Да си поемем дълбоко въздух и да обобщим накратко ужаса от фактите около двете убийства през последните дни! Вие как бихте го събрали в едно просто изречение? В моята глава е това: Децата убиват.
В момента е арестувано едно деветнадесетгодишно момче, сериозно заподозряно в извършването на убийството на Георги в Борисовата градина през юни 2015 година. С времето и гражданския си опит се научих, че наистина всеки е невинен до доказване на противното, затова няма да го посоча с пръст и да го нарека „убиец". Всъщност ще ми е трудно да го нарека така и дори, ако съответните органи го направят, защото знам, че не винаги и само лошите хора стават убийци. Освен това имам деца на възраст, близка до тази на арестувания Йоан Матев към момента на убийството - седемнадесет години.
Убийство обаче има. Георги го няма, а кадрите с лежащото му безжизнено тяло на пейката сред дърветата не са филм. Точно както не е и част от телевизионна кримка масовото полицейско издирване на слабото, високо момче, засечено от камерите в близост до местопрестъплението да бяга минути след намушкването на Георги. Търсенето му не беше нито част от измислен сюжет, нито социален експеримент. Беше си реална полицейска работа, извършена, както чувам да говорят специалистите, „като по учебник". Тук всъщност започвам да се озадачавам.
Кадрите с издирвания във връзка с престъплението ги вижда целокупният български народ. Той и без това наброява горе-долу жителите на един по-голям европейски град, така че вероятността хора да разпознаят момчето на тях не е малка. Като се има предвид, че все пак събитието се случва в кажи-речи едномилионна София, а притичващият пред камерите младеж е в онази възраст, в която съвременните деца имат и огромен кръг виртуални познанства, просто не е за вярване как абсолютно никой не го разпознава.
След залавянето му от полицията обаче този факт се разби напълно. Защото се оказа, че образът на Йоан е бил дешифриран от почти всички от близкото му или по-далечно обкръжение. И всички те - учители, съученици, познати и приятели - са си замълчали.
Като майка няма как да виня родителите на заподозрения Йоан за това, че не са вдигнали телефона на полицията и бодро не са съобщили „Ей, на ония кадри май е синът ни!". Мога само бегло да си представя през какво си минали и минават те в този момент. Не искам да бъркам и в още една чувствителна рана - фактът, че другият им син вероятно не е издържал на напрежението и е свидетелствал срещу брат си.
Нека всеки от нас си помисли добре какво би направил в подобна ситуация и дали нервите му биха издържали да живее ден след ден с една такава лъжа, пък дори, когато тя се отнася до член на семейството ти. После да съди кой е по-големият грях - да прикриваш евентуален убиец или да предадеш брат си.
Най-големият ужас около тези последни разкрития по случая в Борисовата градина отпреди година и осем месеца е огромната, превърнала се в норма безотговорност. Безотговорност към другите, към законите, към справедливостта, към истината, към човешкия живот. Ако се докаже, че Йоан е убиецът на Георги, следва той да го е намушкал с онзи нож, хвърлен после в канавката наблизо.
Това означава, че едно седемнадесетгодишно дете ходи въоръжено със смъртоносен нож дори и когато отива на тренировка по тенис в юнска, делнична сутрин. Учебникарска истина, че излезе ли нож на сцената, все ще се намери къде да се забие. В този случай, уви, в тялото на друго дете. Без никаква причина, вероятно ей така, „без да искам". Може би някакво момчешко спречкване и опъване на тиранти, може би непреценена заплаха или моментна загуба на представа какво се случва в този съвсем реален момент.
Ножът обаче е бил там, също така съвсем реален. Бил е част от ежедневната момчешка екипировка на един седемнадесетгодишен хлапак, който в един момент просто го е използвал по предназначение. Носел го е със себе си, защото със сигурност е вярвал, че той му е необходим. Бил е убеден, че живее в среда, в която всеки миг и навсякъде може да бъде атакуван и трябва да се отбранява.
Такава представа сме му създали ние, възрастните, ние, дето сме изградили това „наше" общество. Защото всички мълчаливо си знаем, че заради едно засичане на пътя от съседната кола някой може да извади бухалка и на светофара да ти разбие главата. Защото сме наясно, че във входа могат да те нападнат и изнасилят, на спирката може да те набият за удоволствие, а ако вкъщи мъжът плесне два-три шамара на жена си, това са си „семейни работи" и „техни си неща".
