Може и да сме малка нация. Може и да не ни знаят къде сме на картата и да ни бъркат с Бразилия и Румъния. Може и да нямаме велики открития, световни умове и артисти и култура, с която да сме разпознаваеми. Може и да сме има-няма седем милиона българи в родината и още два-три милиона извън нея.
Едно обаче не може да ни се отрече - всички сме на хорото!
Не се изразявам метафорично, съвсем буквална съм. Де що има българин по света и у нас, каквото и да прави, все в един момент ще се окаже прихванат между рипащи в неравноделен ритъм сънародници. А ако още не се е хванал на хорото, хорото ще го хване с поредна информация как в някой далечен световен град българи дружно тропнали едно право насред центъра пред ококорените погледи на международната общественост.
Масовото хорово играене из чужбина започна като мила инициатива на родолюбиви емигрантски дружества. Неусетно премина в нещо като фолклорни флашмобове, с които за кратко нарушавахме тихото цивилизовано спокойствие на лишените от подобен народен танц общества.
Днес обаче световното българско хороиграене е тренд. Доказват го ежеседмичните възторжени постове на разчувствани от националното си богатство българи, в които се възпяват хоровата танцова стъпка и балканския дух. И видеоклипове се прикрепват. Да пращим по шевовете на носиите си от гордост как австрийската, чикагската, мюнхенската или не знам си коя земя стене под опинците на родните моми и юнаци. Дръж се, земьо чужбинска, българин те гази!
Нямам нищо против народните ни танци, напротив. За разлика от много българи, харесвала съм ги винаги.
Умея няколко не толкова сложни стъпки, които с ентусиазъм връзвам в ритмична поредица, когато се вие хоро на сватба или празник. Знам поне двайсетина народни песни, които обожавам да пея, когато някой иска да ме чуе или мястото и средата го допускат.
Винаги съм вярвала, че националната идентичност се носи и от фолклорното наследство, а ние поне такова си имаме.
Но някак в двайсет и първи век не е ли по-логично светът да ни опознава повече със съвременната ни култура и артистичен образ, отколкото с масови народни танци отпреди два века?
Няма ли повече смисъл в това да узнава за днешните хора, които в тази страна или извън създават изкуство и поддържат миналото чрез достойни сценични интерпретации, вместо да зяпа масови групи от патриотично заредени българи да дзупат върху най-големия роден фолк кич "Бяла роза ще закича"?
И като сме се хванали да впечатляваме Европа и Америка с хорца, не сме ли като в онези безумни клипчета, които трябваше да рекламират България по време на европредседателството, в които нищо друго, освен носии, пафти, цървули, рози, кози и коне се не види?
Българите сме завистливи хора. Като сме си у дома, в родината, ще се надпреварваме да се ритаме по кокалчетата и да си обясняваме взаимно кой колко не може, не заслужава и не е талантлив. Няма гений, роден по нашите земи, защото гениалността му е първото нещо, което сънародниците му ще смачкат.
Ако български артист направи пърформанс някъде на някой световен градски площад, у нас възмущението ще е на всички нива - защо точно тоя, за какъв се мисли, селянин, това ли е най-доброто, което можем да покажем, колко па да е велик, то това неговото изкуство кой ти го не може...
Веднага ще му се изкарат кирливите ризи, ще се изрови някое досие за принадлежност към ДС, КТБ, КГБ или мутрите, ще "лъснат" връзки, европари и фондове. Обществеността ще гракне, че пак сме с българската простотия напред.
В родните емигрантски среди е същото. Милозливите срещи на българската диаспора по разни национални поводи най-често и по традиция са сбирки, на които всеки проверява докъде е стигнал другия, колко пари прави и "наредил" ли се е добре. Така до следващата масова емигрантска спявка има материал за обсъждане и сънародници за мразене.
Да си български емигрант означава, че освен всички други нормални трудности по преместването на целия ти живот в напълно нова среда, имаш и една основна - не можеш да разчиташ на другите българи за помощ. Разбира се, че има изключения, но са толкова малко, че само потвърждават правилото.
Да завият българско хоро в чужбина е горе-долу единственото нещо, което българите извън пределите на страната могат чистосърдечно да направят заедно.
Защото хорото принадлежи на всеки. Него няма как да делим, да му намираме кусури и да го променяме по свой вкус. Хорото е българщина на квадрат, геометрична прогресия, то е енергиен патриотичен заряд, гръмващ спонтанно из разни точки на света. Хорото е единствената възможност българин да застане рамо до рамо с друг българин. То е идеалната метафора за родната примитивна етика, в която показността винаги е по-важна от смисъла. Да гледат и да се дивят, тез пусти народи от тез клети чужбини!
Да се чудят и маят де се е чуло и видяло таквоз чудо незнайно мъже, жени, че и дребни дечини да се заедно хванат, хванат още зафатят на туй ми ти хоро българско, българско, че и световно! И да си чужбинци онемеят пред таз левска сила и тез гърди юнашки, дет тъй рипат по европейски ми тротоари, че си Европа горко разплакват.
