Днешните тийнеджъри са по-материалистични, но по-малко склонни да се трудят за играчките си, ако ги сравним с "бейбибумърите" отпреди три десетилетия. Това показва провокативно ново изследване, което оценява трудовите навици и нагласи на няколко поколения абитуриенти.
"В сравнение с предишните поколения, днешните абитуриенти са по-склонни да искат повече пари и материални блага, но не и да работят усилено, за да ги заслужат", твърди един от авторите на изследването - Джийн Туендж, професор по психология в държавния университет в Сан Диего. Той определя това несъответствие като "разлика между фантазия и реалност".
Медиите смятат това за "самозабравяне"
Новите открития се основават на национално представително изследване в САЩ, включващо 355 000 американски гимназисти в последната година на средното им образование. Проведено между 1976 г. и 2007 г., изследването проучва отношението на тийнеджърите от няколко поколения към материалните блага и мотивацията им да работят усилено, за да си осигурят добър живот.
Всички млади хора, взели участие в изследването, оценяват колко важно е за тях да притежават своя собствена къща (не апартамент), нова кола на всеки 2-3 години, вила в избран от тях курорт и много други екстри. Освен това, били питани до каква степен са съгласни с твърдения като: "Очаквам работата ми да бъде основна част от живота ми".
62 на сто от учениците, анкетирани между 2005 г. и 2007 г., са убедени, че е важно да бъдеш богат. За сравнение - едва 48 на сто от поколението на т.нар. бейбибумъри, анкетирани от 1976 до 1978 година, вярват в същото. Но що се отнася до трудовата етика, ситуацията е обърната: 39% от новото поколение признават, че не искат да работят усърдно. На това мнение са само 25 на сто от запитаните през 70-те години.
Още няколко притеснителни тенденции
"Материализмът е нараснал значително от средата на 70-те до края на 80-те години. Макар че след това се наблюдава лек спад в нивата на материализма, младежите в края на миналото десетилетие са значително по-ориентирани към материалните ценности в сравнение с младежите през 70-те години", пишат авторите.
В същото време "ориентираността към работата" е спаднала драстично между средата на 70-те и средата на първото десетилетие на новия век, добавят учените. Особено впечатление прави процентът на тийнеджърите, които смятат работата за "централна част от живота" - спадът между поколенията е до по-малко от двама на всеки трима младежи.
35% от бейбибумърите признават, че нежеланието да работят усърдно може да им попречи да получат желаната работа. При "поколението на хилядолетието" обаче тази цифра е нараснала до 39%.
Какво е сбъркано при децата в наши дни? Младежите, израснали във време на обществена нестабилност (криза, безработица) и разединение (неженени или разделени родители) са особено склонни да възприемат материалистични ценности. "Нещо повече, когато по-голям процент от икономиката е ориентирана към рекламни послания, младежите също е вероятно да приоретизират материалистични цели."
Късмет в тази насока, "поколение Аз"
Регистрираното разминаване често проличава в поколения, белязани от нарцисизъм и разглезеност, коментира Туендж, автор на книгата "Поколението Аз: Защо съвременните американци са по-уверени, преследващи целите си и разглезени, но и по-нещастни от всякога".
Тя и съавторът на изследването Тим Касър, професор по психология в колежа "Нокс" в Илинойс, твърдят, че изучаването на материализма е оправдано, тъй като той често бива свързван с депресия и тревожност.
Предсказуемо е, че представители на старите поколения не реагират с особени симпатии на разглезените деца на новото хилядолетие. "Боже, когато приключих с ученето, работех на бензиностанция, миех чинии и правех каквото можех, за да свързвам двата края, докато не ми се отвори позиция за шеф на корпорация. Никога не съм съзнавал, че имам друг вариант - да хленча и да се оплаквам от това," пише един от читателите на Salon, звучейки до голяма степен като вбесен баща.
Поколението не е определящо
"До гуша ми е дошло от това, че поколението на над 50-годишните помпозно заявя, че тийнеджърите не знаят какво е тежка и усърдна работа. Естествено, че знаят. Със своите IT умения те са по-готови да се изправят пред живота, отколкото много от старците," пише читател в Daily Telegraph.
"Те не са глупаци, те съзнават, че системата работи срещу тях. Работи усърдно и работата ти ще бъде изнесена другаде. Получи университетска диплома и прекарай живота си в изплащане на студентски заеми," пише друг хаплив коментатор.
"Тези деца са израснали в купени с кредити "къщи на мечтите", където дори не се е налагало да делят баня с братята и сестрите си. С вездесъщи, месещи се във всичко родители, които са писали домашните и курсовите им работи вместо тях. Какво очаквате? Не е тяхна вината", коментира друг.
Както обобщава друг форумец: "Ако не можеш да мечтаеш, докато си в училище, кога изобщо ще имаш тази възможност?"
"... Ако няма кой да те издържа, работиш за 200 лв...." На това (болшинството от предлаганите "заплати" в БеГе) му се вика експлоатация и няма нищо общо с работата.
