Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Любов е единият да е на хаус, а другият на чалга в Студентски

Да обичаш или да се самонавиваш Снимка: iStock
Да обичаш или да се самонавиваш

Свети Валентин отново дойде и както се казваше в един изтъркан виц: някои днес ще правят любов, а други - пиле с ориз.

Кой както се уреди.

Онзи ден покрай задаващия се празник се замислих за безчетните любовни съвети, които са ми давани с мисъл да ме избавят от аутсайдерската клика на правещите пиле с ориз на 14 февруари.

И главата ме заболя от нашествието на нездравословни примери. От семейството, приятелите, средата, но най-вече - от осакатяващия ефект на Холивуд.

Няма как да не сте чували за закона за истинската любов от киното и телевизията и да не вярвате поне малко в него на розови празници като днешния. Той включва две сродни души и бясно препускане в търсенето на Единствения, The One.

На онзи специален човек, който хвърчи безцелно някъде там, но съдбата ви е отредила да сте заедно. Защото така е писано и защото звездите са го орисали.

Защото той/тя е идеалната ви половинка. Никой друг не е способен да попълни липсите ви, да ви скача толкова сладко по нервите и така свойски да ви ревнува.

Само с него/нея може да изживеете голямата любов като по филмите. Събирате се, приключенствате, драматизирате живота си докрай. После се разделяте, но оставате "приятели", като подмолничко саботирате шансовете си за нормална връзка с друг човек.

Мечта, нали?

Още навремето, когато питах дядо ми защо се е оженил за баба, а той ми отговори: "Защото животът беше тежък и ми трябваше другарка", трябваше да ми светне, че любовта е повече партньорство, отколкото романтика, но не стана така.

Никога не забравих какво ми каза дядо, но телевизията толкова устойчиво му противостоеше, че ме настрои на различна вълна.

Все се появяваше популярен герой като Кари Брадшоу от "Сексът и градът" или Тед от "Как се запознах с майка ви", които създадоха по-масовата представа за любовта.

А именно - ако се самонавиеш по някой, който очевидно не те иска, търпеливо чакаш на резервната скамейка и се молиш на идеализирания обект да му се случат достатъчно гадости в живота, че да му дойде акъла и да те погледне с различни очи, щастието ще ти се усмихне.

Да, но в полевите условия на Източна Европа романтичните представи не се нареждат толкова гладко.

Казвам го най-вече за жените.

Преди години фантасмафоричният начин на мислене ме отведе при един от многото The One.

Недостъпен и потаен, който директно ми каза, че ме харесва, но не иска сериозна връзка. Червените флагове, че тая няма да я бъде, бяха вдигнати високо. Още като видях, че профилната му снимка във Facebook е правена в дискотека, си знаех, че е f*ck boy, но вътрешно си вярвах, че мога да го променя.

А и нали навсякъде бях гледала, че любовта не идва на тепсия.

Трябва да се предшества от тръпката на неизвестността и на преследването. Човекът не трябва да е на разположение и определено трябва да е предизвикателство, за да може точка по точка да го трансформирам и да се докажа пред себе си.

По-зле от това е само една чалга певица, която беше отишла при ходжа, за да прави магии на Единствения и да го раздели с жена му. Но така става, като набиваш нереалистични илюзии на тукашните.

В моя случай магията не се получи, защото критериите ми бяха космически, а работата - доста тежка. Дадох си сметка, че не съм филмов екип на Universal, нито сценарист на HBO, за да разиграя приказката с Единствения, особено когато другият се дърпа.

А и това нямаше да е любов, а налудничав егоизъм.

Любов е да дадеш време и да опознаеш рогатия характер на човека до себе си. Да разбираш манията му да създава драма (ако има такава) и да му кажеш: "Знам, че не сме се карали скоро, ще се скараме, успокой се".

Любов е единият да празнува на хаус концерт, а другият на чалга в Студентски и да не се изнервяте, и да не се насилвате да сте заедно, защото клишетата така са казали.

Любов е да направиш голяма глупост, а човекът до теб да те подкрепи, да те изведе на брега и чак тогава да те критикува.

Любов е да гледате в една посока заедно за проект семейство, проект дом, проект моногамна връзка.

Любов е да поискаш нещо инстинктивно, но да се спреш, защото знаеш, че това ще нарани половинката ти. Любов е да се съобразиш и да си лоялен.

Любов е да не оставяш някой на изчакване, защото може да се появи нещо по-добро.

Любов е да си тръгнеш, когато си нежелан. Да не пречиш и да не отмъщаваш.

Но преди всичко любовта е партньорство, в което меденият месец отдавна е свършил. Опира се емоционалната близост, на интимността, на доверието, а не на самозаблудите за Единствения, сродната душа, точно като по филмите.

 

Най-четените