"Как такова момиче е успяло да впечатли такова момче?"
Въздебеличката телевизонна героиня Хана Хорват успя да забие лекар с изваяно тяло, с когото прекарва два дни в секс, гол пинг-понг и ядене в луксозната му къща... а междувременно Интернет избухна.
Филмовите критици не успяха да проумеят едно нещо в предпоследния епизод на "Момичета", режисиран от Лена Дънам - и то е как бледо и дебело момиче като Хана въобще е успяло да се уреди с добре изглеждащ мъж с висок статус като д-р Джошуа.
Сякаш хората забравиха, че това е комедия и започнаха да обвиняват Дънам в трупане на "неправдоподобност след неправдоподобност" (по думите на Дейвид Хаглънд от Slate), а Даниъл Енгбър дори се оплака, че "цялата серия ме накара да се почувствам неловко и объркано. Защо тези хора правят секс, когато очевидно въобще не си подхождат?"
Дори жените не повярваха, че това наистина е възможно
Авторката на "Краят на мъжете" Хана Роузън предположи, че целият епизод всъщност е една момичешка фантазия. Самата Дънам разкрива, че точно този епизод е посветен на "фантазиите" и "трескавите мечти" на главната й героиня.
Фантазия или не, последвалият епизода фурор в Интернет разкри грозната истина за "визуално неравностойните" връзки: описани на шега с този псевдоним, това са съюзите между хора, които правят секс, излизат заедно или дори се женят за партньори, които са много по-красиви от тях.
Има социологическо обяснение за цялата омраза, която се изля върху дебелите бедра на Хана, когато тя се оказа сама в луксозния апартамент на лекаря и така "нереалистичната" й мимолетна връзка бе прекратена - откритията на учените потвърждават, че това всъщност е типичният сценарий при този тип "неравностойни" връзки.
"Бедната Хана е била достатъчно привлекателна за едно краткотрайно увлечение, ала красивият лекар вероятно би се оженил за привлекателна и успяла жена, когато реши да се установи.
Повечето мъже в крайна сметка искат да се оженят, а техните партньорки обикновено притежават подобна на тях красота, професионален статус, доходи и образование," коментира Елизабет Макклинтък, доцент по социология в Университета в Нотр Дам, която изследва връзките между красотата и избора на партньори.
Визуалният еквивалент на "всяка жаба да си знае гьола"
Обезсърчителното предположение, че Хана е достатъчно привлекателна, за да прави секс на маса за пинг-понг, но не и за да се омъжи за лекаря, съвпада с наскоро публикуваните открития на Макклинтък, които твърдят, че привлекателните млади жени са по-склонни да поддържат сериозни романтични връзки, отколкото краткотрайни сексуални афери.
Откритията, направени при изследването на 21-годишни жени по време на дългосрочно проучване сред 20 000 американски респонденти открива и друго - красивите жени обикновено отлагат секса до първата седмица, след като са се запознали с даден нов партньор. Точно както добрият външен вид осигурява статус и пари, женската красота очевидно позволява и по-голяма степен на контрол в романтичните взаимоотношения.
Картинката е доста грозна на "пазара на романтичните връзки между младите хора". "Това далеч не е най-обнадеждаващото изследване, което съм правила, ала и човешката природа невинаги е така благородна," споделя Макклинтък.
И така, какво обяснява редовните залитания по "визуално неравностойните" връзки?
Идеята, че една непривлекателна жена може да се уреди с партньор е шокираща на медийно ниво, ала всички знаем, че в днешно време на всякакви хора им излиза късметът и то постоянно.
И въпреки това, все още реагираме с: "Ама този защо ходи с тази?" коментира Фийби Бейкър Хайд, автор на "Експеримент с красотата".
Хайд споделя, че в собственият й брак "неравностойното" върви и в двете посоки. Един неин бивш злонамерено подхвърлил, че съпругът й "извадил късмет" с нея, ала понякога тя чувства, че всъщност е точно обратното.
Макар че и двамата са на една възраст, "аз няма да остарея толкова красиво, колкото него. Вероятно дори на този етап вече изглеждам по-възрастна от него".
Що се отнася до гимназиалните подигравки при вида на несъответствието във външния вид на една двойка, за повечето хора да съдят останалите е нещо почти толкова естествено, колкото и дишането.
И въпреки че в исторически план мъжете са се радвали на по-опростително отношение по отношение на външния вид - справка: Уди Алън, Салман Рушди, Доналд Тръмп - обикновените мъже, които не са знаменити, но излизат с жени извън тяхната категория, също са обект на ехидство.
