Жената прави аборт, когато децата й нямат бъдеще

100 хиляди гневни жени протестираха в Полша срещу проектазакона за пълна и тотална забрана на абортите. В Полша и сега абортите са забранени, освен по медицински причини или след изнасилване. Новият проект предвижда това да отпадне и да бъде криминализиран дори спонтанния аборт, дори при увреждания на плода, дори при заплаха за живота на майката.

Забранява се контрацепцията и ин-витро процедурите. Като мотиви се изтъква религията, само че санкциите са граждански - затвор по наказателния кодекс, а не отлъчване от църквата.

У нас темата из социалните мрежи подеха предимно мъже, категорично изказващи мнения за неща, които никога не са им се случвали нито физически, нито психически - бременност, аборт и раждане.

Аргументите тръгнаха в няколко посоки - жените нямат право да решават вместо неродените си деца, но някак излезе, че мъжете могат да решават вместо партньорките си като им нареждат какво да правят.

Жените са безотговорни кифли, които ги мързи да си купят презерватив, защото само те са длъжни да се предпазват, като че ли мъжете не участват в акта на зачеването. Има демографска криза, българите намаляват и затова жените трябва да бъдат принудени да раждат повече, като че ли заминалите от нетърпимата ни държава зад граница млади семейства с деца не са повече от бройката на абортите.

Жените ги мързи да гледат деца, защото са феминистки, като че ли самотните майки не са по-често срещаното явление, а самотните бащи са по-скоро изключение.

Абортът е смъртен грях според християнството и затова трябва да се наказва, само че някак се забрави, че осъждането на ближния и изживяването на мъжкото его като Господ, който налага еднолично мнение и лишава жената да избира със свободната си воля също е грях, и то пак според същата религия.

Капацитетите по темата от мъжки пол подминаха факта, че именно мъжете са тези, които при връзка без брак по-често настояват за аборт - или направо зарязват бременните си приятелки да се оправят сами, както могат.

Мъжете са тези, които в повечето случаи не желаят контрацепция, за да докажат какви мъжкари са и как не им пука, или просто са си пийнали повечко.

По-често мъже си бият камшика от брачното гнездо след първата срещната фуста, често пъти на половината от годините им, независимо колко деца ги чакат вкъщи при зарязаната половинка.

И че има мъже, които особено напоследък, не смятат за нужно да работят, защото предлаганата заплата не отговаря на огромните им претенции и се оставят да ги издържат жените им, докато същите гледат и по едно-две деца, освен че дундуркат и съпруга си. Мъжете са тези, които дори все пак да ходят на работа, смятат, че ако пуснат пералнята, ще им се счупят ръцете, нищо че и съпругата е с осемчасов работен ден.

Или свободно се мотат по кръчмите с приятели, докато в дома им не друг, а жената се грижи за ревящото бебе. Или че домашното насилие у нас, включително и в брачното ложе, се среща почти в половината от семействата и е причина включително и за нежелана бременност.

Знам, че обобщенията са много тъпо нещо и че повечето мъже не са дървени философи като гръмко изказалите се по темата.

Както и повечето жени не сме безмозъчни кифли, които правим аборт, ей така за кеф и от мързел. Не че няма и такива, безспорно. Но само жените, минали през това си знаят какво им струва подобно решение и какво плащат за него. Със здравето и душите си.

Заразмахва се обаче някаква сълзлива статистика колко българчета са неродени от 56-та година насам - тогава Народната република разрешава легалния аборт. Разбира се, със строги ограничения - неомъжени жени или жени, които вече имат две деца, заболявания.

Ако отворим същата статистика обаче, веднага се набива на очи, че абортите по време на „демокрацията", когато са легални и позволени, са намалели в пъти в сравнение със социализма, когато бяха полу-забранени. През годините от 53-та до 89-та бройката на абортите се движи между 120 и 145 хиляди годишно, през 80 и 90-те постепенно спада от 100 хиляди до към 30, а в новия век броят на абортите е средно около 29-30 хиляди през различните години.

Ако продължим нататък със статистическите данни в Европа, в страни, в които абортите за забранени или силно рестриктирани, процъфтяват криминалните клиники, смъртността сред жените е по-висока, а изоставените деца са много повече. Демографската картина остава същата, въпреки забраните.

Като основна причина за аборт се посочват предимно икономическите затруднения.

Съвременната европейка често пъти не е просто еманципирана кариеристка, а е принудена да работи, за да издържа семейството, наравно със съпруга си. Много от двойките изпитват затруднения с жилищата и издръжката за ежедневни нужди и не просто правят аборти, а изобщо се отказват да имат деца.

И понеже фалшиво и лицемерно се заговори за ценности, нека мъжката част да разбере, че за съвременната Ева, колкото и грешна да е, най-голямата ценност продължават да бъдат децата й, просто природата й е такава, това не може да се промени.

Само че имането на деца е отговорност за двама. И трябва да им осигурим не просто храна и покрив над главите, а грижа и възпитание, внимание, разбиране и обич, прилично образование и най-вече добро бъдеще.

Защото тъжната статистика за стотиците аборти у нас по времето на социализма говори само за едно - жената прави аборт, когато смята, че децата й нямат бъдеще.