Днешните тийнеджъри са по-материалистични, но по-малко склонни да се трудят за играчките си, ако ги сравним с "бейбибумърите" отпреди три десетилетия. Това показва провокативно ново изследване, което оценява трудовите навици и нагласи на няколко поколения абитуриенти.
"В сравнение с предишните поколения, днешните абитуриенти са по-склонни да искат повече пари и материални блага, но не и да работят усилено, за да ги заслужат", твърди един от авторите на изследването - Джийн Туендж, професор по психология в държавния университет в Сан Диего. Той определя това несъответствие като "разлика между фантазия и реалност".
Медиите смятат това за "самозабравяне"
Новите открития се основават на национално представително изследване в САЩ, включващо 355 000 американски гимназисти в последната година на средното им образование. Проведено между 1976 г. и 2007 г., изследването проучва отношението на тийнеджърите от няколко поколения към материалните блага и мотивацията им да работят усилено, за да си осигурят добър живот.
Всички млади хора, взели участие в изследването, оценяват колко важно е за тях да притежават своя собствена къща (не апартамент), нова кола на всеки 2-3 години, вила в избран от тях курорт и много други екстри. Освен това, били питани до каква степен са съгласни с твърдения като: "Очаквам работата ми да бъде основна част от живота ми".
62 на сто от учениците, анкетирани между 2005 г. и 2007 г., са убедени, че е важно да бъдеш богат. За сравнение - едва 48 на сто от поколението на т.нар. бейбибумъри, анкетирани от 1976 до 1978 година, вярват в същото. Но що се отнася до трудовата етика, ситуацията е обърната: 39% от новото поколение признават, че не искат да работят усърдно. На това мнение са само 25 на сто от запитаните през 70-те години.
Още няколко притеснителни тенденции
"Материализмът е нараснал значително от средата на 70-те до края на 80-те години. Макар че след това се наблюдава лек спад в нивата на материализма, младежите в края на миналото десетилетие са значително по-ориентирани към материалните ценности в сравнение с младежите през 70-те години", пишат авторите.
В същото време "ориентираността към работата" е спаднала драстично между средата на 70-те и средата на първото десетилетие на новия век, добавят учените. Особено впечатление прави процентът на тийнеджърите, които смятат работата за "централна част от живота" - спадът между поколенията е до по-малко от двама на всеки трима младежи.
35% от бейбибумърите признават, че нежеланието да работят усърдно може да им попречи да получат желаната работа. При "поколението на хилядолетието" обаче тази цифра е нараснала до 39%.
Какво е сбъркано при децата в наши дни? Младежите, израснали във време на обществена нестабилност (криза, безработица) и разединение (неженени или разделени родители) са особено склонни да възприемат материалистични ценности. "Нещо повече, когато по-голям процент от икономиката е ориентирана към рекламни послания, младежите също е вероятно да приоретизират материалистични цели."
Късмет в тази насока, "поколение Аз"
Регистрираното разминаване често проличава в поколения, белязани от нарцисизъм и разглезеност, коментира Туендж, автор на книгата "Поколението Аз: Защо съвременните американци са по-уверени, преследващи целите си и разглезени, но и по-нещастни от всякога".
Тя и съавторът на изследването Тим Касър, професор по психология в колежа "Нокс" в Илинойс, твърдят, че изучаването на материализма е оправдано, тъй като той често бива свързван с депресия и тревожност.
Предсказуемо е, че представители на старите поколения не реагират с особени симпатии на разглезените деца на новото хилядолетие. "Боже, когато приключих с ученето, работех на бензиностанция, миех чинии и правех каквото можех, за да свързвам двата края, докато не ми се отвори позиция за шеф на корпорация. Никога не съм съзнавал, че имам друг вариант - да хленча и да се оплаквам от това," пише един от читателите на Salon, звучейки до голяма степен като вбесен баща.