Масираната социална критика към "визуално неравностойния партньор"
Джилиън Уаксър е била обект на редовни коментари, докато е излизала с нисък мъж с бирено коремче, с който вече не са заедно. "От физическа гледна точка не беше нормалният ми тип," споделя 27-годишната канадска журналистка. "Обикновено предпочитам високи, красиви и слаби".
Въпреки че двамата са си допадали, приятелите и членовете на семейството й не са спирали да правят пренебрежителни забележки: "Мислеха си, че ме спасяват от нещо, че доколкото аз съм видимо по-красивата в нашата връзка, те ми правят комплимент, а същевременно обиждат партньора ми".
В крайна сметка, тя се е почувствала отблъсната от склонността на бившия й партньор да се хвали с нея като с трофей. И така, след 5-месечна връзка, двамата се разделят. "Излизала съм и със зубъри, и с красавци. Стига да има химия и енергия, и зависи от самата ситуация," казва Уаксър.
Вероятно обаче не е случайност, че в реалния си живот Дънам излиза с "готиния пич от .fun" - инди рокаджията Джак Антонов
Белинда Лускомб, редактор в списание Time, смята, че дебатът като цяло е преувеличен. През 2007-а тя написва хумористично есе за това какво е да се ожениш за далеч по-красив от теб човек, след като хората не спирали да се възхищават от външния вид на съпруга й.
Въпреки че настоява, че текстът е бил пародия, тя открито засяга темата за неотмиращия двоен стандарт. "Изглежда наистина има табу в това да се говори за външния вид и ако мъж се ожени за жена, която не изглежда толкова добре, колкото него, хората коментират," заявява Лускомб в интервю.
Като пример тя сочи 44-годишния Хю Джакман и 57-годишната му съпруга Дебора-Лий Фърнес: "Хората не могат да повярват, че връзката им е нещо нормално". Джакман споделя пред The Hollywood Reporter, че жена му се "вбесява", когато хората приемат, че щом е с нея, той вероятно е гей. Също така той разказва как са се запознали: "Тя беше невероятно забавна, с изключителна енергия и дух, несломима. И беше толкова уверена в себе си. Веднага си паднах по нея".
В крайна сметка, това което липсва и в онлайн заяжданията, и в сериозните проучвания, е допускането, че хората могат да бъдат истински щастливи дори и в такива "неравностойни" двойки. Както казва Лускомб: "Хората, които не изглеждат добре, са просто по-интересни и по-забавни. Налага им се да полагат повече усилия, за да привлекат вниманието на хората".
Малка обява:Двуглав змей търси ламя ненаситна. п.с с грозни не спя,че сънувам кошмари
Яката се цензурира,сеа изглежда се едно сам си се смея на простотиите.Оф,пофалете се нещо да въри лафа.
Е, ние нали си знаем. Това са реплики за вътрешна консумация.
Шъ въ зъмольвам да ми гуворити, пишити по-кункрьетну, чи аз съм идин рус пайък с многу малку ум.
Днес са много нахъсани ирейзърите от Люлин и Бъкстон, както каза съмтаймс оттърсващият се от груби гнусни слова пациент.
http://www.youtube.com/watch?v=W-e2bptjUOc любов има, кой с колкото разполага Колкото повече я нямаш, толкова повече като обожание към себе си си я представяш.
Оууф,мартеници.Е,тоя първи март го мразя най-много от всички празници,кълна се.Вечно ще се намери някой да ти върже неква мартеница.Или ще ти я ковне с карфица на ревера,убождайки те по зърното десетина пъти.Тика ти я в ръцете и мрънка "за късмет".Взимам я аз,седя и я гледам и викам "после ще си я сложа".Опитваш се да се измъкнеш ама нямаш късмет.И се почва "ама неее,сложи я сегааа"."Ама,как бе,жена,как да я свържа".Щото никак не ми се отдава да връзвам некви въжета,сам по ръцете си.Хващаш от едната страна,тя се изплъзва,опитваш се да я пребориш,тя бяга.Най-накрая хващаш двата края,ама нал се сещате,че тва с една ръка.Е,сеа как да го направя пустия му възел?Започва се едно потене,пуфтене,вдигане на кръвно.Вместо мартеницата,ти се връзват собствените пръсти на възел.Заемат,някаква неестествена поза така,че като им погледнеш сянката,виждаш 'Мадоната с големите бомби" от Ван Кломп.Направо се превръщаш в мастър йога.Започваш да дописваш книгата '999 вида моряшки възли".Очи тъмнеят,глава се люшка.Опитваш се да запазиш равновесие и да игнорираш белите петна които виждаш.Все едно си осъдена душа в седмия кръг на ада.