на работното място, професионална несигурност и фалшиви демонстрации на производителност (като например да наминете през офиса през уикенда, само за да можете да заявите, че сте го направили): всичкото това вманиачаване по работата пречи на реалното вършене на работа.
Според мениджъри, професионалисти в сферата на човешките ресурси и икономисти-бихейвиористи, почивката ви прави не само по-щастливи и здрави, но и по-продуктивни на работното място.
САЩ е единствената от развитите държави, която и досега няма регулации на отпуските. От тези, които имат гарантиран брой неработни дни годишно, близо 40% от американците предпочитат да ги трупат, като не се възползват от всички дни, на които имат право. Тези непрекъснато оставащи на работното място американци оставят неизползвани средно 8.1 дни отпуска всяка година, показва доклад на Oxford Economics от 2014 г. Това се равнява на около 429 млн. неизползвани почивни дни годишно.
Тези над милион години са голям подарък за корпоративна Америка, но са жест, който не носи нищо добро нито на работодателите, нито на служителите
Пропускането на отпуски или работата по-дълго от регламентираното може и да има смисъл, ако получавате нещо в замяна. Някои от работещите получават компенсации за неизползваните дни, но това надали е основната причина, поради която хората пропускат да използават отпуските си.
От рецесията насам, борбата за повишения и увеличаване на заплатите е безмилостна и все повече работещи се опасяват дали няма да изгубят работата си, казва професора по икономика в университета в Пенсилвания Лони Голдън. И очевидно според тях по-дългият престой в офиса им дава леко предимство. Изследване от 2013 констатира, че за тези, които работят повече от 47 часа седмично, 5 допълнителни часа на работното място се равняват на 1 процент увеличение на годишната заплата.
Обаче колкото повече инвестирате в работата си, толкова по-малко развивате интереси и връзки извън офиса, казва Голдън. Това може да има извратения ефект да кара хората да работят дори още повече, защото повечето от постиженията и удоволствията в живота им идват от работното място.
Което води до "обезумяване по работата" - близо 30% от американците признават, че са работохолици
Прекаляването с работата е най-разпространено на добре платените работни места, показват експерименти на професора от бизнес-школата към университета в Чикаго Кристофър Хсий. В лабораторни условия участниците в експеримента са могли да "печелят" шоколади, като слушат шумове, или са могли да си почиват и да слушат музика. Уловката е, че те са можели да консумират шоколадите само докато почиват, и не са можели да си ги носят у дома.
Хсий е установил, че почти всички участници в експеримента са имали ирационална склонност да печелят много повече шоколади, отколкото са си отпускали време да консумират. И когато "заплащането" им е нараствало - под формата на повече шоколади за определено време "работа" - те са работили дори още повече.
Това демонстрира поведенческа тенденция към нещо, което Хсий нарича "свръхспестовност" и "безсмислено трупане". На работното си място много американци се докарват до емоционален и физически срив в опит да печелят пари и да си купуват вещи, на които никога не им остава време да се насладят.
За щастие има някои признаци, че малко повече хора започват да си вземат повече отпуски: ново проучване, публикувано на 24 юни от Allianz Global Assistance, установява, че 52% от анкетираните заявяват категорично, че ще си вземат отпуска през лятото и ще отидат на почивка някъде - ръст с 5 пункта спрямо 2013. Може би пък това ще им даде малко повече време да релаксират и да похапнат шоколад...
То една работа зависи откъде я гледаш Защо никой не нарича наши шивачки, които работят по 12 часа работохолички? Те със сигурност прекарват повече часове на работното място от един американец. Сигурно е защото са принудени да го правят ще каже някой. Тук обаче в коментарите предчувствам, че ще се присмиваме на някой който бачка много срещу нелоша заплата, а ще симпатизираме на някой който бачка още повече, но за 200 лева То реално почти всеки от нас би бачкал много ако има добри стимули, но след като стимули няма, остава ни само да се присмиваме на другите че бачкат за да изкарват пари, като обезумели видиш ли......и тайно да помечтаем да ни одобрят за някоя бригадка да помием чинии, та и ние да направим някой лев
Оня, разбира се говори от личен опит (всеки път). Поработил е в 'Murica едно 10тина години, после в Лондон бил 5, минал и през Германия за 1 краткотраен контракт от 2 години. Как да не му верваш, стабилен е. Кон на лед да го такова - няма да помръдне!
Айде, бе, скъсали си американците шортите от бачкане...
