"Как такова момиче е успяло да впечатли такова момче?"
Въздебеличката телевизонна героиня Хана Хорват успя да забие лекар с изваяно тяло, с когото прекарва два дни в секс, гол пинг-понг и ядене в луксозната му къща... а междувременно Интернет избухна.
Филмовите критици не успяха да проумеят едно нещо в предпоследния епизод на "Момичета", режисиран от Лена Дънам - и то е как бледо и дебело момиче като Хана въобще е успяло да се уреди с добре изглеждащ мъж с висок статус като д-р Джошуа.
Сякаш хората забравиха, че това е комедия и започнаха да обвиняват Дънам в трупане на "неправдоподобност след неправдоподобност" (по думите на Дейвид Хаглънд от Slate), а Даниъл Енгбър дори се оплака, че "цялата серия ме накара да се почувствам неловко и объркано. Защо тези хора правят секс, когато очевидно въобще не си подхождат?"
Дори жените не повярваха, че това наистина е възможно
Авторката на "Краят на мъжете" Хана Роузън предположи, че целият епизод всъщност е една момичешка фантазия. Самата Дънам разкрива, че точно този епизод е посветен на "фантазиите" и "трескавите мечти" на главната й героиня.
Фантазия или не, последвалият епизода фурор в Интернет разкри грозната истина за "визуално неравностойните" връзки: описани на шега с този псевдоним, това са съюзите между хора, които правят секс, излизат заедно или дори се женят за партньори, които са много по-красиви от тях.
Има социологическо обяснение за цялата омраза, която се изля върху дебелите бедра на Хана, когато тя се оказа сама в луксозния апартамент на лекаря и така "нереалистичната" й мимолетна връзка бе прекратена - откритията на учените потвърждават, че това всъщност е типичният сценарий при този тип "неравностойни" връзки.
"Бедната Хана е била достатъчно привлекателна за едно краткотрайно увлечение, ала красивият лекар вероятно би се оженил за привлекателна и успяла жена, когато реши да се установи.
Повечето мъже в крайна сметка искат да се оженят, а техните партньорки обикновено притежават подобна на тях красота, професионален статус, доходи и образование," коментира Елизабет Макклинтък, доцент по социология в Университета в Нотр Дам, която изследва връзките между красотата и избора на партньори.
Визуалният еквивалент на "всяка жаба да си знае гьола"
Обезсърчителното предположение, че Хана е достатъчно привлекателна, за да прави секс на маса за пинг-понг, но не и за да се омъжи за лекаря, съвпада с наскоро публикуваните открития на Макклинтък, които твърдят, че привлекателните млади жени са по-склонни да поддържат сериозни романтични връзки, отколкото краткотрайни сексуални афери.
Откритията, направени при изследването на 21-годишни жени по време на дългосрочно проучване сред 20 000 американски респонденти открива и друго - красивите жени обикновено отлагат секса до първата седмица, след като са се запознали с даден нов партньор. Точно както добрият външен вид осигурява статус и пари, женската красота очевидно позволява и по-голяма степен на контрол в романтичните взаимоотношения.
Картинката е доста грозна на "пазара на романтичните връзки между младите хора". "Това далеч не е най-обнадеждаващото изследване, което съм правила, ала и човешката природа невинаги е така благородна," споделя Макклинтък.
И така, какво обяснява редовните залитания по "визуално неравностойните" връзки?
Идеята, че една непривлекателна жена може да се уреди с партньор е шокираща на медийно ниво, ала всички знаем, че в днешно време на всякакви хора им излиза късметът и то постоянно.
И въпреки това, все още реагираме с: "Ама този защо ходи с тази?" коментира Фийби Бейкър Хайд, автор на "Експеримент с красотата".
Хайд споделя, че в собственият й брак "неравностойното" върви и в двете посоки. Един неин бивш злонамерено подхвърлил, че съпругът й "извадил късмет" с нея, ала понякога тя чувства, че всъщност е точно обратното.
Макар че и двамата са на една възраст, "аз няма да остарея толкова красиво, колкото него. Вероятно дори на този етап вече изглеждам по-възрастна от него".