Знаем си и си мълчим.
Затова и не е чудно, че близо двеста души, разпознали издирвания от полицията заподозрян на видеозаписа, са предпочели да си затраят. Не от страх, а от тотален, безотговорен непукизъм и пълно капсулиране в една държава, която непрекъснато обвиняваме за това, което е. Въпреки че ние сме създателите на това общество от лицемерни непукисти, които тихинко си кютат в позата „не ме засяга". Докато следващият път ножът не се забие в тялото на техен близък. Чак тогава почва да боли.
Обществения непукизъм обвинявам и за другото детско престъпление - смъртта на единадесетгодишното момиченце вследствие на ритник в корема от неин съученик. Всъщност и тази причина ще се потвърди или отхвърли едва след преценката на съдебна медицина, но съмнение, че детският бой е в основата и на тази детска смърт, едва ли има.
Сигурна съм, че това ученическо спречкване е изглеждало като и е било едно от многото. И мен съученици са ме скубали и били в училище, просто късметът явно е бил на моя страна и ей ме на - оцеляла съм. Когато чух новината за смъртта на детето и ритника в корема му от друго дете по телевизията обаче, се сетих за един известен социален експеримент, който дълго се въртеше в социалната мрежа.
В Италия караха десетина-единадесетгодишни момчета да ударят едно момиче на тяхната възраст. Без причина, просто ей така, защото един възрастен им казва. Всички те - тези малки, будни момчурляци - категорично отказаха. Предпочетоха да застанат срещу авторитета на възрастния, вместо да вдигнат ръка срещу момичето. Ценностите им бяха подредени правилно, дори и на тази крехка възраст.
Тук ни се губят на нас нещата.
Губят ни се ценностите, които изповядваме и които оставяме децата ни да научават от нас. Губят ни се постъпките, чрез които ги учим да живеят едни с други. Няма ни ги базисните добродетели - думите, вместо юмруците, търпението вместо гнева, споделянето вместо агресията, извинението, вместо нападението, животът вместо смъртта.
Онова дете, изритало момиченцето в корема, също е жертва на това, което сме му предоставили като среда. Убедена съм, че то не е искало да убие. Просто е постъпило така, както е видяло да се постъпва. И тепърва му предстои да изживее живота си в осъзнаване на това, което се е случило. От тази предстояща среща със себе си със сигурност ще се родят много други бесове. И те отново ще бъда част от това общество.
Лошото е, че стореното е сторено. Убийствата са факт и са поредните детски престъпления, чиято тежест трябва да осъзнаем като отчаян крясък нещо да се промени. Да се промени отвътре, от нас самите. Като ей сега прегърнем детето си и му кажем, че го обичаме. Като правим ежедневно малки, добри жестове един за друг. Като спрем да се избиваме с думи и дела. Като по човешки показваме всеки ден на малките хора, които отглеждаме, че най-голямата ценност, която притежаваме, е животът.
Оттам нататък можем само да се надяваме и с всички сили да се молим утре в неисканата роля на убиец да не се окажем самите ние или... собственото ни дете, което толкова обичаме. Защото и децата убиват.
Експлорър, Ти можеш ли да изброиш евро-атлантическите ценности? Да ги назовеш кои са? И, моля, ако е възможно, за по-изчерпателен отговор, тъй като имам подозрението, че въпросните са два вида - официални и неофициални. Благодаря предвартелно!
Не, Макако, Пак не си в час. Щяхме да сме пенсионери, ако беше времето на соца. И с голям кеф щяхме да оставим разни дебелоглавци да си трошат главите. Е, нямаше да сме съвсем безучастни. Щяхме да си седим с Иван в някое кафене и да си джиткаме таблетите. И чат-пат щяхме да се ловим на бас кой пръв ще дойде при нас за съвет, след като си строши главата - Макакът, Свинския или пък СамВаймс. Басовете, естествено щях да ги печеля аз, сиреч - Иван ще плаща кафето и локумчетата. Но.... кво да прайш - "капитализъм", братче!