То да се обобщава американски работници или българкси работници като цяло е тъпо. Въпроса е че има държави където да висиш по 12 часа в офиса има смисъл и има стимул да го правиш. Щото както казах и в България или в Китай някои бачкат в цеховете по 12 часа, но не кярят от тая работа нещо и не им викат работохолици.... Тука под всяка статия някои реве, че българите ровели по кофите щото нямало работа. Обаче под тая обръщаме палачинката и ще се смеем на ония дето имат работа и вдят по някой лев от нея. А па ние сме купонджии и си гледаме кефа....обаче по кофите, както казват някои
Статията преувеличава до известна степен размерите на работохолизма в САЩ. Докато в Япония и Корея, например, е практически задължително да идваш на работа преди шефа си и да си тръгваш след него, в САЩ положението съвсем не е толкова крайно. Нито работниците са склонни да зарязват по средата писането на мейл, например, защото било станало 17:00 и трябвало да хваната S-Bahn в 17:07, както е характерно за Германия. Нито пък американците си взимат 2-часови обедни почивки, както е стандартно във Франция. Идеята ми е, че работните порядки в САЩ не са в никоя от крайностите. В някои отношения са по-зле, в други - по-добре. Според моя опит, от работниците в САЩ не се очаква да си дават твърде много зор и да работят по над 8-9 часа на ден, но, ако решат да си дадат зор, биват награждавани, и то относително справедливо. Също така не се споменава факта, че за американците, с тези им трудови порядки, е сравнително нормално да се пенсионират с над милион спестявания, което им осигурява доста приятни и безгрижни старини. При стабилно увеличаващата се продължителност на живота в наше време, старините стават все по-голяма и съществена част от жизнения ни път, което увеличава важността на способността ни да си осигурим комфорт през тези години. Като вземем предвид и това, че капиталът в излишък се наследява от децата ти, трупането на шоколад не изглежда чак толкова непрактично, колкото статията описва.
"с тези им трудови порядки, е сравнително нормално да се пенсионират с над милион спестявания, което им осигурява доста приятни и безгрижни старини. "
http://fas.org/sgp/crs/misc/R43057.pdf (страница 10, таблица 4) http://www.financialsamurai.com/the-average-net-worth-for-the-above-average-married-couple/
Съществуваше проверена в живота, философия – „Защо на млади години да ям сух хляб, за да мога, когато остарея и нямам зъби, да ям халва с орехи?” Но, времената се промениха, стоматологията много напредна, така, че и бабите, и дядовците могат да имат превъзходни имплантирани зъби и да ядат халва с орехи, колкото им душа иска. Така че, на млади години да работиш на две-три места и без отпуски, но, когато се пенсионираш, да го удариш на живот, също е далновидна стратегия.
Грешна дуалност. Изборите не са два - мизерстване на младини/охолен живот на старини и точно обратното. В случая изборът е непрекъснат континуум и всеки избира къде да стои. За повечето хора пределната полезност се постига много далеч от крайностите - за мнозина е абсолютно непрактично да харчат абсолютно всичките си средства на младини или пък да живеят като царе на старини. Ако моята заплата, например, се удвои от утре, аз съвсем няма да почна да харча два пъти повече, просто защото два пъти по-високо харчене изобщо няма да ми осигури съществено по-висок жизнен стандарт (естествено, според моята субективна преценка).
Мерси Прасчо, линковете ми харесаха...Вече съм фен на Финансовия Самурай. Начи Другари, най -добре е да спечелите няколко милиона до 40 годишна възраст и след това да се "пенсионирате" и да си ги арчите. Още по -добре е да се родите пенсиониран
Все ми се струва, че докато мисленето ти е на вълна "другари", ще ти е доста трудно да реализираш този план. Но пък съм убеден, че имаш кого да обвиниш за неосъществяването му, и, съответно, можеш да спиш спокойно дори и в люлинска гарсониерка. Тоест, освен ако не се случи да сънуваш това, дето го гледаш всеки ден по телевизора и само там.
Що така злобно бе Прасчо Доста Другари реализираха тоя план.... А мен не ме мисли, имам си къща , деца , жена, земя , куче ...и малоумнници кат теб да ми работят.
Злобата е единствено в твоята глава, създадена от теб за да се ласкаеш. Както вече многократно съм споменавал, на мен, лично, не ми изглежда особено практично да изпитвам каквито и да било чувства към анонимни хора в нета, с които нямаме нищо общо в реалния живот. И, доколкото се сещам, за теб вероятно наистина работят малоумници, защото май беше някакъв селски чорбаджия земевладелец. Мога да предположа, че съществуват известни разлики между твоите работници и мен, въпреки, че ти вероятно не можеш или не желаеш да я разбереш. Както може би не се сещаш, фактите съществуват независимо от това дали ги разбираш или не.