Що се отнася до гимназиалните подигравки при вида на несъответствието във външния вид на една двойка, за повечето хора да съдят останалите е нещо почти толкова естествено, колкото и дишането.
И въпреки че в исторически план мъжете са се радвали на по-опростително отношение по отношение на външния вид - справка: Уди Алън, Салман Рушди, Доналд Тръмп - обикновените мъже, които не са знаменити, но излизат с жени извън тяхната категория, също са обект на ехидство.
Масираната социална критика към "визуално неравностойния партньор"
Джилиън Уаксър е била обект на редовни коментари, докато е излизала с нисък мъж с бирено коремче, с който вече не са заедно. "От физическа гледна точка не беше нормалният ми тип," споделя 27-годишната канадска журналистка. "Обикновено предпочитам високи, красиви и слаби".
Въпреки че двамата са си допадали, приятелите и членовете на семейството й не са спирали да правят пренебрежителни забележки: "Мислеха си, че ме спасяват от нещо, че доколкото аз съм видимо по-красивата в нашата връзка, те ми правят комплимент, а същевременно обиждат партньора ми".
В крайна сметка, тя се е почувствала отблъсната от склонността на бившия й партньор да се хвали с нея като с трофей. И така, след 5-месечна връзка, двамата се разделят. "Излизала съм и със зубъри, и с красавци. Стига да има химия и енергия, и зависи от самата ситуация," казва Уаксър.
Вероятно обаче не е случайност, че в реалния си живот Дънам излиза с "готиния пич от .fun" - инди рокаджията Джак Антонов
Белинда Лускомб, редактор в списание Time, смята, че дебатът като цяло е преувеличен. През 2007-а тя написва хумористично есе за това какво е да се ожениш за далеч по-красив от теб човек, след като хората не спирали да се възхищават от външния вид на съпруга й.
Въпреки че настоява, че текстът е бил пародия, тя открито засяга темата за неотмиращия двоен стандарт. "Изглежда наистина има табу в това да се говори за външния вид и ако мъж се ожени за жена, която не изглежда толкова добре, колкото него, хората коментират," заявява Лускомб в интервю.
Като пример тя сочи 44-годишния Хю Джакман и 57-годишната му съпруга Дебора-Лий Фърнес: "Хората не могат да повярват, че връзката им е нещо нормално". Джакман споделя пред The Hollywood Reporter, че жена му се "вбесява", когато хората приемат, че щом е с нея, той вероятно е гей. Също така той разказва как са се запознали: "Тя беше невероятно забавна, с изключителна енергия и дух, несломима. И беше толкова уверена в себе си. Веднага си паднах по нея".
В крайна сметка, това което липсва и в онлайн заяжданията, и в сериозните проучвания, е допускането, че хората могат да бъдат истински щастливи дори и в такива "неравностойни" двойки. Както казва Лускомб: "Хората, които не изглеждат добре, са просто по-интересни и по-забавни. Налага им се да полагат повече усилия, за да привлекат вниманието на хората".
Оууф,мартеници.Е,тоя първи март го мразя най-много от всички празници,кълна се.Вечно ще се намери някой да ти върже неква мартеница.Или ще ти я ковне с карфица на ревера,убождайки те по зърното десетина пъти.Тика ти я в ръцете и мрънка "за късмет".Взимам я аз,седя и я гледам и викам "после ще си я сложа".Опитваш се да се измъкнеш ама нямаш късмет.И се почва "ама неее,сложи я сегааа"."Ама,как бе,жена,как да я свържа".Щото никак не ми се отдава да връзвам некви въжета,сам по ръцете си.Хващаш от едната страна,тя се изплъзва,опитваш се да я пребориш,тя бяга.Най-накрая хващаш двата края,ама нал се сещате,че тва с една ръка.Е,сеа как да го направя пустия му възел?Започва се едно потене,пуфтене,вдигане на кръвно.Вместо мартеницата,ти се връзват собствените пръсти на възел.Заемат,някаква неестествена поза така,че като им погледнеш сянката,виждаш 'Мадоната с големите бомби" от Ван Кломп.