Dox, ти си този, който твърди, че новините коментирани в статията са резултат от "...30 години възпитание в "евро-атлантически ценности"". Бъди така добър като "мислещ човек" да споделиш на "скъпия" Иван, кои са те. Ако трябва аз да ги обяснявам ще трябва да пратиш КрАЗ - 222, защото зилчето ще има да цикли цял ден;)
@Dear Ivan, ей за това иде реч: че на убедените комунисти им трябваха 15-20 години да разберат, че тая работа така не става. Затова под благовидиня предлог, за благото на човека и в името на народа са действали и лагерите в Скравена, Ловеч и Белене. Да не говорим че затворите бяха препълнени. Но за тези неща информацията не беше широко достъпна. Религията, която сега е обявена за стожер на националното самосъзнание, беше поставена в положение "на колене", по-лошо от времето на турското робство. Плановата икономика очевидно не успява да задоволи потребностите на населението, поради което от първата половина на 70-те години страната ни започва да трупа дългове. Това което имаше отиваше за свои хора. Същите тези, които сега се уреждат с държавни поръчки. Така че в това отношение си прав, своите хора от онова време, пак са "свои". А за Белазите не си, те са проектирани за експлоатация в кариери и не могат да се движат по пътищата;) От онези возила, Кразът е най-големия самосвал, който може да се използва по нормалните пътища.
@ Dear Ivan, приказката беше, че същите неща ставаха и преди 89-а, но имаше повеля на Партията, да не се разгласяват. За другото грешиш, приказките са различни, но ти си на възраст и имаш достъп до интернет - оправяй се
Иване, Рано или късно човек се сблъсква с подобни "българи" като Експлорър. Още снощи забелязах, че на въпроса - кои са евро-атлантическите "ценности" имаше сума ти коментари преливащи от остроумия и пр., но така и никой не ги назова. Най-вече пък Експлоръра. Той явно е зает с много проучвания Днес, гледам, че вместо. да отговори пряко на въпроса, той се занимава с марка камиони. Имам чувството, че завинаги ще си остане енигма за мен - защо българинът не казва това, което мисли? Случаят с "Експлоръра" е типична илюстрация за това. Ще използвам и фразата на нашия народ, че в случая т.нар."Експлорър", се изсули като пр..ня из гащи, вместо да заеме някаква сериозна паозиция. За по-умните това е ясно какво значи - ами ..... страх го е, бе! В тази връзка - много ми хареса начина, по който беше насрал Седмицата преди няколко вечери. Аз го мислех за уравновесен човек, но все пак за човек с мнение. А той се оказа човек без мнение - мекотело. Може да се каже и другояче - с мнение, според конюнктурата. Иначе казано .... - сещаш се, нали. Но, да се върна пак на т.нар."експлорър". Този екземпляр за пореден път ме кара да се убедя в правилността на една моя си мисъл, че: - Българинът говори едно. - Мисли друго. - Върши трето - Излиза четвърто.
Добро утро-да влезем в стила на Шамито пак: Ало, ченгетата.. ало , колабораторите... Нали го виждам, че е хубаво на Запад. Освен лошо, има и много хубаво. Казват му култура на отношенията, обществен договор, социална отговорност и т.н. Тези вашите опорки си ги говорете на червените бабушки и компания. А и вие сте час от същата "скапана западна цивилизация"- цигарки, деликатесчета, винце, уиски, Ейми , лукс, парички, власт, насилие, манипулации... не се правете...Проблемът, е ,че сте възприели само лошото от Запада. ПП Пък Део-то и той- добре дошъл в групата, таман станахме четворка за каре- кой ще раздава? Има Господ, да знаете. Збогом, преятели родо-люпци.
* Ахахах- час вместо част. Но и така става- само"час" от времето на човечеството...
https://www.youtube.com/watch?v=OtO651CqhGY
@ Dox & Ivan, темата е твърде сериозна, за фелациото, което си правите
Експлорър, Защо толкова те е страх да кажеш "Не знам, не мога да отговоря на въпроса."? Би било по-достойно, а и няма да ти се налага да ръсиш глупости, за да избягаш от отговора. Толкова е лесно! Но, авно друго не може да се очаква от българин-антикомунист.