Ой ми та тебе, Европо, не си ми сал ти горкица, а че и петте континента, тез братя и сестрици, дет ни хоро си имат, ни фолклорец да си на света покажат, че свят да ги забележи. Нек мълчи таз земя човешка, нек тръпне пред културата българска, културата, майно льо, селската...
Моасе отново избива рибата със снобарщина. Моасе, по-добре с хоро да ни знаят отколкото с мангалите, които ритат хора из европските метра. Като нямаме друго, поне фолклорът ни за момента е едно от богатствата но, които много друго цивилизовани (и скучни) народи си нямат.
Маце, всички идваме от село. А ти колкото и да се опитваш да скъсаш с него, все някой от твоите родители или техните е дошъл с цървулите и бохчата в града да си търси късмета. Фолклора е национално богатство, за разлика от градските кифли, които ги има навсякъде.
... тази статия от бавноразвиващ се ли е писана? --- Да.
"Моасе, по-добре с хоро да ни знаят отколкото с мангалите, които ритат хора из европските метра." - това ли са алтернативите? Ритаме хора или играем хорца? Няма деца от олимпиади, няма аниматори, няма Уолтопия, нема нищо... Ами, да, заслужаваме си го значи... "Като нямаме друго, поне фолклорът ни за момента е едно от богатствата... " - сам съм, други няма. Ще бичим свирнята, докато не изкапем. "... които много друго цивилизовани (и скучни) народи си нямат" - хайде да зарежем най-накрая тая идея, че ние сме един ужасно интересен народ, който просто всички му завиждат и затова не е световноизвестен. Ми, не... Неравноделните ритми действително привличат, разни интереснотии - също, но сме далеч от идеята за "интересен народ". "Маце, всички идваме от село. " - говори за себе си. "все някой от твоите родители или техните е дошъл с цървулите и бохчата в града да си търси късмета. " - отново, говори за себе си. Ако това е твоята история, няма лошо. Но не я вменявай на хора, които може и да не са се влачили с бохчите и цървулите, сори.
Снощи се разхождах из нощна Варна и точно на центъра се натъкнах на един музикант, който свиреше на саксофон. Свиреше разкошно, изобщо не съм предполагам, че от саксофон може да се извлекът такива звуци. /щото съм отявлен фен на рока/. Бях част от голямата тълпа, която го наблюдаваше и му се радваше. После се сетих, че българския вариант е свирач на гайда, зурна или нещо също толкова отвратително и ми стана малко тъпо.
До мърлата писала статията - когато България е била държава и е имала култура, 90% от останалата Европа още е била на палаткови начело. До гуша ми е дошло от мръшляци като тебе и тоя саксофонист по-долу. Като не ви харесва - напуснете, и без вас си можем.
"До мърлата... " - патриотично ми стана от тая изтънчена реч... "До мърлата писала статията..." - в тази фраза липсва една запетая. Странно е да обиждаш и да дуднеш за култура, а да не можеш да пишеш... "... когато България е била държава..." - що, сега какво е - империя ли? "... когато България е била държава и е имала култура, 90% от останалата Европа още е била на палаткови начело... " - чудесно. А кога ще спрем да живеем в миналото? Понеже в момента положението никак не е розово... "До гуша ми е дошло от мръшляци..." - наистина много възвишен изказ. Патриотично ми е, бе! Родна реч, омайна, сладка... "... и тоя саксофонист по-долу..." - айдееее, и саксофонистът го отнесе...
Дори скрит в голяма тълпа и по тъмна доба, личи неграмотността и невежество ти. Понякога е добре човек да споделя някои неща само с близки хора или да си мълчи и да слуша. Все нещо ще научи, а и е сигурно, че няма да се изложи. Поне има шанс да го "извлекЪЪЪт" от дълбокото блато на незнанията му.
Питекантропус, Защо така все още никакви наченки на еволюция при тебе? Поради что? Колкото до рокендрола - той нали беше смес от негърския блус и кънтри - все американски фолклор. Те друг си нямат. И ако това ще се предлага като "съвременна" култура, значи и нашият фолклор си е част от тази култура. Ако пък ще е класика - шедьоврите и са от 18-ти и 19-ти век. Какво ги притеснява някои това? Може би, някакъв неосъзнат срам, че са българи или пък родени по тези места? Както казва Валентин Вацев - "Някои още не могат да простят на родителите си, че са българи или са ги родили в България." Касимова обаче пропуска нещо много важно - никъде в балканските държави по зяведенията не се пуска наш фолклор. Пускат си техния. У нас е обратното - слушаме най-вече сръбско, гръцко и чалгаджийско-мангалско-турско-арабски маанета. Но от целия текст горе, бъзикането с Ботев в последните два абзаца е най-гнусното. Но, нали трябва да сме в крак с времето. Да сме "съвременни". Ботев да се изхвърли от учебниците - нали е комунист, масон, богохулник, осмива църквата ...... .
Кой пък ни бърка с Бразилия бе госпожа? Още малко с Китай някой няма ли да ни обърка?
@#12, мисля че и досега нямаме домейн .бг, поради приликата с .br.
вече има .бг