Направо се превръщаш в мастър йога.Започваш да дописваш книгата '999 вида моряшки възли".Очи тъмнеят,глава се люшка.Опитваш се да запазиш равновесие и да игнорираш белите петна които виждаш.Все едно си осъдена душа в седмия кръг на ада.Не,кълна се,това сигурно е много популярно мъчение в преизподнята.Вържи си сам мартеница.И тогава се почва "ама,дай да ти я вържа аз".Ми вържи я деба.Сети се.3 часа издевателства да ме гледаш как се мъча,като куче което си гони опашката и сеа се сети.И тогава става най-интересно.Връзва ти се мартеницата така хуубавичко на възел.Ма по-стегнатичко такова,да не падне случайно.Да не вземе да се изхлузи.Като същевремено ти прекъсва кръвообръщението,а пулса ти се забавя толкова,че преспокойно можеш да изкраш цял месец на чаша вода и един Бейкролс.Очите ти леко започват да излитат от орбитите и притока на кислород до мозъка е ограничен точно до допустимия минимум.(това ме съмнява,че е с цел да се замъгли съзнанието и да се охарчиш повечко така за 8-ми март.Другия ми "най-любим" празник).И след това те пита най-нагло "така добре ли е?" с влажен поглед в очите и лек намек,а си казал нещо,а си отнесъл още 3 часа тормоз.Леко,с мъка,поради липсата на кислород отговаряш едно хрипаво "Даааа" и се обръщаш.Да ама това не е всичко.След това те докопва втори и трети,докато не се превърнеш в едно окичено като чучело създание.И смееш ли да ги свалиш?На другия ден те гледат накриво и те питат "къде е мартеницатаааа?" с един такъв тъжен и обиден поглед.Влизаш да се къпеш с проклетите червено-бели устройства за изтезание.Щото смееш ли да ги свалиш от ръцете си?После няма слагане обратно.И те се мокрят и се раздърпват и после трябва да седиш с един сешоар,да изсушиш проклетите неща.Добре,че поне малко се отпускат с времето.Сядаш да ядеш и ти се оплита вилицата в тях.То не може да се нахрани човек.Влизаш в някоя стая и задължително се закачат за дръжката.Както примерно бързаш,засилил си се и изведнъж вратата се засилва срещу теб и те удря.Да му еба маййййкатаааааа!Търкаш удареното място и се мъчиш да се освободиш като сьомга в мрежа.И понеже проклетото нещо се е оплело един Бог знае как,ти се иска да си отхапеш ръката.Хем се освободиш,хем да имаш оправдание що не си носиш скапаните мартеници.И си осъден да влачиш проклетите неща докато най-накрая не излъжеш всички досадници,че си видял щъркел."Ама къде го видя?" питат."В двигателя на колата си беше свил гнездо!". И те така.
Ка се одело на парти по нашу село у минали времена: --------------------------- Тавее,каде шъ ви распраам е станало горе-доле каде седамдесе и пета годин. У едно Белослатинско село-Комарево съ прибралъ младештъ каде училъ по градищатъ за летна ваканциа.Тиа,каде биле прифанале нещо ут музика си донеле сфирките дом и вечери съ збирале и сфириле.На фона на млоготу други оркестъре,зъ тиа мое съ рече,че си биле добри.Не минале и две недеи тренирофки и ут районъ почнале а ги канът а сфирът по забави и вечеринки.Получиле покана и ут Бръкачева.На тава село ич не можле а врънът ръка,оти по тава време там съ чувале едни ут най-сгодните момета,пъ и селото изнемогвало вече у напразни опите а довръши произведеноту ут народа пиенье.На уречената вечер музикантете куту сфръшиле кърската работъ съ прибрале дом,пооплакнале съ ут пепеяка,апнале набръже тава-онова и каде десет часъ съ збрале прет оремага у срет село секи сас инструментъ си.Зеле а съ чудът къ да идът ду Бръкачева.Тоо верно близо а,мъ такъф славен оркестър а оди пеша не връви.У тоа мумент един теен приател съ сасетил,че Беларуса,каде кара бащъ му силаж у стопанствоту с него а спрен на ръчна спирачка утгоре връз силажната яма,та дзарани а мое гу запали лесно.Целата музика са нанела набръже у високообемното ремарке,а синъ на трактуриста смело седнал зади геврека,пущил ръчната спирачка и съ понеле каде Бръкачева.