Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Хайде да спрем да плачем в национален ефир

Да плачеш на диванчето при Опра не е като да плачеш на диванче в студио в НДК Снимка: Getty Images
Да плачеш на диванчето при Опра не е като да плачеш на диванче в студио в НДК

"Разтърсващата изповед на певицата Иванка Хептенгогова - само тази неделя при нас!".

Пускаш си в неделя телевизора, защото ти е скучно и защото навън изведнъж спря да е циганско лято насред ноември, а на малкия екран Иванка плаче с крокодилски сълзи. На видеостената до нея се изреждат класната ѝ от прогимназията, съпругът ѝ, майка ѝ и две от най-добрите ѝ приятелки.

Когато вече се появяват децата, за да обясняват каква прекрасна майка е Хептенгогова, певицата вече реве и деликатно попива носа си с хартиена салфетка, а зрителят се чуди само едно - кому е нужно?!

Сякаш когато и да пуснеш телевизора през уикенда, все някой плаче така, както севернокорейците плакаха за Ким Чен Ир.

Нека да се разберем, да се плаче от време на време е хубаво и още повече - полезно, особено когато е от сърце. Хубаво е да си отпуснем душата и да си поплачем, вместо да живеем като темерути, на които всичко човешко им е чуждо.

Само че когато плачът се случва в ефир, придружен с прекалено много информация за нечий личен живот и драми, започва да избива на показност и кич.

Едно е да се отрони някоя и друга сълза, да се споделят две-три снимки я от сватбата, я на новородения безценен наследник, друго е да "пуснеш кранчето" и в предистерия да споделяш на висок глас и без никакъв филтър за сватби, раздели, разводи, аборти, как си чистиш къщата и колко е трудно да се преметат 308 квадрата имение.

Не задължително в този ред.

Още по-страшното е, че този тип предавания не просто не обуздават сълзливата вакханалия, а напротив - водещият обикновено я насърчава всячески и единственото му препятствие са рекламите и финалните надписи.

"Кажи ни сега, Иванке, как се раздели с бившия си съпруг Гошо, колко мъчително беше възстановяването от секциото и коя ти е любимата рецепта за мусака?".

Вместо да се задават подобни абсурдни и фрапиращо груби въпроси и да се чака съответната пропита със сълзи реакция, не е ли по-разумно и по-коректно към гостите в предаването и към зрителите, поривите към кански рев да бъдат обуздавани? И да сведем до минимум "разтърсващите изповеди"?

Онези, които искат да знаят чак такива подробности от чужд живот, е най-добре да преодолеят нездравото си любопитство, вместо болните им страсти кой какво и как прави зад затворени врати да бъдат задоволявани.

Останалите не искат да чуват за толкова интимни детайли, а още по-малко имат желание в уикендовския ефир да гледат как учителката по литература на популярно лице обяснява как то, популярното лице, е рецитирало "Аз съм българче" още в първи срок, първи клас.

Или как е било много добро дете, което винаги е поздравявало с "Добър ден" и е носило торбите на леля Минзухария от петия етаж...

И в същото време, да не забравяме, че е задължително звездата, която е в центъра на предаването, вече да размазва от сълзи спирала и очна линия по дебелия слой фон дьо тен, или, ако е от мъжки пол, да зачерви нос като Дядо Коледа, и да изповядва интимност след интимност. 

Драги продуценти, Опра е една и все още няма пророк нито на американска телевизионна почва, нито пък на чужда, и да плачеш на диванчето при Опра не е като да плачеш на диванче в студио в НДК.

Българският зрител и да е воайор, това не бива да бъде поощрявано с безкрайни излияния и нови и нови рубрики и предавания, в които единствената цел е някой да подсмърча и да си казва и майчиното мляко.

Имайте малко уважение, спестете от грим, който ще се съсипе от сълзи, и предложете нещо по-позитивно и вдъхновяващо.

Току-виж рейтингите скочили...

---
Присъединете се към групатa Webcafe.bg във Facebook за свежи истории през целия ден:

   

Най-четените