Представям си след десетина години едно ново поколение в България, сред което и моят син - самодоволни, нахъсани, самовлюбени и твърде разглезени младежи, които се имат за центъра на света. Поколението на самите деца, расли без брат или сестра. Тези, в които родителите са фиксирани, на които почти никога нищо не е отказвано, в които е съсредоточено вниманието на мама, тати, баби и дядовци, често - и лели, вуйчовци и прочие роднини.
Националната ни статистика очерта тенденцията - по-малко семейства, по-малко деца, всяко осмо в момента се отглежда от един родител. И най-вероятно ще си остане едничкото му. 63.3 на сто от всички семейства с деца отглеждат "един на мама и на тати". А без деца са 38.3% от семействата в страната.
Когато растяхме със сестра ми, мама и татко носеха по един шоколад вкъщи. Съвършено умишлено - за да се научим да делим. Години по-късно, с деца, партньори и домове нито една от нас не може да си представи, че ще бъдем разделени една от друга.
Не защото тя, като по-голямата, е броила и чупила точно наполовина шоколада. И не защото аз пазих три дни парче от любимата й торта в хладилника "за кака, като се върне". Научиха ни така родителите ни, примера на майка ми и леля ми, сестрите на баба. Така те учи любовта.
Само кризата ли в днешна България е причина за едното дете? Преди много години помня как дядо ми казваше, че останал без брат и/или сестра, за "да не се дели богатството...". Все едно - не се е разделило, но народната власт го иззела.
Вариант първи: Отчетох се
Чувам от мои познати с по едно дете - и съпруг, израз, от който ме втриса: "Ами аз се отчетох..." Детето не е цел, а аргумент да задържиш мъжа до себе си, да имаш семейство, да се направиш на майка, да докажеш, че не си "развалена стока", да се уредиш с (добра) месечна издръжка. Изобщо да изглеждаш завършена личност, че и достойна за уважение, в очите на обществото.
Плаша се само като си помисля как, без да иска, синът ми ще израсне като добре отгледан егоист - просто защото майка му не се е решила да има още едно дете. Помня, че като малък, докато бяхме заедно с баща му, често ме питаше: "Мамо, защо не ми родиш едно братче?"
Сега, когато аз го питам не иска ли да има и друго дете с нас, започва: "В моята стая ли ще трябва да спи?", "Не искам да ми пипа компютъра", "А ти като го гледаш, кой ще ме води на боулинг?", "Ами ако е момче, ще ми пипа колекцията спортни колички..." и т.н. Всичко с обилна доза страх, че ще дели единствения си родител с още едно човече и част от удоволствията ще му бъдат отнети. Например всяка събота да си поръчва за приготвяне по един любим десерт за закуска.
Засега е обречен да остане единствен Властелин, да не се състезава с никого за одобрението на близките си, рядко да е подложен на критика, понеже се сърди и затваря в себе си. Но наред с това виждам колко високо е самочувствието му, дори когато по-малкият му от него братовчед два пъти го би на шах. Просто извади друга игра, на която е много добър - "Монополи".
Вариант втори: Не мога да си го позволя
Разбира се, има и друга ситуация. Иска ти се да имаш още едно дете, но само ако би могъл да му осигуриш чудесно детство, самостоятелна стая, качествена храна, качествено образование и всички ония добри неща, които си мислим, че децата ни на всяка цена трябва да имат.
Да гледаш две деца в гарсониера или едностаен апартамент със сигурност е най-изнервящото нещо на света - и за родителите, и за хлапетата. Всеки има нужда от лично пространство, а дори въздухът не стига.
Кризата и страхът от "утре"-то отлага браковете и съжителствата, както и появата на бебе до възможно най-далечния момент. В България - страна, в която работодателят съвършено безнаказано може да не ти плаща месеци наред и никой да не е в състояние да го задължи да го направи, да се скатае от осигуровки или да те стигне безработица, и бебетата прецизно се планират.
Въпросът е какви хора ще станат един ден тези наши еднички деца, дето не сме ги научили да се справят с трудното. Ако им се наложи, ще минат ли без маркови маратонки или ще изпаднат в депресия? Дали един критичен или обиден постинг във Facebook, който им показва неодобрение, ще ги тласне към изолация или, не дай си, боже, мисли за самоубийство - в случай че са в опасната тийнеджърска възраст?
Ще искат ли от човека до тях пълно и безусловно себеотдаване както са го правили родителите им - или ще могат да търпят особеностите му и да се съобразяват, след като дотогава винаги са се съобразявали със себе си...
Да видим. Все си мисля обаче, че не е твърде добре.
Ако да си меркантилна майка, означава да оставиш на детето си въздух да диша, вместо да го правиш цел на живота си, предпочитам да съм меркантилна. От тия памперси вече се вмирисахме.
Сашке, трай си. Жената е споделила мнение, къде пише, че това се отнася за всички, които нямат братя или сестри.
Естествено, че всички, които сте сами деца, сте егоисти и лигльовци такъв щеше да бъде и брат ми, добре че бях аз да го спася, хехехехе. Зашев, леко раждане на жена ти
Значи, на авторката и е виновно детенцето, че е само и семейството няма две( хехе, три!?)дечица .Защото , ако правилно съм разбрала, тя го питала"Искаш ли , мама, братче или сестриче?" пък то казало"Нее, ще ми пипа играчките"..Майстора(таткото, съпругът, според намеците на авторката също още и "хранещата ръка") никой не го пита за мнение..Ама ,че дивотия!!Ама, че семейство
27Кака Мара | 01.04.201216:53 Значи, на авторката и е виновно детенцето, че е само и семейството няма две( хехе, три!?)дечица .Защото , ако правилно съм разбрала, тя го питала"Искаш ли , мама, братче или сестриче?" пък то казало"Нее, ще ми пипа играчките"..Майстора(таткото, съпругът, според намеците на авторката също още и "хранещата ръка") никой не го пита за мнение..Ама ,че дивотия!!Ама, че семейство ------------- Ужас! Нищо не си разбрала! Я да позная- млада си и никога не си разливала тема по литаратура в училище- нали!? За това се налга РАЗБИРАНЕ на текста първо! Малк да помогна: детенцете не е "виновно в нищо! Майката отбелязва влиянието на това да расте самО- като ебило по-малко е искало братче, а сега не, защото е започнало да става малко егоистче... Как да пита таткото, като той вече НЕ Е част от семейството- ДА, и ТОВА става ясно от текста- научи се да четеш с разбиране!