Карал младежъ тракторъ по същиа начин къ а гледал че гу кара бащъ ми и слет десетина-петнаесе минути пристигнале прет читалището,кадето вече съ бил збрал народъ и сас нетръпение ги чакал.У тоа момент тракториста кфо а решил не знам,мъ дигнал ръчката на хидравликатъ и унаа безотказна руска машинария навирила ремаркето право нагоре.Музикантете са навесиле по мрежите отстранъ куту врапчета на плет.Къ а станало баш не знам,мъ са отворил и капака на ремаркето и сичкиа музикален инструмент,каде бил у него са иссипал на купчина връз трутоара пред смаяните погледе на публикатъ.Последен съ лумборосал тупаня заедно сас тупанджиатъ,оти сопственикъ му до последниа мумент гу дръжал здраво зъ каишъ,че бил ноф и още ни с чикия бил дупчен,ни пиенье било сипвано у него.Трепнал трактуриста,иссунал съ ис тракторъ куту мокра връф и фанал шуштаватъ нанекъде си. Слушал сам после от музикантете,че най-трудно таа вечер ин ги било да стигнат трактуриста и а му благодарът.Сгащиле гу каде краа на Бръкачева,благудариле му убаве и накраа гу убедиле а съ завре у тракторъ и а си гу закара у Комарево на същоту место,къ си а бил,оти ку разбере бащъ му шъ стъжни животъ на целатъ група. Нанел оркестъра после кфо било останало читаво ут инструментариумъ на сценатъ и вечеринкатъ почналъ.По инструментете немало гулемъ сатра.На двете тромпетки фунийте сочиле на различни страни,чако,че тромпетистете съ биле обрънале право каде танцуващите.На едната басфлигорна фунията и не била баш кръгла,мъ тава мое и ут осветлението у салоня да а било.Саксофонистъ гу преместиле откраа до завесатъ,оти бил малко сгънат саксофоня и куту гу надуе пуал въздух баш поди мишницатъ на акордьониста,пъ тоа последниа бил скоклиф и ут тава бръкал нотите.Най му немало нищо на акардионя,оти куги съ лумборосал бил закопчан,тъ и мехъ му не бил спукан.Бил ощръбел само с неколко клавише от дискантъ,мъ тиа баш не биле важни,пъ и понапреде пречиле нъ чорбаджиатъ си. Расправаа после учасниците у вечеринкатъ,че никоги преду тава не биле слушале тиа музиканте дъ пеат сас текиве силни и чисти гласове.Я си мисла,че тава а било от дуброто распеванье преду вечеринкятъ,куги съ виселе връз мрежите на ремаркето куту шебеци. Младите,каде четът таа историа мое и а не ловът вера за сичко,мъ я знам,че тава а историа едно каде едно и текивее работи вече надали шъ са случат... --------------------------- Тава не е мойо ми е земено от сайта на Резервата. Ако чете бако Аврам да ма прощава за копи-пейста и ако рече нема да го праа повече. Не че сметам па да копвам у близко време.
Вържи си сам мартеница. Ш'ма прощавате, но още ми са насълзени очите и не виждам добре какво пиша. Бен, не мартеници, вълнени къдели ли ти връзват на ръцете? Оплитали му се във вилицата И защо трябва сам да си ги връзваш? Кажи - Скъпа моя, ненагледна, любов първа и последна. Докато те гледам и се любувам на твоето природно съвършенство, би ли ми вързала този мартенски дар. Само по-хлабаво, че от блясъка на очите ти, сърцето ми бие учестено, а искам напълно да се насладя на вълшебния момент!
"Любов има, кой с колкото разполага". Права си, но само дотук. http://news.ibox.bg/news/id_88913059 Оттам насетне... е само играта - анонс, блъф и купчинката отпреде ти Накрая печели винаги някой непознат Под все така скучния поглед на крупието. Важното е да има постоянно гости. Да не прекъсва илюзията на майстора с картите от тестето за онеправданите. Независимо от обноските им.
Iratais | 28.02.201314:50 Пускай си постовете билингва бе, човек! Отивам да чета с догадки
Влиза Цветанов при Борисов на свиждане в болницата и гледа ръцете му вързани! Веднага се развикал: -Защо сте го арестували? Той все още е премиер.... Докторът: -Не е арестуван, ама знаеш ли колко лента от кардиографа наряза...
