Бъдете мили, но агресивни. Ако искате, плачете в офиса. Всъщност не - не плачете. Новата книга на Шерил Сандбърг, главният оперативен директор на Facebook, е пълна с противоречиви съвети...
Шерил Сандбърг не е сигурна какъв тип книга е написала. "Бъдете гъвкави: жените, работата и волята да бъдем лидери" не са мемоари, нито книга за самопомощ в личен или кариерен план, пише в увода. Не е феминистки манифест, но в крайна сметка е "своеобразен феминистки манифест".
Каквото и да е, тя е предназначена за "всяка жена, която иска да повиши шансовете си да стигне до върха и да постигне целите си". Сандбърг предлага това да се случи, като разрушим вътрешните си разбирания, които ни карат "да се самоограничаваме както за малки, така и за големи неща". Тя иска да "бъдем гъвкави" в кариерата си. Можем "да преодолеем пречките, които сами си поставяме, още днес", уверява ни тя.
"Можем да започнем още отсега"
В седмиците преди публикуването на книгата, критиците ожесточено обсъждаха авторитета, с който Сандбърг дава подобни съвети. Главният оперативен директор на Facebook е част от недосегаемия елит - и явно се надява да подкрепи собствената си репутация, държейки жените отговорни за провала си да напреднат, въпреки борбата с институционализирания сексизъм.
Или пък тя е властна жена с влияние в бизнеса и богатство, достатъчно солидно, за да стартира мейнстрийм феминистка революция. А може би критиките към Сандбърг са доказателство за поредния сексистки двоен стандарт.
Ала изявената позиция на Сандбърг в управлявания от мъже технологичен свят е централна за тезата на "Бъдете гъвкави". Прочетете книгата, следвайте примера ми, движете се напред и нагоре.
В своята книга Сандбърг внимателно претегля двойнствените ограничения - било то вътрешни или външни, които пречат на жените да достигнат пълния си потенциал на работното място. След това, тя използва случки от личния си опит, за да обясни как да управляваме тези ограничения, така че да се превърнем в успешни професионалистки.
За съжаление, комбинацията на Сандбърг от феминистки анализ и нещо-като-мемоари не работи
Да вземем например съвета й за това как жените трябва да се справят с един от най-объркващите двойни стандарти на работното място: проучване след проучване доказват, че "успехът и добрият външен вид са позитивно свързвани с мъжете, но не и с жените".
Сандбърг съветва дамите да не се поддават на изкушението да приемат тези статистики като вярни за себе си. Не бива да "се съмняваме в нашите способности и да подценяваме постиженията си," за да можем да "защитим себе си от това да не бъдем харесани". И все пак, "работодателите искат да наемат и да повишат тези, които са едновременно добри и компетентни".
Следователно, да не бъдеш харесвана не е приемлива възможност, така че в решаващи ситуации като интервюта за работа и преговори за повишение, тя съветва жените "внимателно да комбинират добрината си с настойчивост," да бъдат "непреклонно приятни," и да изглеждат "мили, загрижени за другите" и "достатъчно" женствени". Въпреки това, "дори когато жена успее да постигне своето в преговорите, тя може да заплати по-дългосрочна цена, свръзана с бъдещото й развитие".
Когато се изправи пред мрачни доказателства от този вид, Сандбърг разчита на примерите от своя опит, като например: По време на първата си атестация във Facebook, Марк Зукърбърг я посъветвал, че "желанието да се харесам на всички ме дърпа назад. Той ми каза, че когато искам да променя нещата, не мога да угодя на всички. Ако наистина успея да го постигна, значи не напредвам достатъчно. Марк беше прав." С което съответната глава в книгата приключва.
Цялата книга е написана в този дух
Сандбърг насърчава жените да симулират самочувствие на работното място, инвестирайки в "един час изкуствено усмихване" или "поза, подсказваща за голям авторитет". Обаче в крайна сметка е най-добре за жените да комуникират, запазвайки своята "автентичност".
Жените не бива да се страхуват да си поплакват в офиса, когато преживяват емоционален момент, съветва тя. От друга страна, "изследванията сочат," че "не е добра идея да плачем на работа". Жените не трябва да се притесняват да изявяват желанието си за по-гъвкаво работно време, което да съчетават със семейните ангажименти.
Само че "служителите, които се възползват от политиките за гъвкаво работно време, често биват санкционирани". Жените "трябва да направят преход от мислите в стил: "Не съм готова за това" към "Искам да постигна това и ще се науча, докато го правя."
Само че мъжете биват повишавани въз основа на потенциала си, а жените - въз основа на миналите си постижения. По-нататък Сандбърг твърди, че "жена, която обяснява защо е квалифицирана или споменава предишните си успехи на интервю за работа може да намали шансовете си да бъде наета".
Колкото повече Сандбърг се опитва да нагоди собствения си опит към рамката "бъдете гъвкави", толкова по-объркващи стават съветите й
Тя насърчава жените да седнат на масата, да вдигнат ръка, да говорят открито за проблемите си, дори и да признаваме, че ръководителите често приемат жените с подобно поведение за твърде приказливи или прекъсващи останалите.
Самата Сандбърг признава, че е наела човек, който да я научи да говори по-малко, "за да казвам само подходящото количество информация на срещите," пише тя. "Трябва да се чувствам така, сякаш казвам много малко," затова Сандбърг решава да бъде гъвкава... и да млъкне. На друго място в книгата си тя детайлно описва как е увъртала в неформалните разговори, за да скрие точно колко време прекарва с децата си.
Тя споделя, че докато работела за Google, нейната асистентка е била инструктирана да организира първите и последните й срещи за деня в отдалечени офиси, така че никой да не знае къде се намира. Това свое действие тя характеризира като "стъпка назад", затвърждаваща сексизма на работното място, за която самата тя споделя, че съжалява.
"Като погледна назад осъзнавам, че притеснението ми за работното ми време произлизаше от собствената ми несигурност," разкрива тя. И все пак, тук става въпрос за милионерката-оперативен директор на Facebook. Не е изключено именно тази стратегия да се е оказала решаваща за успеха на Сандбърг.
Тези истории не ни казват нищо повече отвъд клишетата на всеки вдъхновяващ плакат (към които Сандбърг има особен афинитет)
Послушните и благовъзпитани жени рядко променят нещата. Изпускаш 100 процента от шансовете, които не поемаш. Ако не успееш от първия път, не спирай да опитваш. Сега обаче, вместо с красиви пейзажи и летящи птици, тези клишета са илюстрирани със снимки на работещи жени.
Само по себе си, това не е по-обидно от всеки наръчник за развитие в кариерата, който някога шефът ви е подарил. Чудно обаче дали някой от преобладаващо мъжкия бизнес свят би се осмелил да подари книга като "Бъдете гъвкави", колкото и противоречива да е тя?