Не,кълна се,това сигурно е много популярно мъчение в преизподнята.Вържи си сам мартеница.И тогава се почва "ама,дай да ти я вържа аз".Ми вържи я деба.Сети се.3 часа издевателства да ме гледаш как се мъча,като куче което си гони опашката и сеа се сети.И тогава става най-интересно.Връзва ти се мартеницата така хуубавичко на възел.Ма по-стегнатичко такова,да не падне случайно.Да не вземе да се изхлузи.Като същевремено ти прекъсва кръвообръщението,а пулса ти се забавя толкова,че преспокойно можеш да изкраш цял месец на чаша вода и един Бейкролс.Очите ти леко започват да излитат от орбитите и притока на кислород до мозъка е ограничен точно до допустимия минимум.(това ме съмнява,че е с цел да се замъгли съзнанието и да се охарчиш повечко така за 8-ми март.Другия ми "най-любим" празник).И след това те пита най-нагло "така добре ли е?" с влажен поглед в очите и лек намек,а си казал нещо,а си отнесъл още 3 часа тормоз.Леко,с мъка,поради липсата на кислород отговаряш едно хрипаво "Даааа" и се обръщаш.Да ама това не е всичко.След това те докопва втори и трети,докато не се превърнеш в едно окичено като чучело създание.И смееш ли да ги свалиш?На другия ден те гледат накриво и те питат "къде е мартеницатаааа?" с един такъв тъжен и обиден поглед.Влизаш да се къпеш с проклетите червено-бели устройства за изтезание.Щото смееш ли да ги свалиш от ръцете си?После няма слагане обратно.И те се мокрят и се раздърпват и после трябва да седиш с един сешоар,да изсушиш проклетите неща.Добре,че поне малко се отпускат с времето.Сядаш да ядеш и ти се оплита вилицата в тях.То не може да се нахрани човек.Влизаш в някоя стая и задължително се закачат за дръжката.Както примерно бързаш,засилил си се и изведнъж вратата се засилва срещу теб и те удря.Да му еба маййййкатаааааа!Търкаш удареното място и се мъчиш да се освободиш като сьомга в мрежа.И понеже проклетото нещо се е оплело един Бог знае как,ти се иска да си отхапеш ръката.Хем се освободиш,хем да имаш оправдание що не си носиш скапаните мартеници.И си осъден да влачиш проклетите неща докато най-накрая не излъжеш всички досадници,че си видял щъркел."Ама къде го видя?" питат."В двигателя на колата си беше свил гнездо!". И те така.
Ка се одело на парти по нашу село у минали времена: --------------------------- Тавее,каде шъ ви распраам е станало горе-доле каде седамдесе и пета годин. У едно Белослатинско село-Комарево съ прибралъ младештъ каде училъ по градищатъ за летна ваканциа.Тиа,каде биле прифанале нещо ут музика си донеле сфирките дом и вечери съ збирале и сфириле.На фона на млоготу други оркестъре,зъ тиа мое съ рече,че си биле добри.Не минале и две недеи тренирофки и ут районъ почнале а ги канът а сфирът по забави и вечеринки.Получиле покана и ут Бръкачева.На тава село ич не можле а врънът ръка,оти по тава време там съ чувале едни ут най-сгодните момета,пъ и селото изнемогвало вече у напразни опите а довръши произведеноту ут народа пиенье.На уречената вечер музикантете куту сфръшиле кърската работъ съ прибрале дом,пооплакнале съ ут пепеяка,апнале набръже тава-онова и каде десет часъ съ збрале прет оремага у срет село секи сас инструментъ си.Зеле а съ чудът къ да идът ду Бръкачева.Тоо верно близо а,мъ такъф славен оркестър а оди пеша не връви.У тоа мумент един теен приател съ сасетил,че Беларуса,каде кара бащъ му силаж у стопанствоту с него а спрен на ръчна спирачка утгоре връз силажната яма,та дзарани а мое гу запали лесно.Целата музика са нанела набръже у високообемното ремарке,а синъ на трактуриста смело седнал зади геврека,пущил ръчната спирачка и съ понеле каде Бръкачева.Карал младежъ тракторъ по същиа начин къ а гледал че гу кара бащъ ми и слет десетина-петнаесе минути пристигнале прет читалището,кадето вече съ бил збрал народъ и сас нетръпение ги чакал.У тоа момент тракториста кфо а решил не знам,мъ дигнал ръчката на хидравликатъ и унаа безотказна руска машинария навирила ремаркето право нагоре.Музикантете са навесиле по мрежите отстранъ куту врапчета на плет.Къ а станало баш не знам,мъ са отворил и капака на ремаркето и сичкиа музикален инструмент,каде бил у него са иссипал на купчина връз трутоара пред смаяните погледе на публикатъ.