Поколението не е определящо
"До гуша ми е дошло от това, че поколението на над 50-годишните помпозно заявя, че тийнеджърите не знаят какво е тежка и усърдна работа. Естествено, че знаят. Със своите IT умения те са по-готови да се изправят пред живота, отколкото много от старците," пише читател в Daily Telegraph.
"Те не са глупаци, те съзнават, че системата работи срещу тях. Работи усърдно и работата ти ще бъде изнесена другаде. Получи университетска диплома и прекарай живота си в изплащане на студентски заеми," пише друг хаплив коментатор.
"Тези деца са израснали в купени с кредити "къщи на мечтите", където дори не се е налагало да делят баня с братята и сестрите си. С вездесъщи, месещи се във всичко родители, които са писали домашните и курсовите им работи вместо тях. Какво очаквате? Не е тяхна вината", коментира друг.
Както обобщава друг форумец: "Ако не можеш да мечтаеш, докато си в училище, кога изобщо ще имаш тази възможност?"
Имат очи да казват, че живеят под наем Старото поколение затова го е яд, защото децата му всъщност не искат да прекарат живота си, изплащайки ипотека за къщата и кредити за колата и обзавеждането.
Хъм - младите искали къща, вила и нова кола ама без да работят - че то тогава излиза, че аз съм бил още млад бе!?!
Разбира се, че има такава реакция. Бейбибумърите са видяли американската мечта. Работиш и с парите си уреждаш живота. Само че това вече не е така. Младежите виждат, че дори с много по-големи усилия не могат да постигнат това, което са постигнали родителите и дядовците им. Виждат огромните студентски заеми, чакащи изплащане и знаят, че следването може и да не им помогне. Виждат също дядо и баба със собствена къща и средно образование. Виждат огромната разлика между бедни и богати. Животът в САЩ малко по малко се влошава.
За бейби-буумърите са били още пресни уроците от Втората световна и затова акъла им е бил на място. Днешните млади са (сме) възпитавани в традициите на поп-фолка и лъскавия живот по медиите, затова морето изглежда до колене..... чифт силиконови цици и живота е като на кино
Децата, които сега навлизат в живота (почти) нямат примери на успешни по техните стандарти хора, които да са се реализирали чрез труд. До голяма степен контактите и примерите са иградени през кривите огледала на медиите и социалните мрежи. Хал-хабер си нямат от това, което ние сме научили от бащи и дядовци, които имат спомени от войните през миналия век. Не помнят времето когато Младост и Люлин бяха поляни, а не гета. Не знаят какво да чакаш да докарт хляб или мляко или да "пуснат" банани в показния или дънки във "Валентина". Не знаят какво е да има само 2 телевизионни програми при това не целодневни. Не са учени какво значат сирени за въздушна и химическа опасност. Не знаят какво е 3 години в казарма на повече от 150 км от местоживеенето. .......... Не знаят и какво искат, защото когато го получат ще открият, че то не ги прави щастливи, понеже парите са еквивалент преди всичко на положен труд и трупането им по друг начин, не носи благата и удовлетворението, което очакват от тях, с други думи те се обезценят и като следствие се обезсмислят. Сегашната световна криза го доказа по безспорен начин. Ако има страни където кризата не се усеща то е там където се работи - в Китай например. Но и там вече взеха да търсят на работата лекото и не ги чака светло бъдеще.
Пак не разбрахте Повечето от младите искат да работят за стандарт. Не искат да работят за оцеляване или за джобни. А това, което сега се предлага, вкл. и в България, е работа за оцеляване и за джобни. Като заплащане, имам предвид. И докато бившите бригадирчета от САЩ разправят в България как си купували маркови маратонки с един дневен надник, в България същите струват половин-една заплата.
