Изумително е колко много хора са склонни да вгорчат собствения си живот и този на децата си, оставайки заедно под претекст, че го правят именно „заради децата“.
Факт е, че всяко дете живее най-добре с двамата си родители. Но когато положението е такова, че между майката и бащата отдавна няма никакво разбирателство, да не говорим за любов, нито пък някаква бледа надежда за такова, раздялата е на-доброто решение за всички.
Често децата са просто оправдание за нежеланието на възрастните да поемат отговорност и да пренесат на плещите си негативните последици от един развод в името на по-доброто и по-спокойно бъдеще, в което истината и щастието са възможни.
Ето 4 основни фактора, които подсказват, че „заедно заради децата“ не може да бъде достатъчна причина за съвместен живот с човек, с когото съжителството е непрекъснат компромис:
Децата винаги знаят, че има проблем
Колкото и добри актьори да сте, няма как да скриете от своите деца, че всъщност не желаете да бъдете заедно.
Израстването в семейна среда с двама родители е полезно и хубаво нещо, когато децата са свидетели на разбирателство, любов и подкрепа и виждат как техните родители се обичат помежду си. Това няма как да е така, ако майката и бащата се държат като съквартиранти или се карат непрекъснато.
Не давате здравословен пример за отношения
Знаем, че децата са склонни да копират родителския модел на взаимоотношения в живота си. Ако те са свикнали да живеят в обстановка, в която общуването се базира на лъжи и лицемерие в името на това да се запази цяло семейство, което отдавна не функционира реално като такова, а представлява просто една имитация на връзка, това може да доведе до придобиване на изкривени представи за отношенията между мъжа и жената изобщо.
При всички положения истината, дори болезнена, е по-добро решение в дългосрочен план за децата, отколкото симулацията на нормален живот. Има подходи, с които една раздяла може да се съобщи по възможно най-щадящ детето начин във всяка една възраст.
Няма как да отгледате щастливи деца, ако вие сте нещастни
Няма логика в това да превръщаш себе си в нещастен човек, заради щастието на децата си. За малките най-важно е да имат спокойни, удовлетворени и съответно - адекватни родители.
Човек, който непрекъснато отлага и загърбвана собствения си комфорт в името на децата, не може да бъде пълноценен в тяхното отглеждане, защото всеки ден се сблъсква с много повече стрес в опитите си да пренебрегва нуждите си, отколкото един удовлетворен от живота си родител.
Понякога е много по-добре едно дете да има разделени, но щастливи родители, отколкото такива, които живеят заедно с цената на постоянни мъки.
Децата ще израснат с чувство за вина
Винаги, когато в едно семейство има конфликти и неразбирателства, децата изпитват чувство за вина. Ако малките виждат, че родителите им не се разбират, карат се или просто са апатични един към друг, това ги кара да се чувстват отговорни, което може да е много опасно за по-нататъшното им развитие като хора и да доведе до трудности в общуването с бъдещи партньори.
Още повече, че в такава обстановка те изграждат у себе си убеждението, че личното щастие не е приоритет и е твърде възможно да повтарят модела на поведение, при който човек трябва вечно да се жертва в името на някого и нещо, колкото и непълноценен да го прави това.