Последен съ лумборосал тупаня заедно сас тупанджиатъ,оти сопственикъ му до последниа мумент гу дръжал здраво зъ каишъ,че бил ноф и още ни с чикия бил дупчен,ни пиенье било сипвано у него.Трепнал трактуриста,иссунал съ ис тракторъ куту мокра връф и фанал шуштаватъ нанекъде си. Слушал сам после от музикантете,че най-трудно таа вечер ин ги било да стигнат трактуриста и а му благодарът.Сгащиле гу каде краа на Бръкачева,благудариле му убаве и накраа гу убедиле а съ завре у тракторъ и а си гу закара у Комарево на същоту место,къ си а бил,оти ку разбере бащъ му шъ стъжни животъ на целатъ група. Нанел оркестъра после кфо било останало читаво ут инструментариумъ на сценатъ и вечеринкатъ почналъ.По инструментете немало гулемъ сатра.На двете тромпетки фунийте сочиле на различни страни,чако,че тромпетистете съ биле обрънале право каде танцуващите.На едната басфлигорна фунията и не била баш кръгла,мъ тава мое и ут осветлението у салоня да а било.Саксофонистъ гу преместиле откраа до завесатъ,оти бил малко сгънат саксофоня и куту гу надуе пуал въздух баш поди мишницатъ на акордьониста,пъ тоа последниа бил скоклиф и ут тава бръкал нотите.Най му немало нищо на акардионя,оти куги съ лумборосал бил закопчан,тъ и мехъ му не бил спукан.Бил ощръбел само с неколко клавише от дискантъ,мъ тиа баш не биле важни,пъ и понапреде пречиле нъ чорбаджиатъ си. Расправаа после учасниците у вечеринкатъ,че никоги преду тава не биле слушале тиа музиканте дъ пеат сас текиве силни и чисти гласове.Я си мисла,че тава а било от дуброто распеванье преду вечеринкятъ,куги съ виселе връз мрежите на ремаркето куту шебеци. Младите,каде четът таа историа мое и а не ловът вера за сичко,мъ я знам,че тава а историа едно каде едно и текивее работи вече надали шъ са случат... --------------------------- Тава не е мойо ми е земено от сайта на Резервата. Ако чете бако Аврам да ма прощава за копи-пейста и ако рече нема да го праа повече. Не че сметам па да копвам у близко време.
Влиза Цветанов при Борисов на свиждане в болницата и гледа ръцете му вързани! Веднага се развикал: -Защо сте го арестували? Той все още е премиер.... Докторът: -Не е арестуван, ама знаеш ли колко лента от кардиографа наряза...
"Саксофонистъ гу преместиле откраа до завесатъ,оти бил малко сгънат саксофоня и куту гу надуе пуал въздух баш поди мишницатъ на акордьониста,пъ тоа последниа бил скоклиф и ут тава бръкал нотите" ---------------- Пхахахаха е те тва напрао ме преби ега се осрах кат катерица. Дилайт,ми като се опитваш да хитруваш,е така става.Хитрата сврака с двата крака.
Еми след тези сладкодумници, освен и аз да се пробвам да ви разкажа една истинска случка, която знам от наш приятел, който е бил свидетел.Много е и много беше смешно когато я слушах, не знам аз дали ще се справя, ама ако не стане, дано ме изтрият. Знаете кино Култура на площад Славейков, млади момци отишли да гледат филмчета безначално и безкрайно. Единият от тях живеел точно над киното. Докато си гледала компанията, на тоя дето живеел в същата сграда много му се доходило в кенефа, ама и много му се гледало. Стискал, стискал, викал си ще успее след края да дотърчи до вкъщи. Свършва филма и започва едно мнооооого баааавно излизане от салона. Успял нашият човек да се промуши и да се изкатери по стълбите до апартамента си. След него полека-лека се влачи и компанията му. В един момент чуват от далече два-три трясъка на врати, на койзнаекакво още и една раздираща въздуха сочна псувня " ДА МУ ЕБА МАЙКАТАААААА!!!!". Застават пред отворената врата на апартамента, а срещу нея точно-широко отворената врата на кенефа , горкия домакин на земята със свалени гащи и още ред подробности... Та завалийката като стигнал с облекчение спасителната дестинация, още по път смъкнал гащите и със засилка отворил капака на кенефа, ама той от удара рекуширал и се върнал в изходна позиция, което нашият човек не видял, щото вече се намествал да действа и се оказал върху него и се подхлъзнал върху собствените си...каквото там...и се намерил на земята. И те така... Ако ви е гадно, бягайте да се изплюете, ама аз много се хилих.
Хаах,Паяк,тва като да сложиш стреч фолио на тоалетната чиния и да чакаш сеира кога жената влезе да пика
ще ми се размаже спиралата от сълзелеене