Браво на Боби за коментар 19!
13nakadetaka | 31.03.201219:35 @ Мина, ами като се тревожи за сина си - да си направи второ и да се спре с тази тревога. Лична нападка няма как да видя, защото "аз съм се отчела". ----- Накъдетке, права си- това е решение(то)! Но аз видях поне 3 проблема описани в статията, които обясняват защо това не й е решение на авторката (в момента): 1. Съпругът не е вече до нея, следователно няма много благоприятни условия за повече деца.... 2. Неизбежната финансова наличност или неналичност по-точно 3. Малкият вече не ще да има цратче или сестриче, та може да е позакъсняла майката и бяз това....
Какво влияние да расте само бе,Мина???? Това дете майка няма ли си да го научи и да му обясни и да го ограничи и насочи???? Айде прочети ти па текста и този път си задай въпроса според цитираните примери няма ли какво майката да промени!
"Засега е обречен да остане единствен Властелин, да не се състезава с никого за одобрението на близките си, рядко да е подложен на критика, понеже се сърди и затваря в себе си. Но наред с това виждам колко високо е самочувствието му, дори когато по-малкият му от него братовчед два пъти го би на шах. Просто извади друга игра, на която е много добър - "Монополи"." Да го засписва на спорт, където се състезават, да го подлага редовно на критика, когато заслужава, да намери път към него, когато се затваря в себе си, да го свали на земята, да му обясни,че като победиш на Монополи, не значи, че си победил на шах - това виждам аз Мина. ааааа, и да спре да пише!!!
"Въпросът е какви хора ще станат един ден тези наши еднички деца, дето не сме ги научили да се справят с трудното. Ако им се наложи, ще минат ли без маркови маратонки или ще изпаднат в депресия? Дали един критичен или обиден постинг във Facebook, който им показва неодобрение, ще ги тласне към изолация или, не дай си, боже, мисли за самоубийство - в случай че са в опасната тийнеджърска възраст?" Да го научи да се оправя с трудното! Да не му купува само маркови маратонки! Вместо да списва тука глупости - да прочете малко литература за отглеждане на проблемни деца, да се поинтересува от психология и да спре сама да си се оправдава, че проблемът и е, че е самотен родител и не може да има второ дете! НЕ!!! Проблемът и е, че е неадекватен родител, точно, както и е неадекватна и статията!
и нали си правим разбор на текста : " Научиха ни така родителите ни, примера на майка ми и леля ми, сестрите на баба. Така те учи любовта." Значи кой трябва да научи нейното дете? Аз ли? И сега ще разкажа една много хубава история по повода : семейство с две деца - момче и момиче - тя е на татко принцесата, той е на мама съкровището. Когато бяха съответно 3 и 5 клас - майка им летеше до Милано всеки сезон, за да им купува последните колекции дизайнерски дрехи. Като я попитахме дали иска да даде старите за един детски дом, в който щяхме да ходим скоро тя каза : " ОО, те са толкова скъпи и красиви, не мога да ги давам, събирам си ги в кашони!" Като ходеха децата на зелено училище им наемаха стая в близост в 5 звезден хотел, "защото те са свикнали да закусват само филийки с черен хайвер" Ти като си идиот и 3 деца да родиш - пак си си идиот. Евала на хората с по няколко деца - всеки един, който писа тук, че има 2- 3 - приемам да каже : Хора, това ни е радостт !а, но някаква с едно дете, която не могла да си го възпита, да иска за успокоение на собствената си съвест да прокара идеята за егоизма на самите деца, вместо да се замисли,че тя някъде основно греши пък и да и ръкопляскаме - сори, ама НЕ !
Не мога да се съглася. Твърде относително е кога и поради какви причини едно дете би се превърнало в егоист. Познавам много хора, които имат братя и сестри ,а са крайни егоисти. Дори собствената си майка няма да поставят преди себе си. Аз, както и моята половинка сме единствени на нашите родители и спокойно мога да кажа че винаги мислим за другите, а засебе си чак накрая. Никога няма гаранция за нищо и няма как всички да бъдат поставени под общ знаменател.
Мнението на "накъдетака" се припокрива с моето , но е малко по - грубо изразено. Да тя си е виновна , че детето е в това окаяно състояние - не може да губи , задръстеняк който се затваря в себе си , долен егоист. Но нужно ли е така да си изразяваш позицията е въпроса...
Мино, земи си роди едно тамагочи, и почни да му прилагаш докторантурата по цитирам: " ...image processing..." край на цитата. Пък тогава дай акъл кой, какво, защо. Докато това не ти мине през главата, не се бутай "барабар петко с мъжете"
Много се дразня на някакви заучени клишета-като имаш брат или сестра не си егоист-абсолютна глупост.Нормално е да нямат деца младите-просто няма условия-безработицата е голяма,доходите ниски,няма къде да живеят заедно-детските са 60 лв-за къде по-напред.Като цяло демографската структура е голям проблем за Европа,в това число и България,40% от населението е над 50 години.Но това е проблем на държавата.