Ще повторя за неразбралите (млади). Въпроса е че света не се променя според вашите желания и насторения. Ако това е вървяло в домовете ви, забравете го. Света се променя изключително бавно и сложно по модели, върху които отделния човек или дори масата хора не мога да въздействат. Не дай боже да се върнат онези времена, коато физическото оцеляване е било под въпрос. Но ако само иска и претендира, а нещо не се прави, всичк още се срине, защото това което е постигнато с труд изисква макар и по-малко, но все пак някакви усилия за да се поддържа. ....само за справка, преди няколко седмици 18-годишната ми дъщеря, рече че не иска да учи моден дизайн къде да е, а в Ню-йорк или Париж защото там били дизайнерите...и тоав при положение, че догодина завършва. ...а едно време през целия гимназиалне курс се готвих за приемни изпити, с ясна идея къде ще кандидатствам. Ей за това става дума, че в резултат на подготовката си можех да вляза в желана специалност, а сега просто се искат неща без оценка за реалната им стойност защото някой си го е направил или поискал или казал, че това е cool
Експлорер, ние не сме виновни, че ти си научил дъщеря си, че може да отиде в Ню Йорк с едно щракване на пръстите. Щом желае да учи това - нека се понапъне, да поработи и да отиде там да учи. Майка ми се е подготвяла 3 месеца по биология и е влязла с оценка 5.50, в първите 10, преди почти 30 години. Не е била разглезена пикла, преди това е работила по бригадите да си изкара пари. Хора разни, едни могат за 3 месеца, други за 30 години не успяват. За протокола, ако сега имах дете, не бих му плащала висшето в България.
@#13, честно казано, ако мериш успеха със заплата колкото за едни маратонки, то говорим за различни неща
Напълно съм съгласна, НО. В България хората имат право да работят от 16-годишна възраст. Това значи ли, че трябва да го изритам от къщи на 16тия му рожден ден? И не ми казвай, че това са две крайности и има други варианти, особено докато завърши гимназия, защото не е точно така. Аз нямам нищо против да издържам студента, но той/тя няма да има този стандарт, който е имал/а, когато е бил под моя покрив. Ако иска повече - да се хване на работа. Това ми беше мисълта, един минимум, който да покрива пълния наем и част от храната и комуналните разходи. Нали се сещаш как ще го оставя да ми се шири в самостоятелна стая в идеален център, да прави по 300 лв ток и да яде на обяд и вечер в ресторант
g00mba, ти самата рече, че младите не искат да работят за оцеляване или джобни. Не разбрах обаче това на каква база почива. При положение че милиони хора в България и по цял свят работят именно за оцеляването си, защо някаква група трябва да бъде изключена от необходимостта да работи за оцеляването си. Има една поговорка, че никой не е по-голям от хляба. Ако успееш да изкараш и за масло и други екстри, ползвай си ги със здраве, но да считаш, че оцеляването ти е гарантирано без труд, е претенция или незрялост, ако предпочиташ.
Експлорър, разбрах какъв е проблемът. Вие си мислите, че ние искаме да живеем на ваш гръб. Това не е вярно Не искаме обаче и да работим за 200 лв, вие за 300, и като се приберем "аз те храня и поя, и обличам, и ти плащам тока, защото взимам повече пари от теб". Вие това го правите, царе сте в него - да обяснявате как изхранвате и плащате сметките.
g00mba, единственото което си мисля е, че ще ви трябва повече време, за да осъзнаете прости неща. През това време някой, разбирай предишните поколения, ще трябва да ви изхранва чрез труд и това в планетарен мащаб. А пък тези от вас, които стоплят за какво иде реч, ще поемат по пътя си и някои дори ще дръпнат напред. За другите остава ролята на кучетата дето лаят докато кервана си върви, с тази разлика, че вече могат да го правят и тук, и от двете страни на Атлантическия или Тихия океан.
Родриго, не се разбираме явно. Казвам същото, което и ти, но леко допълнено. Казвам, че няма лошо да се работи за по-малко пари, но стига тормозът кой кого храни да не е налице, а той Е. От друга страна, няма да оставя дядка, изкарал от Татово на бюро, да ми обяснява как да си търся каквато и да е работа - неговата винаги е била гарантирана, моята никога не е била.
Като чета някои коментари си мисля че 40-те са новите 20, а 20-те са новите 12