Падението на свирката...

Трудни времена настъпиха за френската любов. Ако трябва да перифразираме това твърдение в един безочлив въпрос, бихме попитали - някой въобще "готов" ли е за фелацио в наши дни? През 60-те и 70-те години на миналия век, френската беше голям хит.

Лечебните й сили са описани красноречиво в романа на Джон Ъпдайк "Бек", в който любовницата на главния герой се опитва "да върне живота и силата в неговия повяхнал чеп, като го превърже с кадифените си устни".

Изоставяйки скромността на художествената литература, в поемата "Фелацио" Ъпдайк се възхищава на начина, по който "всяка от тези спретнати секретарки / вечер, за да задоволят любимия си, поемат/ цял фонтан в устата си". 

Дали обаче тезите от 70-те са живи и през новото хилядолетие?

Когато за първи път се сблъсках с тези редове през далечната 1972, на възраст 14 години, те ми се струваха възбуждащо груби - и дори малко гнусни. Сега една безобидна поема като тази едва ли би била подходящ пример, за да подкрепим конспиративната теория за свирките, но очевидно има нещо гнило: 1972 бе годината на легендарния филм "Deep Throat", в която жените бяха убеждавани, че имат клитор в гърлото, така че всеки път когато правят орален секс, те изпитват оргазъм.

Ако се върнем назад към онези времена, тази теория прилича на идея, вменена от феминистките, които по един особено преувеличен начин показват скритото женомразие в мъжките фантазии. Или в крайна сметка не е толкова преувеличено.

Горе долу по същото време се появи един виц за това как идеалната жена трябва да е висока около метър и да има плоска глава - за да има къде да си сложиш бирата, докато ти прави орална любов. По един или друг начин, 70-те години бяха времена, в които културата превъзнасяше фелациото.

Това личи дори и в "Бек" на Ъпдайк, където любовницата "следваше по-малко собствените си инстинкти, отколкото тенденциите в определени съвременни романи..."

Част от този ентусиазъм всъщност оцеля почти до края на XX век

Във филма от 1995 г. "Да умреш за каузата", героинята на Никол Кидман реагира с прикрито  учудване на историята за това как известна водеща направила големия си пробив, понеже един от бившите й шефове препоръчал неоспоримите й способности да "духа, докато очите ти не изскочат навън!" (а не е ли по-подходящо да се чете "докато не избухнеш"?)

В същата година имаше забавен диалог в книгата на Мартин Еймис "Информацията", в която един от героите предлага на своя позната да "правят 68-ма". Когато тя пита какво е това, той й отговаря: "Ти ме оправяш, а след това аз ти дължа един оргазъм". По-нататък в романа, унижението на проваления писател Ричърд Тъл е пълно, когато се оказва, че жена му е правила френска любов на основния му конкурент, успелия Гуин Бари.

Ако всичко това изглежда малко остаряло, то повестта на Сюзан Мино от 2002 г. "Екстаз", в която се разказва за една единствена свирка, може би е последната възторжена възхвала на фелациото. Истинският посланик на XXI век може да бъде открит в книгата "Свобода" на Джонатан Францен, под формата на младия Джоуи Берглунд, чието сексуално съзряване, в сравнение с останалите момчета в университета, е описано просто, но много буйно. Техните копнежи се съсредоточават върху свирката, която Джоуи смята за "малко по-възвишена форма на мастурбацията".

В наши дни мъжете са много повече заинтересувани те да опознават с език жената

Преди известно време направих малко проучване сред някои от по-зрелите ми приятели от мъжки пол, а резултатите, въпреки че не бяха единодушни, бяха много впечатляващи. Казано направо, ако имаха избор, осем от 10-те мъже, които попитах, биха предпочели да дават, от колкото да получават орална любов.

Изразено в цифров вид, това означава, че 80% от мъжете биха предпочели поза 70 пред 68. Ами останалите двама? Да, познахте - те са хомосексуални. За да бъде напълно точен, хетеросексуалните респонденти  са пристраст(е)ни към това нещо, но само в математически блажената реципрочност на 70 минус 1, тоест 69.

Разбира се, свирките продължават да съставляват огромна част от хетеро-порнографията - поради простата и очевидна причина, че заснемането на фелациото е много по-лесно и зрелищно, от колкото заснемането на кунилингуса.

Не казвам, че френската, правена на жена от мъж не съществуваше през 70-те години, но на нея се гледаше по сходен начин с плащането на сметката на жената - трябва да го направиш, но ако можеш да го избегнеш, се възползваш от това. Въпреки това би било погрешно да обясним тази промяна с факта, че мъжете са се превърнали от егоистични бенефициенти във всеотдайни дарители на удоволствие.

По-скоро разбиранията за това какво е удоволствието са се променили.  Както казва героят Майкъл Фасбиндер от "Срам" на една жена, която се опитва да прелъсти, описвайки й колко много иска да я "налази" (преди да бъде пребит от гаджето й): "Просто ми харесва да го правя". 

Ако още не сте усетили накъде духа вятърът... 

Мащабът на фундаменталните промени може да бъде наблюдаван и на Великото канадско състезание по консумация на "катерички" (на фестивала Burning Man) - събитие, толкова популярно, че участниците в него се редят на такива опашки, все едно става дума за прясна разпродажба на половин цена в H&M.

В по-дискретния контекст на моето проучване, този ентусиазъм бе подкрепен от участник, който сподели, че единственото време, в което той е изпитвал "абсолютно задоволство", е било, когато лицето му е заровено между краката на съпругата му. И се постара да подчертае, че не говори единствено за секс; не, той имаше предвид целия си живот.