Естествено, че студинтите трябва да се издържат - това включва наема в общежитие, храната и таксата в университет. Това е важно, за да може студента да има време да учи, а не да ходи на работа от първия ден. Още помня с моите родители как обсъждахме в "далечната" 98 година от колко пари имам нужда на месец. Тогава 120 000 (120 днешни лева) не бяха много пари, но ми стигаха за всичко. Почнах работа чак във втори курс и то по специалността (първата ми заплата беше около 80 лева) . В края на втори курс вече можех да се издържам сам, а в края на трети вземах заплата колкото родителите ми. И наистина смятам, че човек първо трябва да учи, а след това да работи. И ако работи да е свързано с това което учи. Но също така, човек трябва да реалист за своите и на околните възможности. За 120 лева получавах стая със сквъртирант, храна на стол и пътуване с градски транспорт. Нито съм искал, нито са ми предлагали собствена къща и кола или пък хранене на ресторант - когато получих възможност си купих това което ми е необходимо. И така би трябвало да е с всеки - можеш да получиш всичко което си поискаш, но след като си го заслужиш.
"... експлоатацията е масова, но какъв е другият вариант? Да си стоиш неексплоатиран и да се чудиш как да си купиш хляб..." Излизаш и изриваш лайната. Като ти каже двеста-триста-петстотин лева заплата, му се изсмиваш или му биеш един тупаник в зъбите на тоя същия и му се изпикаваш отгоре. Не да си подвиваш опашката, както правят всички в БеГе, щото тука няма кой да те защити. А тия от твоята черга, е тия със същото това мислене, като твоето "Аз ше си трая и ше си работа за ~200 лв, па него нека си го изволнат, дреме ми", те са по лоши и от тия същите работодатели. Защото последните на техен гръб си купуват всеки месец нова кола и вила в планината, като непрекъснато само изискват.
Много си права Елена - всичко е въпрос на търсене и предлагане. За това е важно човек да се развива и да работи в областта в която е добър и му е интересно. За това трябва и да се учи - не заради купоните и живота, а за това да станеш добър в работата си и да ти плащат добре след това. Колкото до ниската производителност на труда, която беше спомената тук - това не е съвсем вярно. Възможно е в България производителността да е два пъти по ниска отколкото в Германия, но не е 10 пъти по ниска нали? Нека заплатите тогава са наполовина на немските, а не 10 пъти. Ето това вече е въпрос на регулация - работодателят да е длъжен да заплаща по достойнство труда на работниците си.
А когато има 10 работни места и на 8 дават 200 лв, а на другите 2 - 2 хиляди, значи е редно да се замислиш, преди да се преебеш да се хванеш на някое от местата за 200 кинта, нищо че са повече от другите. Поради подобно замисляне има вътрешна миграция към Голямото село, има и емиграция. Редовният пример с чистенето на кенефи в чужбина - лайна, лайна, ама там заплатата ти поема средните разходи за живот в самостоятелна стая (без съкилийник, той е в другата стая), в обикновен, непретенциозен, нескъпарски квартал. Това включва наем, комунални услуги, градски транспорт, облекло, поддържане на социалния живот. В България не можеш да си купиш само хляба за месеца със заплатата за същите работни задължения. Ако общата работа в чужбина беше толкова ужасна, тежка и зле платена, нямаше хиляди български висшисти да си купуват еднопосочни билети.
Чета тука и се чудя и мая как не ви е срам някои хора да твърдите, не, да настоявате, че трябва да се примирявам с (да не е 200) 400 лв заплата. Вие нормални ли сте?
Не може да бъде- съгласна съм с Родриго!
partci "На това му се вика експлоатация", "по лоши и от тия същите работодатели", "изриваш лайната", "му биеш един тупаник в зъбите на тоя същия и му се изпикаваш отгоре". ===== Чудя се привърженик на Атака ли си, или на Ангел Че ? Ми байно, като си толкова можещ, ербап и не искаш да се примиряваш, защо чакаш да ти "дадат" заплата? Изкарай си сам парите, за*би ги тия народни изедници.
По някаква причина хората почнаха за БГ да обсъждат... Ами ок, тогава и аз ще се изкажа. Хората се навиват на заплати от по 400 лева, защото избора често е 400 или нищо. Ако нямаш резервен капитал, нито можеш да преживяваш, очаквайки заветната работа за 600, нито можеш да започнеш бизнес.
@Абе, не говоря за "можещи и неможещи", ами за "даващи и взимащи" (или невзимащи), вземи го проумей. @KingoftheROAD, не би трябвало да си изкарваш парите с бой (освен ако не си боксьор или ММА боец), а да си отстояваш правото за достойно заплащане - като шивач, като металург, като миньор, като артист/творец/музикант.
Ташев, значи според теб е нормално с клошарство да се изкарват повече пари, отколкото с честна работа ли? И е нормално всички да работят таксиметров шофьор, в краен случай куриер, за да изкарват "добри пари"? Съжалявам те, честно.