"Саксофонистъ гу преместиле откраа до завесатъ,оти бил малко сгънат саксофоня и куту гу надуе пуал въздух баш поди мишницатъ на акордьониста,пъ тоа последниа бил скоклиф и ут тава бръкал нотите" ---------------- Пхахахаха е те тва напрао ме преби ега се осрах кат катерица. Дилайт,ми като се опитваш да хитруваш,е така става.Хитрата сврака с двата крака.
Еми след тези сладкодумници, освен и аз да се пробвам да ви разкажа една истинска случка, която знам от наш приятел, който е бил свидетел.Много е и много беше смешно когато я слушах, не знам аз дали ще се справя, ама ако не стане, дано ме изтрият. Знаете кино Култура на площад Славейков, млади момци отишли да гледат филмчета безначално и безкрайно. Единият от тях живеел точно над киното. Докато си гледала компанията, на тоя дето живеел в същата сграда много му се доходило в кенефа, ама и много му се гледало. Стискал, стискал, викал си ще успее след края да дотърчи до вкъщи. Свършва филма и започва едно мнооооого баааавно излизане от салона. Успял нашият човек да се промуши и да се изкатери по стълбите до апартамента си. След него полека-лека се влачи и компанията му. В един момент чуват от далече два-три трясъка на врати, на койзнаекакво още и една раздираща въздуха сочна псувня " ДА МУ ЕБА МАЙКАТАААААА!!!!". Застават пред отворената врата на апартамента, а срещу нея точно-широко отворената врата на кенефа , горкия домакин на земята със свалени гащи и още ред подробности... Та завалийката като стигнал с облекчение спасителната дестинация, още по път смъкнал гащите и със засилка отворил капака на кенефа, ама той от удара рекуширал и се върнал в изходна позиция, което нашият човек не видял, щото вече се намествал да действа и се оказал върху него и се подхлъзнал върху собствените си...каквото там...и се намерил на земята. И те така... Ако ви е гадно, бягайте да се изплюете, ама аз много се хилих.
Хаах,Паяк,тва като да сложиш стреч фолио на тоалетната чиния и да чакаш сеира кога жената влезе да пика
Пък ние веднъж кат` студенти, се бехме подредили 4 човечета пред тавана на един авер, щото сме фанали нек`ва си та да я прекараме подред един по един. Влиза първия, има нема 10 мин. и те го вънка. Влиза втория- чекаме 5,10, 20мин... близо час не излиза. Бре викаме кво стана,я да влезем и да проверим. Влизаме, гледаме гаджето голо лежи на кревата, нашия и той връз нея вътри глава, лашка напред назад и току мучи. Айде бе, нема ли да свършиш вече? Пък тоя се мучи а гаджето вика. Де повдигнете го ,че не може да излезна изпод него и вижте там та му извадете главата! Гледаме ние, а то какво било. Кревата от тия старите , таблата с метални пръчки кат решетка. Нашия като клати, да земе да си вкара главата между прътите, дава назад обаче ушите му запинят и не може да се измъкне. Бре ние дърпаме, въртиме налево, надесно- не ще! Ще кажеш главата му утънела докато клати, а после от зор пораснала. Турихме му там едни гащи да не е гол гъз и от там при бай Ставри железара да среже прътите та му изкараме главата. Това добре, ама на излизане тая табла като се запна на вратата, та требваше да му въртиме и шията на една страна та да мине през вратата со се таблата, та ептен го изкривихме. И ся като оди, се клати и върти балката като улав.
ще ми се размаже спиралата от сълзелеене
Дилайт - пущи си ово за вдъхновение и тогава почвай да четеш. Европска музика с лек балкански привкус за душата. http://www.youtube.com/watch?v=n_tNAW8ejZ0 Шибни и една пърцуца, ако имаш подръка и ше ти се наместат буквите. Све ше разумеш. Скучко - много големо баце ! Сака че нашенец го а писал това.
Пърцуца нямам, на алфа радио съм Днес избихте рибата, честно
56 imperiall - "+" за коментара, "+" и за девила