Експлорър, Иван вече ти е дал насока в търенето на отговора - правата краставица. Ето, вече се очерта първата евро-атлантическа ценност. От мен имаш още няколко: - Коланите на задната седалка - Щастливите кокошки /без тях никога няма да бъдеш щастлив/ - България най-после е република, па макар и от Новия Съветски Съюз, замислен в този вид от Лев Троцки. От това по-висша ценност, особено пък за "антикомунистите" - здраве му кажи.
Dox, ти спомена някакви евро-атлантически ценности възпитанието в които, води до въпросните събития, но понеже не ги спомена кои са те, аз ти казах че подобно поведение е безочливо. Както и целия опит да подмените дискусията, защото вече за n-ти път ще кажа, че подобни неща имаше и преди 89-а. Така че докато не уточниш кои ценности имаш предвид, и как възпитанието в тях води до подобни събития, е безпредметно да ме обвиняваш в каквото и да е.
Уиндоус Експлорър, Ти пък заяви, че всеки, който бил преминал не знам си коя граница, знаел много добре кои били въпросните ценности. Аз съм я преминавал няколко пъти, но не ги знам и за това помолих да ги изброиш. Ти така и не ги изброи. Не ги изброиха и други, с големите си претенции. Идеално общество няма. Изкривявания ще има винаги. Никой не може ясно да дефинира въпросните ценности, но всеки се досеща за какво става дума. Всъщност в коментар 47 Алилуйщина прекрасно е изложил нещата. И понеже намесваш времето на соца, нека ти кажа нещо, което ти може би не знаеш. Духът на тези "ценности" започна да се проявява още в началото на 80-те години. Нещата бяха започнали да се разкрепостяват. Все по-свободно се говореше за недостатъците на онази система и т.н. Но и все по-често се натъквах къде ли не на хора, убедени, че ако не била тази система те щели да бъдат най-малкото Рокфелеровци. Те толкова много работели, толкова много знаели, благодарение на тях се крепи държавата едва ли не. В края на 80-те вече почти всички бяха изплезили езици и точеха лиги как ще станат богати и велики, как най-после техния "труд" ще бъде оценен подходящо. Все по-често се отричаха или подлагаха на съмнение неща свързани с възпитанието на децата, как трябвало повече свобода и т.н. След 1989 г. вече всякакви задръжки и прегради бяха вдигнати. Криворазбраната свобода присъстваше като израз във всякакви теми. Започна най-нагло толериране на егоизма и това, че всеки трябва да гледа себе си и да не се интересува от другите. А държавата е нещо, което може само да пречи. И понеже ние винаги трябва да сме по-католици и от Папата, специално за икономиката започна изричането на такива "истини", като: "Който не се впише в пазарната икономика, следва да умре", "Бедността е условие за обществено развитие". Не липсваха и подобни на тази - "Ако много силно искаш нещо - просто се пресегни и си го вземи" - представяно уж като разчупване на догмите. И тогава, а и сега са модерни индулгенциите, предлагани за успокоение на съвестта. Например: "Ами аз го измамих, да, ама той си е виновен, след като е толкова наивен?" Един вид - какво толкоз нередно има? Горното е само малка част от огромен брой фактори, влияещи върху поведението на хората. Но от всички, най-ясно се забелязват няколко - егоизма, преклонението пред парите и материалното, масовото оглупяване, вследствие на криворазбани понятия - като "свобода", "права" и пр. и най-вече - убеден отказ от всякакви усилия за самоконтрол.
Макако, За кой ли път пиша тук, че номенклатурните и партийни деятели бяха поне в 3/4 наследници на бившата дребна боржуазия /едра не сме имали никога/. Те чакаха търпеливо няколко десетки години, докато дойде техния час. И го дочакаха. Какво последва след това - всички знаем - т.нар. "преход". Казваш, че той бил неуспешен. Лекомислено от твоя страна, Макако. Кажи ми една страна, където "преходът" е бил успешен, но не за 0.5% от населението, а за цялото население и държава. Преди да отговориш, ще те подсетя, че вече 30-на години целият свят е в преход и нещо не се виждат индикации той да е свършил. И още нещо - напоследък си все недоволен нещо бе, Макако? Защо така МА, КАКО?